Каква по-мила и затрогваща гледка от тумба току-що навършили пълнолетие млади хора, които ентусиазирано отстояват интересите си пред снизходителните усмивки на управниците и гледащите ги с умиление граждани? Една цветна и шумна фиеста, която представя зараждащото се гражданско съзнание у младите българи. Е, малко стихийна, не съвсем цензурна като речников подбор, но затова пък получила тласък от национална организация "Випуск "Единство". Организация на самите ученици, съюзили се срещу общия враг - матурите - и спретнали дори сайт ( http://www.maturi2008.hit.bg ), където всеки възмутен от бруталното посегателство срещу спокойствието на дванадесетокласниците може необезпокоявано да излее наболялата си душа.

Въобще идилия - младост, дръзновение и гражданско съзнание.

Явно обаче в просветното ведомство ехото от учителската стачка още откънтява тревожно и пречи на ученическото недоволство да се погледне несериозно - като на изблик от излишна младежка енергия. МОН не чака дълго и обяви резултатите от проучване, което бе поръчано на МБМД и цели да представи нагласите към зрелостните изпити сред ученици, родители и учители. Зад цифрите стоят нагласи, които, назовани с истинските им имена, са повод за сериозни притеснения.

Според данните от проучването се оказва, че 2/3 от гимназистите не одобряват задължителните матури. "Випуск "Единство" като организация, претендираща да бъде гласът на бъдещите абитуриенти, предлага аргументи, които синтезирано звучат така:

1) Учебните планове в профилираните гимназии и специализираните паралелки в СОУ се различават сериозно по брой часове (за матуритетните предмети) от тези в останалите училища и следователно зрелостниците не са получили равностойна подготовка.

2) Няма яснота за формата на зрелостните изпити и затова учениците са принудени да ходят на частни уроци.

Тези твърдения говорят, ако не за друго, то поне за неинформираност. Защото учебният материал, включен в програмата за изпита по който и да е матуритетен предмет, е този от общообразователния минимум по дисциплината. Това са знанията и уменията, които би трябвало да са усвоени на някакво ниво от всички випускници, тъй като не са част от профилиращо обучение. Колкото до аргумента с недостатъчната яснота относно формата, той звучи меко казано доста озадачаващо, защото примерните материали по основния зрелостен изпит - български език и литература - са качени от много месеци на сайта на просветното министерство (www.minedu.government.bg ), а за съвременния гимназист едва ли има по-предпочитан и по-често използван източник на информация от интернет.

Всъщност иззад въпросните "аргументи" надничат и нахално вирят нос няколко въпроса, които някои координатори на ученическия протест от 1 ноември не успяха да премълчат:

- А какво всъщност искат от нас? Да си развалим успеха с тези матури? (В сайта на "Випуск "Единство" има и статистика колко от настоящите отличници ще получат на матурите оценка среден, добър и т.н. Предвижданията са стряскащи и явно целят да катализират съпротивителната мощ на випуска)

- В момента учим за кандидатстудентски изпити, предстоят ни абитуриентски балове,



дали имаме време за матури?!



Излишно е да се заблуждаваме - за една голяма част от абитуриентите матурите са нежелани, защото изискват усилие и време за учене. Усилие, което по ред причини (които не е мястото тук да коментираме) беше спестено на няколко поредни випуска. Но сега сценарият със съдебните процеси, заведени от родители срещу МОН, май няма да се повтори успешно.

Раздразнението на учениците всъщност е съвсем обяснимо. Публична тайна е, че в днешното средно училище шестици се подаряват лесно, дори прекалено лесно. Това преди няколко седмици призна и министър Вълчев. Когато почти си си осигурил без кой знае какви усилия една много добра или отлична диплома, перспективата да се явиш на зрелостен изпит, който е в тестова форма и прави относително реална снимка на твоите (не)знания, е повече от притеснителна. Ами ако този път не успееш да препишеш?! А то си е страшничко - нали квестор няма да бъде твоята госпожа, която, за да не си развали реномето на добър даскал, така усърдно чете вестник, докато класът прави контролно! Пък и какво учене и какви изпити точно когато се подготвяш за абитуриентския бал! Какво е това ограбване на пролетното ти време, което няколко випуска преди твоя употребяваха за така приятното обикаляне по бутици, шивачки, фризьори?

Истината е, че неколкократното през последните години отменяне на задължителната матура остави децата с убеждението, че тя е просто едно плашило, което никога няма да бъде вдигнато, за да прогони мързела и тарикатлъка, които все по-трайно се настаняват в поведенческия стереотип на българския гимназист. И сега, когато плашилото започна да се изправя и хвърля обективистичния си поглед върху занемарената градина на родното средно образование,



леността и нахалството,



които възрожденските даскали са се мъчили да изгонят от децата, а абдикиращото от възпитанието днешно школо напълно загърби, се съюзиха срещу едно от наистина необходимите твърдо отстоявани от сегашния екип на МОН решения.

Кому се радваха минувачите, натъкнали се на ученическите шествия в онези 19 града на 1 ноември? На непокорния дух на днешните млади българи? На зараждащото се "гражданско съзнание" у абитуриентите?

Една, уви, неадекватна радост. Пред тях, вдигнал лозунги срещу обективността, дефилираше продуктът на 17 години криворазбран либерализъм в българското училище. Години, през които българските деца бяха разглезени с дефицит на отговорности и изобилие от права. Балансът бе нарушен и ценностният стълб на българското ученичество вече застрашително се люлее, заплашвайки да остави без основна опора и без това трудно вървящия градеж на гражданското общество в България. Затова не бива да се учудваме, че първият организиран протест на българските ученици не бе в защита на стачкуващите унизени учители, а за запазване на едно статукво с твърде съмнителна образователна стойност - сигурно дипломиране без никакви гаранция за качеството на знанията.