Прогимназиалната преподавателка по литература Любимка Спасова вървеше из пустия училищен коридор и подритваше жълтите листа на мушкатото, окапали покрай дългата стачка.

- Кошмар, направо недоумявам! - Как ще предам целия учебен материал за, има-няма, пет месеца?

До нея вървеше математичката Дюлгерова.

- Твойта е лесна! Даваш им да си четат произведенията и в края на годината обединяваш всички автори в обща тема. Ами аз кво да правя? Ако ги накарам да смесят линейни уравнения с разлагане на многочлени и параметрични неравенства, ще стане една каша, не ти е работа..

- Ти чуваш ли се какво говориш, Дюлгерова? Как мога да събера в една тема "Мамино детенце", "Немили-недраги", "До Чикаго и назад", "Ангелинка" и "По жицата"? Това е абсурд!

Двете жени излязоха от училище и поеха в различни посоки.

Навън вече беше тъмно. Баба Илийца тръгна към гара Искър, където бунтовникът дремеше в едно такси. Жената беше смутена от сприхавия министер, който се въртеше около един кол на седенка с експертната група. Тя се покачи на яра и тръгна из пътя, който пълзи над Искъра. Погледнат отсреща, от канадския бряг, този водопад изглеждаше като трептяща маса от къдрави снопове пяна, между които личат светлозелените ивици на неразбитата вода. Скоро се намери долу при самия Искър. Илийца отиде в колибата, дето спеше ладиарят, за да го извика да я прекара.

- Бабо, благодаря, ти си добра жена! - рече бунтовникът на Янка Такева и викна Моканина.

- Долу е истински ад! - измънка уплашен министър Вълчев. - Народът ври, кипи, гърми, снопове пяна се мятат от устата на синдикалните босове като фонтани нагоре, воден прах обсипва целия площад и ясно виждам как учителските искания се възнасят към небесата. Как ли ще оживея след тази стачка?

- Ах, сладка е смъртта за отечеството! - рече му Странджата. - А ти не се притеснявай, държавата няма да остане без просветен министър. Както е казал поетът - разстрел, а след разстрела - червей! Какво тук значи някакъв министър...

- Ще го видим ли, чичо? - продума Ангелинка и ясните й очи светнаха.

Нещо се надигна в гърдите на Македонски, задуши го, очите му се премрежиха.

- За кой ме питаш? За Ненов Николчо или за Орешарски?

- Не, за края на стачката?

- А, ще го видите, чедо, вече й се види краят! - високо заговори той. - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

Любимка Спасова се събуди внезапно, погледна часовника и ужас се изписа върху потното й чело. Когато стигна училището, в двора зееше огромен кратер. Тя приближи ченгетата, скупчени над него:

- Извинете, тук имаше едно училище. Случайно да сте го виждали?

Полицаите вдигнаха рамене.

Очевидци разправяха, че за да навакса пропуснатото покрай дългата стачка, химичката обединила целия материал за Менделеевата таблица и самостоятелните практически занимания. Учениците смесили азотна киселина с глицерин, добавили амониев нитрат на вкус и щипка нитротолуол. Взривът бил толкова мощен, че от американското посолство попитали "Иде ли?", без да уточняват за Бен Ладен ли става въпрос, за Путин или за бат Бойко...