Не знам какво ми стана, но тая сутрин, като тръгнах из центъра, установих, че съм обладан от странна способност - взел съм да разбирам езика на автомобилите...

Минах покрай Джип и Беемве, задръстили тясна уличка. Двигателите им пърпореха и между ритмичното тракане на буталата и коляновите валове дочух:

- Бръм-бръм, здрасти Беемвенце, как си? Виждаш ми се нещо оклюмало?

- Как да съм добре, Джипе! Наболява ме левият калник...

- Що? Да не си цунал некой знак? - примига с фарове Джипът. - Че са наслагали едни знаци, дето требва и не требва, малко се загледаш и прас! - цунеш знако!

- Не е от знаците! - изпърпори Беемвето. - Язе тех изобщо не ги гледам... Ами едно бабе се удари у мен. Ни чуе, ни види, тръгнало и то да се движи! Карам си аз из парка, леко си карам, некъде около сто и двайсе, аз иначе вдигам двеста, ама си карам културно, баш по алеята, и бабето - хоп! - ми се удари отлево... Фръкна като топка! Ама и на мен ми се изкриви калникът.Та сега ме наболява! И фарът ми отиде!

- Пукнала го е! - рече Джипът.

- Бабето да пукне! - форсира се Беемвето. - Ама не ще! Закараха го в "Пирогов", закърпиха го и се оправи! Не мога да разбера докога ще пускат тия скапани пешеходци да одат по улиците и из парковете! Язе оня ден срещам Мерцедесо на кмето, па му викам: "Ей, да земе твоят човек да забрани на пешеходци да щъкат из Борисовата градина... Че от тях не можеш да се разминеш! И се под колите се фъргат!" А Мерцедесо вика: "Гази ги бе, техната вера! Това пешеходците само тежат на бюджето!"

- Право ти е казал! - съгласи се Джипът. - Пешеходците ни пътен данък плащат, ни екотакса им удържат, а само цицат от бюджето! Тоя бюджет ние го пълним, като сипваме секи ден бензин! И за магистрали пак ние ще плащаме! Така че гази ги, да не ти пука!

- Яз си газим! - бръмна Беемвето. - Ама внимавам да не ми смачкат бронята, че тая броня струва колкото пет бабички!

- Как колкото пет!... Я ква ти е убава бронята! Колкото шест бабички струва! И един дедо!... Айде, Беемвенце, да бегам, че бързам за една далавера! Бръм-бръм!

- Яз пък имам среща с една Хонда!

- Мани, не се занимавай с трошки, да не фанеш ръжда! - рече му Джипът. - Аз от една Тойота такава ръжда фанах, че още не моем се оправим!

- Тая, мойта, изглежда като нова - изпърпори Беемвето. - Лъскава една, парфюмирана... не е от магистралните. Видех й документите - тая година е регистрирана.

- Не вервай на документи! - взе да го поучава Джипът. - По документи аз пък съм инвалид!

- А аз съм спрен от движение!

- Ха-ха-ха! - изсмя се Джипът. - Чао! Давам газ! Газзз!

- И аззз! - форсира се Бемвето. - Газзз! Мръсна газзз!

Двигателите ревнаха, гумите изсвириха и двата автомобила литнаха, като ме оставиха в облак отработени газове.

Аз съм съзнателен гражданин и веднага разказах на един катаджия какво съм чул от ауспусите на двата автомобила. Катаджията ме изгледа като да съм луд и заекна:

- Амммиии...Тттоооо...

И се зачудих как може да разбирам езика на автомобилите, а не мога да разбера езика на хората, които трябва да въвеждат ред по улици и пътища.