|
| Антикорупционните форуми събират винаги много високопоставени представители на българските държавни институции и на дипломатическия корпус у нас. Обичайно там се изнасят нелицеприятни факти и данни, предлагат се крути мерки, обещават се много неща. След няколко дни всичко се забравя. До следващия форум. |
Лошото обаче почва веднага след това. Защото и ние сучем, мажем и се чудим откъде да извадим и отчетем някакви резултати и успехи, и еврочиновниците пък ни потупват и обсипват с умерени критики и забележки.
А на практика нищо не се променя. И то именно "в областта на вътрешните работи и правосъдието" и "най-вече на
борбата с организираната престъпност
и корупцията по високите етажи".
И тепърва ще усетим последиците от това мъртво вълнение.
Съвсем наскоро шефът на службата за борба с измами с пари от еврофондовете към ЕК (ОЛАФ) Франц Брунер обяви, че ръководената от него структура води 15 разследвания за злоупотреби с еврофондове у нас, за 14 други случая преценява дали са налице достатъчно факти и данни за започване на разследвания. Веднага след това той в прав текст даде да се разбере, че неговата служба не е особено доволна от развитието на някои от случаите и че конкретно по случая с източването на 7 млн.евро по програмата САПАРД чрез стари месопреработвателни машини би искал българските власти да бъдат оставени на спокойствие да си свършат работата, защото "този случай не е приключил и това, че някой не е в затвора, не значи, че разследването не е завършило". Брунер обяви, че ще изчакат до лятото на 2008 г. и тогава ще кажат "как са работили компетентните органи в България и дали е имало манипулации".
Така той даде да се разбере, че всичко се следи много отблизо. И че мерките изобщо няма да закъснеят. Вече дойдоха и податки, че новия доклад на ЕК ще е силно критичен. И то точно заради липсата на конкретни резултати почти година след еврочленството на България. Очевидно ЕК няма да търпи дълго време
играта на антикорупция
А точно това наблюдаваме от много време насам. Що съвети, що комисии, що инспекторати, що антикорупционни звена се направиха, а резултатите - все така плачевни.
Още по-лошо е многото говорене, големите закани и накрая - никакви арести, а още по-малко присъди.
А тази работа е резултатна само когато има наказани. И то с влезли в сила присъди и с конфискувани имущества.
За съжаление, точно това България изобщо не може да отчете. И то въпреки че към понятието корупция бяха вкарани освен вземането на подкуп и престъпленията по служба и длъжностните престъпления, и безстопанствеността, и прането на пари дори. На практика обаче нито едно лице на висока позиция не е осъдено до момента с влязла в сила присъда.
Или казано иначе,
антикорупцията си остава на една Темида разстояние
И нищо не показва, че това положение ще се промени по някакъв начин.
Сигурно мнозина са позабравили какъв лъч надежда имаше със създаването на Съвет за координация между антикорупционните комисии в Народното събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет. След няколко събирания оттам дойдоха дори конкретни данни и сигнали - срещу бивш шеф на АЕЦ, срещу депутат, срещу скандално известен, включително и с връзките си с настоящ министър, бизнесмен от Еленския балкан. И беше заявена воля, че няма да има прошка и политически чадър. Какво имаме месеци след това - едно голямо нищо. Въпросният шеф вече няма дело, бизнесменът беше напълно забравен от държавното обвинение.
И накрая се оказа, че абсурдните ситуации следват една след друга. При тях МВР препоръчваше на МВР да даде материали по съмнения за корупция на Върховната касационна прокуратура; Народното събрание указваше на Народното събрание да направи промени в законите, които дават възможност за корупция; депутатите и министрите препоръчваха на магистрати какви проверки да правят и в общи линии и какви решения да приемат, а пък магистратите указваха на министри да определят конкретни виновни лица, на които да се потърси "съответната административна или наказателна отговорност". И накрая пак нищо.
Защото и сега куп приемани
закони пораждат съмнение, че залагат корупция,
усещането, че прокуратурата зацикля става все по-силно, а съмненията, че МВР понякога се разправя с неудобни, се засилват.
