Изборите са на път да приключат, а политиците - почти да ни докажат, че пак са спечелили. Те и никой друг. И, разбира се, победата е очаквана. Всички вече научиха, че на местни избори е трудно да се доказва кой колко е спечелил. Дори лесното до тези избори сравнение между броя на избраните с партийни листи вече е некоректно заради избирателния праг - различен в различните общини.

Това, че всеки може да си казва колко е победил, е едната страна. Тя поражда възможност да кажеш "Само в Полски Тръмбеш не сме победители". Ако има кой само теб да те слуша - ще ти повярват безрезервно. Иначе, истината е, че единственото сравнение са реалните гласове. А те не показват да има победител. Хората гласуваха вяло и нищо не подсказва, че за избирателите има нещо омайващо и увличащо. Нещо, като случилите се изненади през 2001 и 2005, което не само да ги активира, но и да донесе безспорна и очевидна победа.

Всяка партия в тези местни избори преживя своя собствен опит и допринесе за резултата. Но двубоят БСП/ГЕРБ определено беше в центъра на събитията. Макар и с доста приличен (на фона на предсказанията) резултат БСП още в нощта на изборите показа, че има сериозни проблеми, които започват да се проявяват.



Първият симптом може да се открие в изказването на лидера Станишев



Макар и подготвен с достатъчно аргументи, че БСП остава основната политическа сила, Станишев не показа достатъчно самочувствие. Тези избори бяха сериозно изпитание пред него и екипа му. От една страна, вътрешната опозиция беше застанала в очакване на изборния резултат. В редица общини крайното решение за избора на кандидати беше оспорвано. И, независимо от това дали се прие мнението на местните организации, или се наложи централното решение, този спор очаква своето решение тази неделя. Всяка загуба, понесена от кандидат, предпочетен от центъра, ще се отрази на местната подкрепа за ръководството. Всяка спечелена победа от наложен местен кандидат ще работи в същата посока - дистанциране от центъра и еманципиране на местните структури. От друга страна, предстои конгрес. Неговата подготовка е от изключително значение, защото това е форумът на БСП, който легитимира не само ръководството, но и политиката на партията. Финализирането на управленския мандат и възможността да се контролира изборът на депутати - това са двете главни задачи пред Станишев, които зависят и от резултата на местните избори.

Казаното дотук е валидно за ситуацията на социалистическата партия по места. Макар че има тежки и донякъде поредни загуби на влияние, те се компенсират с общото добро съотношение на листите в общинските съвети, както и с възможността да се постигнат приличен брой кметски места.

По-интересно е какво се случи в София и как ще се развиват отношенията между централното ръководство и софийската организация на БСП. За пореден път софийските социалисти бяха добутани до тежка загуба. Най-тежката, защото до този момент поне се стигаше до балотаж. И в най-сериозните си кризи БСП не е била на позорното трето място. Може би постигнатото задоволява лидера Овчаров, за когото този резултат си е една победа в сравнение с постигнатото в други градове!? Може и да не се е сетил човекът, под напора на емоцията на нощта на изборите, какво е редно да каже. Обикновено в такава ситуация има само един ефективен съвет - да си кажеш истината. Или поне част от нея.



Сигурно е, че за самите участници в процеса истината е различна



Но за наблюдаващите отстрани тя не изглежда толкова сложна. Първият симптом на очертаващата се загуба беше несериозността, с която подходи ръководството на БСП в София към избора на кандидат за кмет. Несериозно, защото не може дни наред да нямаш кандидат, да съобщаваш непрекъснато, че ей сега, само след малко, не точно днес, но не и утре... ще имаш кандидат. При това за едни избори, за които всеки нормален политик и партия би следвало да се готвят от години. Те не идват изненадващо, но изненадаха софийските социалисти като снега през януари - силно. Особено несериозно звучеше фактът, че пак има десетки номинации. Това само по себе си е доказателство, че не е свършена една задължителна работа - да се подготви кандидат. Защото и на децата е ясно, че ако искаш да спечелиш изборите в София, не може да повтаряш всеки път едни и същи мурафети - забавени кандидатури, непечеливш избор, неефективни кампании.

Вторият симптом беше избора на кандидат. Г-н Аспарухов има своите качества, опит и възможности. Но един кандидат е успешен само ако в конкретната кампания може да успее. А този кандидат на БСП не можеше да успее. И това трябваше да го знае първо той, ако е толкова голям професионалист. И второ, това трябваше да го знае БСП. Веднага след номинацията проблемът беше - на кое място ще се класира този кандидат, а не дали ще може да победи. Този дискурс е достатъчен да подскаже резултата, но не и за да обясни ситуацията. Каквато и да е реалността, изборът изглеждаше като добре избрана егида, зад която да се скрие невъзможността да се победи. Или нежеланието. Спорът дойде от политическия спор между Борисов и Овчаров.



Но Овчаров не поиска да се подложи на директния вот



на социалисти и столичани и така да отговори на въпроса дали е корумпиран. Защото вече "бил омазан". Как щеше да го изчисти обаче Бриго Аспарухов - така и не стана ясно.

И така, омазан лидер или кандидат, който не обединява социалистическия вот - изборът щеше да е по-добър, ако се търсеше твърдото гласуване на БСП. То поне е сигурно. А всяка кампания може да качи над една ясна основа. Кампанията, на която станахме свидетели, беше ориентирана в друга посока - да посъживи образа на Аспарухов - нещо напълно извън контекста и императивите на конкретната ситуация.

Тези три фактора - начинът на избор, самият избор и кампанията - са решаващи за резултата. И когато се опитваме да анализираме какво се случи, включително кой на кого трябва да е сърдит, добре ще е да се тръгне от тях. На всяко едно ниво лидерът на софийските социалисти има своята пряка отговорност. И е добре да престане да се сравнява с Варна и Пловдив. Защото, обречени или печеливши, там се проведоха битки. А не, както в София - имитации.

Сигурно е важно да се мисли, че действията имат резултат. Но той в политиката не винаги е незабавен. Така и с резултата от тези избори за БСП. Няма да е незабавен. Но ще е неизбежен. Защото кризата е налице и всяко замазване на проблемите само я развива в дълбочина, като я свива на ширина.