В приятелски кръг този епизод на "Витошка" между малкото и голямото НДК (а също и между първия и втория тур на изборите) намери различно тълкуване. Имаше хипотези ведри ("Това е било някаква "скрита камера", що не се хвана, бе, щяхме да те гледаме по телевизията"...), имаше и зловещи ("Искали са да те примамят някъде, сега щеше да те търси полицията"). Преобладаваше обаче средното мнение: "Измамници, някаква нова комбинация, леко си се отървал"...
Същия ден една агенция бе предупредила за бум в традиционните измами: с колет от чужбина, с катастрофа или друго премеждие на някакъв измислен близък, с ваучери за мобилни телефони, както и за капана с "резервни части", от които жертвата си мисли, че ще спечели. Случката с мен обаче е съвсем различна и по съдържание, и по стил и може би е някакво ново,
по-високо стъпало в репертоара на измамниците
Сигурно трябваше да участвам докрай и тогава всичко щеше да се разбере, но не ми достигнаха търпение, а и издръжливост - от времето на "частните случаи" се извъртяха доста години и очевидно съм изгубил хъс за подобни надигравания. Затова само ще скицирам епизода и ще го оставя открит - нещо като пилотна публикация, която отваря поле за повече размишления.
Та между малкото и голямото НДК от някаква кола ме извика непознат човек. Говореше завалено и питаше за пътя към летището. Пешеходец съм повече от десетилетие и затова го насочих погрешно: на светофара надясно, после все направо до Университета и после пак надясно. Човекът кимаше утвърдително - познаваше София, а не знаеше пътя за летището. Караше кола, а не помнеше, че "Патриарх Евтимий" е еднопосочен - това ми беше и грешката, в посока към Университета булевардът бе неизползваем.
Благодари ми, но не тръгна, каза, че би искал да говорим на италиански. По понятни причини продължихме на леко деформиран български, като от време на време вметваше по някое и друго "капито?" Работел в "Хилтън", представлявал световни модни фирми (осведоми се дали съм чувал за "Армани" , "Версаче" и т.н.) и му останали някои мостри. Имал в колата два костюма, четири ризи и две якета. Показа ми ги на задната седалка: в специални торби, много изискани торби и всичките еднакви. В бутика му такова облекло струвало няколко хиляди евро, но той бил склонен да ги даде евтино. Просто, защото си заминава и багажът му идва в повече. Дали имам хиляда и петстотин под ръка? (После намали на хиляда, на петстотин.) Или пък да платя наема на колата, защото той бърза и няма време. Започна да вади от торбите и да показва едно по едно: наистина хубава стока, луксозна. Поднесе ми да пипна - добра материя, добра кожа, всичко е точно...
Ако играеше, играеше добре и все пак някак небрежно. Това е и главното в стратегията на измамниците:
жертвата да се полакоми,
да повярва в шанса, тогава всичко останало минава. Но той не беше уцелил човека: костюми не нося и не предпочитам, вратовръзка съм слагал в броени случаи, яке вече си бях купил - хубаво яке, "две в едно", с много джобове, само циповете му калпави. Пари в джоба си нося малко, дори се опитах да му го покажа. Свали на триста евро, после попита с колко всъщност разполагам. "Подарък бе, подарък" - повтаряше, но не се разбра дали ги подарява, за да се отърве от свръхбагаж, или изтъкваше, че каквото и да му платя, все ще съм на кяр. Рекох напосоки "двеста" и той съжалително ме изгледа: "Двеста? Та това са сто евро!" И пак запремята стръвта пред очите ми, пак почна да редува "подарък" и "капито"?
Любопитно ми беше, но нямах идея как да проникна в номера. В един "частен случай" някога, отдавна, бях разказал за Богинята на лова, кралица в измамите, която, освен че се представяше за снаха на министър-председателя, бе успяла да пребърка отбор юнаци, все печени и всичките танцуващи по ръба на закона, с обещанието, че ще им купи западни автомобили. Бе им взела парите, водила ги бе из Европа да си избират марки и модели (показвала им ги бе по улиците, паркирани, нищо не подозиращи) разигравала ги бе и унижавала и накрая все пак ги бе оставила с пръст в устата. Имах някакво обяснение, разбира се, но не и главното - на какво се залага в такива случаи, на какво се разчита и как точно се постига. Защото
даваше резултат - и то какъв!
Сигурно и моят италианец (?) си имаше система и тази система навярно беше изпитана, щом не се отказваше да ме обработва. На какво разчиташе: виждаше се, че не съм конте, пък и ясно стана, че нямам такива пари? Всеки път като си затръгвах, той се разгорещяваше и почваше отначало: колко струва на магазина, как това си е чист подарък или пък, ако предпочитам, защо да не му платя рентакара. Дори когато се отегчих и си тръгнах наистина, речитативът му не прекъсна и запътен към подлеза, още чувах неговите "капито?" и "подарък" - идваха му отвътре. Забравих да кажа, че той така и не потегли към летището тогава, остана с врата, открехната към тротоара, както се оставя отворен капан с някаква примамка вътре.
И аз така ще оставя тази история - с отворен финал.
Не понеже искам да запиша някакъв принос по въпроса за амбулантната измама.
Нито от илюзията, че един текст може да предпази някого, който умира да го излъжат.
А защото е вече неотложно да помислим кое е това вътре в нас, на което всички измамници разчитат, за да ни преметнат? На зрънцето добрина, състрадание - това едно. Но не ли и на лакомийката, на суетата, на желанието самите ние някак да излъжем живота и да надбягаме съдбата? И ако битовите измамници понякога все пак разпознаваме (а и някак по-леко се откупуваме от тях), на мощните, партийните и високопоставените неизбежно им падаме в ръцете и плащаме с десетилетия. Дори сега, след епичното надлъгване, съблазняване и мошенически изборни оферти, ние, разядосани за кратко, отново се питаме: те за какви ни вземат?
Но въпросът е закъснял. И отговорът също.
За каквито и да ни вземат, и този път евтино ни взеха...