За конкретни случаи изобщо да не говорим. Достатъчно е да вземем точно примера с източените 7 млн. евро от САПАРД. Разследване, по което нищо не се случва. Или поне не е известно да се случва. А уж всичко беше простичко и ясно, имаше неоспорими доказателства.
Нищо не стана и с разплитането на случая със столичната "Топлофикация". А уж щеше да се се стигне до най-високите етажи. Или пък по случая "Булгартабак", гръмнал покрай скандала между бившите министър Румен Овчаров и шеф на следствието Ангел Александров. Сигурно мнозина са забравили и как парламентът сложи чадър върху депутат - бивш магистрат, чийто имунитет бе поискан от прокуратурата с тежки обвинения за корупция. Можеше от кумова срама депутатите да му махнат неприкосновеността и да бъде даден поне за разследване. Но не би.
Нищо не излезе и от проверките и разследванията за източването на ДДС, за контрабандата, за международните осиновявания, за търговията с лекарства, за безмитните магазини и бензиностанции, покрай военните сделки и т.н, и т.н. А колко шум се вдигаше по въпросните теми... На практика голяма част от тези очевидни далавери, ощетяващи държавния бюджет с милиарди годишно няма как да стават без помощта на държавни служители и то на най-високо ниво. И това се признава от всички, включително от антикорупционни комисии.
Конкретни виновни и резултати обаче няма
И на практика нищо не се променя от онова време, в което главен прокурор беше Никола Филчев. Тогава дори все пак се образуваха дела срещу министри, зам.-министри, шефове на агенции. Които и сега се отчитат пред Брюксел. Истина е обаче, че и тогава, и сега наказани няма.
В крайна сметка България наистина е малка и всичко се вижда и узнава - рано или късно. И изобщо не е тайна за никого как отговорни фактори в държавата изведнъж се сдобиха с луксозни апартаменти и автомобили, със сметки в западни банки, децата им учат в чужбина за по 50 000 евро годишно. И всичко това с 1000 лв. заплата месечно? Е, няма как да стане това. Но никой не ги закача, никой не ги проверява. Нито инспекторатите, нито антикорупционните комисии и звена, нито МВР, нито прокуратурата. А накрая, ако все пак нещо стигне до съда, то или нещата се точат с години или
накрая всички излизат невинни
и почистени. Един пример - отчетените като големи случаи на корупция разследвания и дела срещу депутати. Всички те или са оправдани, или са на път да бъдат оправдани. Само един беше осъден - но той пък за блудство с непълнолетен. Но и това вървеше в отчета за противодействие на корупцията.
Затова и докладите, които пращаме в Брюксел, са пълни само с цифри, а не с конкретни данни и имена. Защото явно и на отчитащите им е неудобно. И затова пишат - внесени са "35 обвинителни акта за корупция по висшите етажи", има "35 дисциплинарни производства срещу митничари", за 91 служители от МВР имало данни за корупция, от които 37 били уволнени, 40 били предупредени писмено или порицани, а пък 14 били преместени на друго място, за да излязат от корупционна среда. И т.н, и т.н.
И няма как да е иначе. Просто защото не може да се отчете нито един случай на осъден високопоставен политик, държавник, чиновник.
И ако досега се минаваше метър с Маргините, с престарели ялови разследвания срещу бивши и настоящи депутати, с образуваните няколко дела за разкритията в столичната "Топлофикация", от които нито едно не е тръгнало в съдебна зала, то вече ще се искат конкретни примери и присъди.
И като няма - следва и обществено недоволство, порицание и негласуване, както и крути европейски мерки. Достатъчно е да спрат парите от структурните фондове.
И тогава никой няма да може да се промуши нито през, нито чрез обръчите от фирми.
|
| Еврокомисарят Франко Фратини досега помагаше на вътрешния министър Румен Петков и на главния прокурор Борис Велчев при отчетите пред официален Брюксел и така България сравнително безболезнено влезе в ЕС. И той обаче постоянно поставяше въпроса за конкретни резултати и присъди, а такива и до момента няма. |