На входа на училището за кучета водачи ни казват, че трябва да се върнем, за да си изчистим обувките. Имали майка с бебета и хигиената била много стегната. По коридора се виждат закачени поводи, в малка ниша отдясно има две статуетки на кучета - едната бяла, другата черна. Всъщност това са касички и всеки, който желае да помогне на фондацията "Очи на четири лапи", може да даде с каквато сума разполага. На бюрото в кабинета на председателя Албена Алексиева лежи една котка, по пода се разхожда втора. Тя обяснява, че това е задължително, за да могат кучетата да свикнат с тях и да не се стига до гонитба, когато ги срещнат на улицата.

"Моля, задръжте при себе си вашия домашен любимец, защото, когато съм на работа, нямам време за игри", гласи една от десетте "молби" на кучето водач. Алексиева казва, че те са дресирани така, че тяхното отглеждане е много по-лесно от това на обикновените домашни любимци. Кучетата-водачи живеят спартански. Хранят се веднъж на 24 часа с 300-400 г суха храна. Освен стандартните ваксини и хранителни добавки не е нужно да им се дава нещо допълнително. Варените меса, кокалите и бульоните са нежелани и противопоказни. Кучето има нужда от разходка сутрин и вечер, която е само негова. През останалото време то е на работа.

Обучението на кучето водач продължава от 6 до 8 месеца. Преди да отиде в специалната база на фондацията, живее при приемно семейство, докато навърши една година. Хората, които искат да отглеждат кучетата, трябва да имат много свободно време, да работят у дома си или да са с плаващо работно време. Не е желателно да имат друго куче или малко дете. Също така не трябва да живеят на висок етаж в сгради без асансьор. "В природата няма стълби и за едно подрастващо куче на възраст между 2 и 12 месеца не е добре по много пъти на ден да изкачва стотици стълби. Това натоварва неравномерно ставите", казва Алексиева. Бъдещият водач трябва да бъде в идеално здравословно състояние. Затова, преди да бъде приет за обучение, в школата му се правят ветеринарни прегледи - кръвни тестове, проверки на очи и уши.

Най-подходящи за кучета водачи са породите лабрадор ритривър и голдън ритривър. Те са достатъчно едри, освен това са уравновесени, спокойни и с нулева агресия. По изключение се обучават и немски овчарки, коли и кралски пудели. Спокойствието на кучето е един от най-важните фактори за работата му. През първата година, когато живее при приемно семейство, най-важно е да се социализира. Там научава основните, елементарни команди като "стани", "седни" и "ела тук". Трябва да свикне напълно и с градската среда -



да се вози в автобуси, трамваи, тролеи



и да не се плаши от тълпите хора. "Сега имаме едно младо куче, което проявява панически страх на улицата, и сме го взели, за да му направим интензивна подготовка от 4 до 6 седмици и ако нищо не се промени, ще се наложи да го изключим от програмата, защото страхът на улицата автоматично го дисквалифицира", разказва Алексиева.

След като бъде взето в школата, кучето започва работа с инструктор. Първо на полигон, след това в реални условия. Тренировъчната площадка се намира на гърба на сградата. Отрупана е с конуси, има няколко пътеки, различни препятствия и прегради. Сред уредите за обучение е и голямото "Н". Буквата е направена от три летви, като напречната е на височина около метър. Целта на този уред е да научи кучето да заобикаля високи препятствия, защото за него е най-лесно да се мушне отдолу. Ако обаче това стане, последствията за човека може да са много неприятни. На полигона има и две големи огледала. Водачите трябва да свикнат с отражението си и да не реагират агресивно, когато се "видят насреща".

Глори е лабрадор ритривър и е на година и половина. Определено е дружелюбна, защото още с влизането си в кабинета започва да се гали, да играе и да ближе нечии ръце. Когато обаче носи специалния твърд повод, не трябва да бъде пипана, галена или разсейвана. "Все още е в началото на обучението, затова реагира малко по детски. Но към края ще се държи доста по-прилично", казва нейната инструкторка Вера Несторова. Тя е един от двамата треньори в България. Казва, че е решила да стане инструктор, след като е била приемен родител на едно куче и много й е харесало. Надява се догодина Глори вече да е "на работа".



