Даниел Вълчев, министър на образованието:

"...Тук искам да кажа според мен големия проблем. Мнозина от нас си представят образованието, включително и конкретното училище, като някакъв дом на патриархални отношения. Българското училище традиционно от времето на Възраждането е било такова средище на патриархални отношения, но такива отношения е имало и в семейството. И всъщност учителят, като с дългата показалка е удрял по главата непослушния или незнаещ ученик, той в някаква степен е влизал в ролята на бащата, който го е пляскал през ръцете, когато е посягал към хляба преди молитвата, примерно. Днес обществото е много различно и към децата трябва да се подхожда много по-различно. За детето не е достатъчно, както за нашите деца не е достатъчно, ние просто поради факта, че сме им родители, те да ни дължат преклонение, почитание и т.н., те искат да видят нещо отвъд. Струва ми се, че така е и в училището."



P.S. Прав е министърът, че обществото ни вече е друго - вече не играе само показалката, трябва си и морковче, репресивният подход и просветената диктатура не вървят. За да си напише домашните, съвременният дангалак иска от майка си и баща си пари за дискотека; срещу сполучливо изкарано класно врънка за нов телефон; а срещу успешно приключване на срока и годината иска направо майка си и баща си!

Лошото е, че и преподавателският състав се разхайти страшно - не си наляга реформата, ами юрка правителството за заплати; вместо да се развиват и усъвършенстват, подскачат по мегданите с невъзможни претенции; при нормални разговори за седенки и естествено изражение на министерското лице тип "вие сте кал под подметките ми" даскалята пък направо искат оставки! Добре че още има някакъв ред в тази държава, та оставките при такива обстоятелства са само фантазия и болен блян...

Прочее, поздравяваме всички с края на стачката!