Поразително впечатление направи на прелитащия интервюто на министър Петър Димитров в "24 часа" - едва се отлепи дежурният да огледа и другите вестници.

То какво ли няма в това интервю?! Да почнем от прозрението: "Ако българинът бе по-мажоритарно мислещ, когато гласува, проблемът нямаше да стои. Не можеш да накъсаш политическото си пространство на парченца и после да сочиш едно от тях, че е виновно". Но, разбира се - повече монолитност му трябва на това общество - 1 партия, 1 ТКЗС и естествено член 1.

Едно време премиерът Димитър Попов в драматичен за нацията момент бе казал: "За бога, братя, не купувайте!", па белким цените намалеят. Днес министър Димитров ни казва уверено: "За бога, братя, работете!" - това е и заглавието на интервюто.

А какво да кажем за бисера: "Не може душата ти да е в европейския рай като заплати, а тялото - в африканския ад като цени". Демек, не може да работиш малко, да получаваш много, че и цените да са ниски, а душата да е в рая.

Перифразирайки думите на Ахмед Доган за екологията и еколозите, можем да кажем: "Икономиката е прекалено сериозно нещо, за да се остави в ръцете на икономистите". Иначе вечно ще се люшкаме между рая и ада, ще зяпаме към Европа, но ще си киснем в адското дередже.

Прескачаме до "168 часа" и изпадаме във фаустовски размисли, предизвикани от темата: "Топлофикация заблуждава абонатите си". То да влезеш в отношения с тази компания е като сделка с дявола. Уж целта е да си купиш малко райска топлина за зимата, пък като дойде време да плащаш, се сещаш, че топлото и жегата всъщност са в ада. Сваляш радиатори - плащаш, не сваляш - пак плащаш; на студено и на топло все си в пъклена зависимост от тоя страшен демон.

Най-силно се люшкат между рая и ада, разбира се, балотиращите се кандидати, затуй и средствата им са крайни: "От урните чезнат хиляди гласове", пише "Труд".

По тази тема обаче ще замълчим, тъй като сме в състояние на размисъл.