Масовият предизборен крос свърши. Шарената и многобройна тълпа на участниците във вота финишира. И този път политика в дебата нямаше, но затова пък каква вихрена конкуренция на пиарщината! Особено на последната отсечка, когато кандидати и партии завъртяха на пълни обороти педалите на политическата реклама.

След като се спотайва цял месец, в тридневката преди вота Бойко Борисов загарантира ката час от телевизионните екрани за този или за онзи кандидат на ГЕРБ. Навярно уплашен от резултата на "тихата" си кампания, генералът реши да смени тактиката и все пак да порекламира неколцината си пълководци с шансове за балотаж. Умишленото сиромахомилство на Борисов, което целеше да разкрие неговата икономическа необвързаност и служба в името на обществения идеал, в един момент взе да торпилира ГЕРБ в тази финансово разгащена кампания. Получи се като на сватба - скромното сервизче за кафе остава незабелязано на фона на нанизите от 50-левки.



Наградата за най-велик шоумен



на тези избори безспорно се присъжда на десния кандидат за София Мартин Заимов. С една само своя изява той захранваше хумористичните рубрики на всички вестници. Почна се с преброяването на софийските плъхове, мина се през поголовното усмихване на столичани и гости и се свърши с обещанието да подари уютни дъждобрани на пътната полиция и да подкрепи листата на главния си опонент на балотажа. Малките скечове на Заимов се вписаха някак естествено в цялостния концепт на кампанията му. А неговата бе опакована в стилен целофан. Синьото сърце наистина се превърна в символ. Наивното мото "Аз обичам София" с времето зазвуча симпатично. Както и детинският концепт на тв клиповете, в които пъргавият Марти си играе с кубчета и колички. Нима има гражданин, който да устои на тази сърцераздирателна гледка - Заимов стиска синьо сърчице пред гърдите си, докато разубеждава нарушителите по "Графа" да не правят повече така! В последна сметка тази подкупваща инфантилност съкруши и последните устои на безсърдечността.

За разлика от неговия пряк конкурент Бриго Аспарухов, който се показа по-възрастен от годините си. И някак дистанциран от всеобщия панаир. Вероятно е професионално изкривяване - да се взимаш прекалено насериозно. Чак в последните няколко дни преди вота



Бриго разчупи леко разведческия си стил



и се показа като убедителен актьор в клипа си на фона на софийските емблеми - НДК, Орлов мост... Като цяло обаче рекламната кампания на БСП бледнееше пред режисурата на нововремци и отварачката на всички врати в стил "Хари Потър" Антония Първанова. Като известно постижение може да се таксува, че този път в клиповете на левицата нямаше девойчета, които едва да произнасят номера на бюлетината. Но остана натрапчивото впечатление, че Аспарухов влачи зорлем бремето на политическата агитация и постоянно се ослушва за финалния реферски сигнал.

Особено интересна метаморфоза се извърши в "Атака" по време на тази кампания. Човек би рекъл, че партията е Слави Бинев и Слави Бинев е партията. Други кандидати просто нямаше. Даже кресливият доскоро Волен Сидеров напълно се омъгли на политическия хоризонт. До степен, че функциите му бяха сведени до диктор и масовка зад гърба на софийския кандидат в телевизионния му клип. Въпреки своите явно неограничени възможности в началото Бинев се поддаде на евтинията - пукане на балони с образа на Бойко Борисов и изумителната находка в слогана - "Пук"! После се усети и заговори за национализма като европейска мода, в която самият той е инвестирал. Бизнесмен! Но същинския си стил прояви във вихреното таекуондо срещу сегашния градоначалник, когото риташе неуморно от сутрин до здрач.

Кинаджийските клипове на Тити Папазов разкриха професионалното отношение на имиджмейкърите му към играта. По замисъл и стил кампанията му мери ръст с тази на Мартин Заимов. Заигравките със спортната му кариера бяха решени интелигентно и находчиво. Само че, както правилно отбеляза някой, всички ние очаквахме Тити да ни убеди, че може да бъде и кмет, а не да цели коша, в което сме сигурни, че е добър. Във всеки случай е интересно да се разбере дали Тити постигна чудо, като



заговори на нормални обороти в рекламите си



или просто тонрежисьорите лекичко са забавили говора. Тъй или иначе кампанията разгърна цялата палитра на разностранните му артистични възможности и само това да беше, вече е едно голямо лично постижение. А и публиката не скуча. Ще остане споменът за един незлоблив бърборино с ококорени очи.

Но да не забравяме дамите. Антония тръгна с фалстарт. Първо трябваше да се обяснява за връзките си с Васил Божков, после й спретнаха плакат като корица на списание "Жената днес" от 70-те, а накрая се изпокара с пиарите си. Съвсем накрая смени екипа и кампанията й се отприщи с открити приемни по софийските улици, сносна платформа и сполучливото решение да закрие кампанията си с дарителска акция вместо с шоу. Мнозина харесаха и находката "Антония носи Правда" по аналогия с нашумелия чиклит роман. Но самата кандидатка сякаш не остана доволна от представянето си. Явно бе очаквала да се появи на бала като преобразена Пепеляшка, а се получи някак си обикновено. Накрая даже изплагиатства лайтмотива на колежката си Юлиана Дончева срещу мутрите. Нещо не сполучи и опитът й да обсеби женската таргет група с обръщението "Скъпи момичета, жени, майки и сестри".

Посестримата й по съдба Дончева нито веднъж не блесна с остроумие или оригиналност, но бе категорично



най-показваната кандидатка



по време на кампанията. Известно оживление предизвика идеята за цирк и арт музей, който да скрие Паметника на съветската армия. Но и двете хрумки бяха неутрализирани от съперника й Заимов, който лично показа що е то клоунада, а в монумента на българо-съветската дружба откри коварни пукнатини, които ще го довършат и без музей. Призивът на Дончева да гласуваме за нормалните хора като нея, нововремци и псевдоземеделците на Личев някак не хвана дикиш. Че кой нормален човек може да се похвали със замъци по морето?!

Да не говорим за разните еколози, които слизаха от черни джипове, за да нагазят за първи път из сметищата на България, за бизнес партиите с нескончаеми тв клипове, в които дефилира цялата им членска маса, за блондинката Кристина Димитрова, която се кахъри за защита на интелектуалната собственост, и т.н. Неуместен хумор прояви и кандидатът за Пловдив Славчо Атанасов като озвучи клипа си с двусмисленото парче на "Сигнал" - "Весели момичета" предвид някои гнусни инсинуации.

Изобщо биваше си я тази кампания. Само дето парите, пръснати за тази суета на суетите, щяха да стигнат поне за един завод за боклук, стотици километри асфалт и дори за да спасят живот.