Голямо възмущение настана у политическия елит - за първи път на избори се развихрила търговия и с български гласове. Бай Иван се изкушавал, тъй както Манго и Хасан от Бурса. Досега не е известно прокуратурата и полицията да са се възмутили ефективно от купувачите, "мерките", както винаги, ще си останат на книга. Елитът е разсърден на продавачите - Петър Димитров даже сподели, че "традиционните ценности на нацията отстъпват на заден план, което може да смачка морала за десетилетия".

Факт е - българи от Перник, Несебър, Варна и други незнайни градове и паланки търгуваха гласа си. Няма спор - нечестно е, неморално и глупаво. Ако имаше правоохранителни органи, продавачите и купувачите отдавна трябваше да са наказани. Но няма, а това е единият проблем.

Другият е по-голям. Той е защо българите продаваха гласа си. Защото се бедни като ромите? Или и те вече гледат само личния келепир? Или просто поради обективния факт, че точно сега се появиха най-много купувачи? Едва ли. Щом има масова продажба на гласове, значи някакви масови процеси текат в обществото, които излизат от рамките на личната съвест и възпитание. Ако политиците тръгнат да разсъждават в тази посока, може и да разберат кое точно "смачква морала за десетилетия". Продажните български гласове са само следствие на системно потъпквания морал от самите тях.



Дори и най-честните и нормални избори сами по себе си също са вид сделка



Не с пари, а с идеи, намерения, визия.... Кандидатите да управляват обещават, а пък управляваните им отвръщат с доверие. Но кога управляващите са оправдавали доверието? Кога са изпълнявали своята част от сделката? Царят ли донесе новия морал, социалистите ли управляват ляво, навремето Костов отвори ли досиетата? Не. Нима сега Борисов носи "промяната" с хората на Софиянски? Е, има ли значение кой управлява България? Няма. Имаме ли наистина избор - една партия например да харчи данъците ни за магистрали, а друга - за училища и болници? Нямаме.

Който и да дойде на власт, претопява държавния ресурс в "инвестиции" за бъдещи и настоящи спонсори, правилата се погазват, а Темида услужливо мижи, защото е част от мафиотския кръговрат. Минат ли изборите, изведнъж разбираме, че алтернатива не е имало, а уж конкуриращите се партийни елити безсрамно се коалират пред очите на избирателя. После, на следващите избори, за един месец пак стават конкуренти. И така вече 18 години.

Напълно нормално е в такава среда дори интелигентният българин (още повече той) да си направи простата сметка, че от сделката с елита, наречена "избори", винаги губи. На практика не може да влияе на политиката, защото час след изборния ден вотът му се подменя. А след като винаги губи и вотът му се подменя, ще се ориентира към много по-проста сделка, в която нищо не се подменя - гражданинът ще вземе сухи пари, селянинът - дърва, търговецът ще се продаде срещу някое и друго разрешително, бай Иван, като няма за друго, ще гласува за баджанака, барем родата да се оправи... Изглежда грозно, примитивно и дребнаво, но пък е логично, след като избирателят практически е лишен от възможността да влияе на глобалните процеси.

Вярно е, че търговията с български гласове се развихри във вота за местна власт, която - както пише в учебниците - е по-близо до всекидневните проблеми на хората, т.е. избирателят би трябвало да е достатъчно мотивиран да гласува по убеждение. Но много българи не гласуваха по убеждение, точно защото се избираше местна власт. Тя за разлика от централната се разпада не по телевизора, а пред очите им, на отсрещния тротоар - рушвети за магазинче, за обществена поръчка, роднински назначения, бурно замогване на момченцата, които довчера са лепели плакати и са изкласили само до 8-и клас....



И пак е без значение кой точно ще управлява



"Тъй и тъй ще изберем някой мошеник, що ли пък да не им взема парите на политиците", казва си бай Иван. Докато все още вярваше, че "някой" може да "оправи нещата", той гласуваше с надежда, а политолозите наричаха това "протестен вот". Но вече не вярва и гласува срещу пари. Не е ли това пак протестен вот?

Разпадът на държавата, на политическата система, на морала - първо в елита и после сред хората, е хранителната среда и за т.нар. бизнес партии и всички, които трасират пътя към властта с пари. Гражданинът "X" няма да гласува нито за кандидата "У", нито за кандидата "Z", защото и двамата ще запълнят две дупки с асфалт, пък в документите ще изпишат двеста. Но ще гласува за шефа си във фирмата, който е направил партия, защото и шефът може да върти далавери, но ще се замогне и поне заплатата му ще вдигне.... Не я ли вдигне, просто няма да гласува.

Вероятно това е дъното



Вероятно сами се задушаваме в порочните обръчи,



след като не се самоорганизираме. Демокрацията е успешна само когато гражданите са инициативни, а очевидно, че все още не сме. Очевидно, че все повече хора не виждат смисъл нито да слушат за политика, нито да се занимават с нея. То наистина има ли смисъл? Засега май не.

Докато бъде намерен, все повече българи ще гласуват като ромите - заради пари. Слабите политици няма да разбират разликата. По-добрите, ако ги има, ще я усетят. Едните гласуват, без да мислят, а вторите - точно защото мислят. И за да гласуват по съвест и убеждение, срещу тях трябва да има съвестни хора, които да ги убедят, че си струва.