Обучението на треньорите протича едновременно с това на четириногите. Кандидат-инструкторите се учат от титулярите заедно с кучетата. Фактически учениците са двама. Когато обучаваното от него куче премине през последния изпит, се счита, че и той е готов за инструктор. За да получи документ, който му позволява да работи навсякъде по света, трябва да издържи изпит пред комисия извън България, защото при нас такива няма.

На финалния изпит кучето минава по сложен маршрут в реални, градски условия, като инструкторът му е с маска. Това обаче не е краят на обучението. Истинската "цедка" е, когато след това бъде поканен кандидат-стопанинът. Той живее в училището една седмица и прекарва много време с бъдещия си водач. През втората седмица обучението се пренася в дома на слепия човек, като всеки ден има тренировки с инструктора. Накрая двойката държи изпит. "Ние трябва да сме абсолютно сигурни, че предаденото куче работи безупречно, че човекът се справя с него, защото ние отговаряме чрез обучението на кучето за живота и сигурността на този човек", казва Албена Алексиева.

Засега не е имало случаи незрящи хора, които искат да си вземат кучета водачи, да не се справят с адаптацията към четириногото. Много кучета обаче са отпадали от програмата. Основният спонсор на фондация "Очи на четири лапи" е "М-тел". Тази година са подписали и договор за съфинансиране със Столичната община.

Макар че когато се запознахме с Глори, тя имаше голямо желание да общува, на полигона държанието й е съвсем различно. С повод на гърба тя става водач.



Вера държи бял бастун и тихо й говори,



докато двете преминават препятствията. За момент кучето се разсейва от присъствието ни, след това отново се "връща на работа". На един от завоите спира, а Вера почуква по близкия конус и двете продължават. "Работата на треньора е да симулира поведение на сляп човек - той ще провери защо кучето е спряло", обяснява тя.

"Слепият с куче водач добива друго самочувствие и усещане за физическа свобода. Може да си позволи повече неща, места, на които да отиде, планове, които да осъществи, мечти, които да реализира. Отпада усещането за зависимост, това, че от добротата и волята на хората до теб зависят твоите делови и лични неща", казва Албена Алексиева.

След като приключва демонстрацията, Глори отново е готова за игри. Вера обаче ни казва да не я галим, защото все още е с твърдия повод и следователно - на работа. Преди двете да се приберат в сградата, Глори получава бисквита. Много ги обича и засега работи само за тях. Няма предпочитания за марка и вид - важно е да е бисквита. След края на обучението си обаче ще започне да работи само срещу ласки и похвали.



УСЛОВИЯ

Стандартната възраст за пенсиониране на едно куче е 10 биологични години. След това, ако е в добра форма и по преценка на собственика, то може да "поработи" още година-година и половина. В момента в България има четири обучени и работещи кучета. По данни на Съюза на слепите в страната ни има около 18 хил. незрящи. Голяма част от тях са възрастни и болни хора. Кучета водачи получават обикновено хора между 18 и 50 години. Кандидатите могат да са и над 50, но трябва да са в много добро физическо състояние, защото работата с куче водач изисква точни рефлекси и никакви хронични болести на сърцето или опорно-двигателната система. Всички разноски по обучението на кучето се поемат от фондацията. Те са около 7-8 хил. лв. на куче. Обученото куче се предава на собственика си срещу 1 лв. Такава е и световната практика - незрящите граждани на страната получават новите си приятели безвъзмездно. На международния пазар един водач може да струва между 8 и 25 хил. евро. Амбицията на българската школа е да има шестима треньори, които да обучават по 25-30 кучета годишно. 5 до 10 от тях ще бъдат продавани, останалите ще се дават на българи. Парите ще бъдат реинвестирани в школата.