Ако можем за всички избори от 90-а насам да измислим по една емблема, последната ще е най-лесна.

Имаше избори, главно парламентарните и главно преди десетина и повече години, при които основното беше пряпорецът. Под пряпореца се нареждаха гневни и вдъхновени граждани, а върху му се кипреше символ, олицетворяващ тяхната вяра в разумното обществено устройство. Този символ варираше - нелепо хиперболизирани беленски черепи и кости връз цялата татковина, прекалено палав за ситуацията четирипръст Начко, разни пилета, грънци, цветя и юмруци, призвани да демонстрират градивността на правилната сила, тоест нашата...

Символите си останаха, но лека-полека изпъкна друго. Изпъкна като воден знак, гледан към лампата от недоверчив дюкянджия.

Последните избори минаха под знака на Мамона, или на Меркурия, ако предпочитате. Главната тема, превърнала се по неуловимост в нещо като комунистическия призрак на Маркс-Енгелсовия манифест, който броди из Европа, стана купуването на гласове.

Можем да кажем,



че алъш-веришът влетя в политиката подобно циклон



и избута идеите, доколкото ги е имало, в кьошето - по на сумрачно и от киселото зеле.

Защо стана така и къде са му кусурите и плюсовете на това, умните хора вече приказват. И е видно за всички, че основната причина за голямото кметско вълнение не е кметската заплата, а възможностите за разпределяне на присъединителни фондове и свързаните с това благини. Разбираме. И не ни харесва особено.

Но преди да побързаме да клеймим, нека помислим. Както писах преди две години, "кебапчето" в неговия пряк и фигуративен смисъл е все повече изборен фактор. Но във фигуративен смисъл то е фактор навсякъде, дори при най-развитите. Всеки избор на ръководство е вид сделка между избирателите и управниците. Едните продават гласовете си, а другите продават собствените си умения да са буфер между разнопосочните интереси на отделните групи. И своите способности за осигуряване на условия за развитие при минимум антагонизъм между людете.

Защо обаче тази сделка при някои изглежда



прилична и достолепна, а при нас изглежда грозна?



Всъщност грозно е подозрителното. Просто при развитите демокрации субектите в сделката си имат повече доверие. А си имат такова, защото самата сделка исторически са я обезпечили по-добре - с гаранти и всички активи на банката, както се казва. Не че не можем да си представим джип, спрял на берлинска улица, от който дебел врат завръща избирателите към изборното бюро и им бута по 20 евро. За да гласуват съответно за Воверайт, Меркел или друг там лидер. Ама първо да им запише личните карти и данните, за да няма сетне хър-мър...

Да си представим можем, но не е трудно да предвидим и съдбата на агитатора минути след първата кандърма.

Разликата е, че там действително вярват в периода и условията на сделката.

А тук не вярваме.

Там продават оферта срещу доверие. После горе-долу следят параметрите - при голямо нарушение гонят или затварят.

Тук продават обещания срещу левчета на ръка. А после - кой както си знае. Там сделката става в чист и светъл МОЛ. Тук става в дюкян със съмнителен кантар и топузи.

Далеч не упреквам само едната страна в далаверата. Работата е там, че тази част от народните маси, която е атакувана най-компактно с пари в брой, тъкмо и само от това може да бъде съблазнена.

А така е по две причини. Първата е, че е много бедна. Втората е, че тя няма как да бъде "купена" с обещание за нова магистрала или ново училище, или нова църква, или редовни автобусни линии към района околовръст. Подобни оферти тази декласирана част



смята за бошлаф, не й е интересно



И гледа насмешливо, както ние бихме гледали на акции за усвояването на Марс. (Не че Марс един ден не може да се усвои, но нам днес е до стачки и топлофикации, не до червената планета.)

Тези избиратели не говорят езика на дългосрочния подход към проблемите на битието. Те реагират само на директната файда, колкото и микроскопична да е. (Една от причините за това е, че са свикнали да ги лъжат и да се лъжат, но то не е предмет на този текст.)

Ние можем да упрекнем покупателите им, но всяко вопиене към морала в случая е празна приказка. Покупателите на нашия политпазар са вече опитни бизнесмени. Те имат нужда от гласове, за да крепят статуквото си, и дали ще ги напазаруват с кебапчета или с мениджърска ефективност, им е въпрос на реализъм, не на морал.

Толстой беше казал, че да изберат най-достойните представители при едни избори могат само тези, които сами са достойни. Но ако всички са достойни, то от избори няма нужда - всичко ще е песен от само себе си. Очевидно не е така,



затова се избираме



Ако не искаме грозни избори, трябва да го кажем на езика, който разбират тези, които ги правят такива. Слава богу, вече дори и законът го предвижда.

А този език е прост - трябва някой да влезе в затвора. За назидание на другите и символ. И от символи има нужда понякога.