Когато мъдрото утро измести еуфоричната изборна нощ, фактите изплуват от сенките.

Тогава се осветляват още повече хората, които часове след края на играта не знаеха кое е позор и кое е слава. Тогава приказките от рода "Ние победихме" и "Те загубиха" добиват комични оттенъци, защото властта вече е спряла да се рее безпризорно и е кацнала там, където избирателят е преценил.

Утвърди ли политическото си представителство ГЕРБ; толкова зле ли е кондиционното състояние на БСП; явление ли са "бизнес партиите"; какво става с избирателната активност; това краят на НДСВ ли е; това началото на нов живот за десницата ли е; разширява ли географията си ДПС; може ли купуването на гласове да се превърне в решителен фактор за изборните резултати - въпросите, които роди изборната нощ, са много и важни. Но всъщност проблемите могат да се сведат до 2 вида - проблеми, които създават избраниците ни, и проблеми, които са родени от нас, избирателите.

Липсата на идеи за реформи в политическата класа докара нещата дотам, че



"старите" партии загубиха още територия,



в която бързо се намърдаха нови субекти. На местните избори недоволните апатични избиратели, ограничени преди десетилетие от "синьо-червената мъгла", получиха исканото право на избор. Огромна част се възползваха, но още по-огромна част пак останаха вкъщи. В момента са единици общините като София и Пловдив, които са доминирани от ясни мнозинства. Вотът тотално фрагментира местните парламенти - през следващите четири години те ще бъдат толкова пъстри, че единствено идеята за властта, а не ясната политическа воля ще ги кара да съществуват. Разбира се, многопартийността няма да доведе до срив в местната власт, политиците отдавна се научиха да бранят кокала с цената на компромиса - пак ще си разделят партийните фирми така, че всички да са доволни. Ясно трябва да се разбере обаче, че общинските съвети ще бъдат такива, защото така гласуваха хората. Никой не е карал 71% от избирателите на община Благоевград например да гласуват за "други" листи и най-вече да правят това с ясното съзнание, че "другите" не минават общинската избирателна квота и техният глас пак ще отиде в основните партии. В Сандански се преразпределят 85% от гласовете и "Евророма" взима най-много от вота за некласираните, защото е първа политическа сила в общината!

Местните избори показаха, че



бумът на раждаемостта сред партиите,



които имат някакво доверие сред електората, е доста по-висок от естествената смъртност, която би трябвало да застигне някои от изчерпаните политически сили. В резултат естественият прираст на политици с претенции вече е толкова висок, че 2% от избирателите всъщност са и кандидати за изборен пост в местната власт. Като добавим техните семейства, родове и близки приятели, може да си представим каква част от излезлия да гласува в неделя електорат бе пряко свързан с вота и каква част попадна по други причини в тъмната стаичка.

Проблемите, които лъснаха в партийните редици, са наистина много. ГЕРБ е първа политическа сила - тя събра най-много гласове, но е факт, че съществуват области като Благоевград, Варна, Кюстендил, Ловеч, Разград, Търговище, Кърджали, където представянето на партията е далеч, далеч под очакваното. Ако ГЕРБ иска да се утвърди на парламентарни избори, то тези черни петна в картата на партията трябва да изчезнат.

Социалистите явно държаха да ни покажат, че са в криза. Станишев сигурно има право да споделя с гордост цифрата на избраните червени общински съветници, но ако още веднъж БСП победи така, то столетницата тотално ще се хлъзне по нанадолнището, по което преди години се спусна СДС. Партията не успя да намери новите си лица, тотално се отдаде на междуличностни конфликти и е на път да остане без партньори - НДСВ изчезва, а ДПС е все така нежелан приятел за редовия социалист.

Да, десните надигнаха глава и това заслужава адмирации. Но някой може ли да отговори наистина ли дясната алтернатива е устойчива?



Заимов е приятно изключение от правилото -



десните българи все още нямат своите нови и ярки представители в голямата политика. Найден Зеленогорски и Златко Живков се справиха супер в Плевен и Монтана, но, честно казано, те биха се справили и без помощта на СДС и ДСБ, нали?

"Атака" постигна съвсем прилични резултати, но отстрани представянето й прилича на влизане в коловоз - тази партия май е обречена оттук нататък да има своето постоянно малко присъствие във властта.

НДСВ вече не се вижда и с лупа, а "бизнес партиите" винаги са били и ще си останат регионален феномен.

Но, честно казано, проблемите на политиците са маловажни в сравнение с проблемите на избирателите. През последните десет години българският избирател се промени. Особено в големите градове. Той вече работи в частна фирма и проблемите на учителите, лекарите и другите, които висят на фиска, са леко встрани от него. Той взе кредити и си купи кола и плазма. Софиянецът вече получава средна заплата от близо 800 лв., пълни кошницата си в "Била" и "Хит", чувства се поне част от "средната класа", а погледнат с провинциален поглед, си е жив богаташ. Този човек диша по-спокойно, чувства се по-независим от държавата и въобще не го е грижа за света на голямата политика, който по презумпция е обитаван от крадци и мошеници. Парламентът, общината - това са дълбоко неинтересни за него неща. Сблъсъкът му с властта е единствено на тема "сметки", въпреки че тези, които му доставят ток и вода, отдавна не са държавни фирми. Избирателят мрази хората, които се самообявяват за политици, дори и те да са част от "народа" - вижте резултатите на шампиона от "Биг Брадър" Здравко в Приморско и на Гиби Искренов в "Подуяне" - плачевни са. А Митьо Пищова взе 210 гласа във Велико Търново.

Огромна част от тези избиратели крачи все



по-активно в консуматорското общество,



комуникира на други равнища, черпи информация извън обществените канали за информация, каквито са медиите. Тези хора не гласуват. А ако го правят, никога няма да изберат кандидатите на статуквото. Не е проблем, разбира се, че хората не се интересуват от политика. Проблем е нежеланието им да участват в промяната, съпротивата им да участва в промяната. Политическата система у нас плаче за промяна, но сама няма как да се реформира. От незаинтересовани хора нито избиратели, нито гражданско общество става. От такива хора се раждат вечно недоволните мърморковци, които плюят под юргана властта.

Все повече стават и тези, които продават своя глас. Мразят политиците, но търгуват с тях. Този феномен отдавна не засяга само ромите. Партиите омаловажават проблема, но той е изключително сериозен. Защо? Защото при тази ниска избирателна активност и при това раздробяване на страната на 264 общини всеки глас би могъл да обърне резултатите. В общини като Невестино 1100 гласа определят кмет, избран на първи тур. В Аврен същият успех се постига с 2365 гласа. 900 гласа, или иначе казано - 20 автобуса хора, спечелиха кметското място за ДПС в Ардино...

Съществува и друга категория избиратели - тези, които биха избрали и магаре, но ако е от тяхната партия. Те също стават все по-малко. Има и такива, които следят политиката, претеглят кандидатите и избират тези, които им пасват. Тези хора са най-малко. Жалко. Защото точно те могат да бъдат двигателят на промяната.