Замириса на гъбена есен. На скъпотия, многокандидатни избори, неукротими стачки... Та масовият прагматик пак посегна към бурканите, та да преживее още една зима. Най-бурканеният ден се оказа, разбира се, изборната неделя.

По-простодушните затваряха в буркани гъби, домати, афъски... Някои се изхитриха да затворят горещ въздух.

- То ква жега беше това лято - намигат лукаво те, - требе да си най-големият балък да не си туриш малко за зимата! А през зимата - отвориш буркана, пуснеш лятната жега и не ти трябва ни парно, ни въглища по не знам колко си стотинки бучката!

Други пък, духовно ориентирани, затварят в буркани позитивизъм, вяра в утрешния ден, любов към реформите.

- Ще задухат ветрища и хали - проникновено казват позитивистите, - още повече ще поскъпне олиото, а хлябът пак ще стане от мъката по-чер. И тогава, ако не си се запасил с оптимизъм, вяра и любов - закъде си, о, непредвидливий?

Най-предвидливите затварят в буркани самите себе си. Влезе в буркана предвидливецът, нахлупи си капачката и се отдаде на приятна летаргия.

- Така праат мечките, таралежите и другите борсуци! - заяви бай Боре от софийското село Требич секунди преди да си хлопне капачката. После добави нещо, но как да го чуеш през стъклото? Само мърда устни подобно на Христо Стоичков.

И комшията му Геле се провикна от съседния буркан миг преди да се запуши:

- Мамка им! Да ме докарат они дотам, та да се правим на борсук само и само да изкарам зимата! Бе оти яз не иммм...

Но в тоя миг се закашля като възрастен борсук с катар на горните дихателни пътища. И не се разбра поантата на манифеста му.

Впрочем има ли значение какво казва човекът от буркана?