Образователни специалисти и психолози отдавна се опасяват, че децата, започващи училище с поведенчески проблеми, са обречени да изостават по-нататък. 2 нови изследвания обаче навеждат на мисълта, че страховете са преувеличени.

Едното установи, че малчуганите, които в детската градина са идентифицирани като проблемни, в началното училище се справят наравно с връстниците си. Другото показа, че деца, които имат проблеми с концентрацията, страдат предимно от забавяне на мозъчното развитие, а не от недостиг на акъл.

Експертите смятат, че изводите от двете изследвания, публикувани преди дни в различни журнали, биха могли да променят начина, по който учени, учители и родители разбират и възпитават деца с деструктивна нагласа или затворени в себе си през първите години в училище. Проучванията могат да доведат дори до преоценка на възможните причини за агресивното поведение на някои деца.

В първото проучване международен изследователски екип е анализирал измервания на социално и умствено развитие на повече от 16 000 малчугани и е открил, че лошото поведение в градината няма връзка с академичните резултати в края на началното училище.

Достигайки 5 клас, деца, които по-рано са прекъсвали учителя в забавачницата, били са непослушни и даже са се поступвали с останалите, се представят толкова добре по четене и математика, колкото и послушковците.

Други специалисти предупредиха обаче, че това откритие не означава, че



емоционалните проблеми са нещо тривиално



или че не могат да объркат успеха на децата в годините преди и след началното училище.

В другото изследване учени от Националния институт за психично здраве на САЩ и университета "Макгил" показват, че при децата със слаба концентрация и хиперактивност мозъкът се развива нормално, но в някои области по-бавно, отколкото при децата без това смущение. Установено е, че от 3 до 5% от хлапетата в училище имат смущението. Учените отдавна спорят дали това се дължи на умствен дефицит или на забавяне в развитието.

Лекари смятат, че докладът обяснява защо толкова много деца успяват да надраснат диагнозата в средното училище, често след като са приемали стимулиращи медикаменти за подобряване на концентрацията в ранните години.

Откритията в първото изследване са резултат от съвместните усилия на дузина водещи учени да разтълкуват данните от 6 мащабни проучвания сред деца, направени от 1970 г. досега. Всяко от проучванията проследява по неколкостотин малчугани от началото на училище през целия начален етап по редица показатели - четене, смятане, емоционална стабилност, концентрация, внимание.

Изследващите са прецизирали данните, така че да се елиминира факторът семеен доход.

Докато връзката между поведенческите проблеми в детската градина и последващия успех в училище е незначителна, оценките на математическите тестове на 5-6 години са



тясно свързани с успеха в пети клас,



показа изследването. Четивните умения в градината и концентрацията, където децата с проблеми засичат, също е индикатор за успеха после, но не толкова точен, колкото математическите тестове. Това се отнася и за момчетата, и за момичетата; и за децата от заможни семейства, и за тези от по-бедни.

Ето защо авторите на изследването препоръчват предучилищните програми да се съсредоточат върху ефективното обучение по математика. Резултатите пращат в забвение безпокойството, че проблемните в градината хлапета са обречени на образователен провал.

Във второто изследване психиатри са съпоставили данни от мозъчен скенер за 2 групи деца - такива с недостиг на внимание и такива без. Учените са проследили 223 деца между 6 и 16 години, които са сканирали многократно. В нормално развиващия се мозък мозъчната кора - "опаковката", където текат процесите, свързани със съзнателното мислене, се удебелява в ранното детство. След това процесът се обръща и тя изтънява през пубертета. Изследването установи, че при децата с понижена концентрация и хиперактивност завоят започва средно на 10 и половина - 3 години по-късно. Най-големите забавяния в мозъчното съзряване са били засечени тъкмо в онези дялове на мозъчната кора, които отговарят за вниманието и двигателния контрол.

"Основната последователност в развитието на мозъка при такива деца е непокътната, абсолютно нормална", казва д-р Филип Шоу, психиатър в НИПЗ. Според него "това е убедително доказателство, че говорим само за отлагане, не за ненормален мозък". По думите му 3 от всеки 4 деца преодоляват проблема до края на пубертета.