Допреди няколко месеца никой вече не се учудваше на новините, които идваха от Ирак. Кървави атентати, убийства, отвличания, нападения срещу иракски конвои и коалицията. Стигна се до момента, ако жертвите не надхвърлят 100 души, това да не се брои за водеща новина. Хората бяха свикнали вече с ужасната реалност в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин от власт.

Ежедневието на повечето иракчани бе белязано от кървавото противостояние. Много гневни млади хора от различните религии и етноси - шиити, сунити и кюрди - се присъединиха към различните бунтовнически групировки. Други избягаха в чужбина заради насилието и безработицата. Самоделните експлозиви, а предимно такива се използват при атентати, се сглобяват от местни майстори, които вече много ги бива в занаята. За четири години бойни действия те са станали истински "професионалисти".



Но много иракчани вече се умориха от войната



и са обнадеждени от новата стратегия на САЩ, която заложи на местните лидери и племена в борбата с "Ал Кайда". Вече се множат признаците за поврат към подобряване. Броят на жертвите сред цивилните граждани в Ирак чувствително намаля. Тази тенденция, която първоначално се очерта извън Багдад, сега вече се долавя и в столицата. През май тази година жертви на бомбаджии самоубийци или убийци сектанти станаха 1070 души, докато през октомври жертвите бяха вече 317. Това е все още ужасяващ кръвен данък, но въпреки всичко е и окуражителна тенденция, която проличава и по други места. Американските загуби са на най-ниското си равнище от година и половина насам. През ноември т.г. в Ирак са убити 31 американски войници и 70 са ранени.

Също така през последните месеци се втвърди съпротивата на сунитското мнозинство в страната срещу фанатичните джихадисти от чужбина. Пример за това са отново племенните вождове в провинцията Анбар, западно от Багдад, бастион на съпротивата на сунитите срещу "Ал Кайда". Тези лидери изпълниха обещанието си, дадено в края на 2006 г. - те се обърнаха срещу чуждестранните воини на джихада и започнаха да сътрудничат на американските войски и иракската армия.

Преди една година



бунтовниците извършваха по 30 атаки дневно



в столицата на областта Рамади, а днес статистиката сочи, че средно има по по-малко от едно нападение. От около 500 нападения на седмица честотата на атаките е паднала до около една трета от това число. Разкриването на тайни складове с оръжия главно благодарение на сведения от иракчани, които симпатизират на американските войски, се е увеличило със 190%. В началото едва прохождащата местна полиция успя да набере само 20 души, за да попълни редиците си. Днес, след като племенните водачи окуражават местните жители да се записват в редовете на силите за сигурност, броят на новопостъпилите достигна 10 000 души.

Това сътрудничество продължава успешно въпреки убийството на 40-годишния шейх Абдул Сатар Абу Риша през септември т.г., който бе основният сунитски съюзник на американската армия в Ирак. Той бе убит от бомба, избухнала край автомобила му в Рамади. Шейх Сатар оглавяваше съюз, известен като "Пробуждането на Анбар". Той се състои от 25 сунитски арабски племена, които са се обединили с американските войници срещу сунитските ислямисти от "Ал Кайда". Убийството му обаче имаше обратен ефект - на погребението му местните сунитски племенни вождове се заклеха да отмъстят за смъртта му и да продължат делото му. Засега те спазват дадената клетва.

Иракските военни части междувременно са нараснали на 165 000 войници и вече, изглежда, са в състояние да гарантират сигурността. Все повече градове и области са предавани от коалицията в техни ръце. Също позитивен признак е, че



от май насам в Ирак не бе отвлечен нито един чужденец



Все повече бежанци се завръщат в родината си от съседните Сирия и Йордания, обнадеждени, че ще могат да водят нормален живот. По данни на ООН през октомври са се върнали 45 000 души, като 20 000 са се завърнали в Багдад. По данни на иракските власти около 1000 души на ден пресичат границата в посока Ирак. Това също е свързано със забележимата стабилизация на обстановката в страната и особено в Багдад. Засега е рано да се говори за пълномащабно завръщане на бежанците, но явно този процес набира сила. След свалянето на Саддам през 2003 г. над 4 млн. иракци напуснаха домовете си, а стотици хиляди загинаха. Иракското правителство поощрява завръщането на сънародниците си. То организира и заплаща автобусите, които да извозват хората от отдалечените райони и съседните страни. Властите подпомагат пътуването им с 800 долара на семейство.

В относително запазения квартал Карада в старата част на Багдад един мираж е станал вече действителност - под изкуствени палми се е разположил оазис на спокойствието с продавачи на плодови сокове, улични кафенета и ресторанти, където семейства и влюбени се срещат вечер.

"Преди не повече от два месеца се страхувахме да идваме тук", обяснява младият офицер в отпуска Хюсеин Салах, отпивайки млечен шейк в компанията на съпругата си Шихад. "Понякога оставаме тук до един часа през нощта.



Цари пълно спокойствие



Сигурността наистина се повиши", добавя младият мъж, готов да пренебрегне полицейския час.

Според американското командване спадът на атентатите се дължи на плана за сигурност, въведен през февруари. Той предвиждаше допълнителни войски и мобилизирането на още иракчани, за да опазват реда в кварталите си. "Както можете да видите, нещата тук са нормални. Осем часът вечерта вече минава, а улиците са пълни", казва 38-годишният продавач на риба Муктад Мохамед, който предлага традиционното блюдо "масгуф" от печен на скара шаран. "Преди шест месеца затварях в седем вечерта, но сега работя до девет и повече часа", отбелязва продавачът, обяснявайки, че преди е продавал по 10 риби на ден, а сега до 30. Неговият съсед касапин също е очарован от новата атмосфера, възцарила се в Карада. Този египтянин с кръгло лице и тънки мустачки смята, че решителността му е била възнаградена, след като отказал да последва останалите членове на семейството си, предпочели да се върнат в Кайро. "Бизнесът ми върви добре. Продажбите ми нараснаха с 80% от началото на годината", твърди месарят, застанал сред тавите с пилешко и овнешко.

Други багдадски квартали също започнаха да се съживяват вечер, включително големият шиитски район "Садр сити". Но цели сектори в столицата си остават "забранена зона" и място на сблъсъци между враждуващи групи. На пътя за Карада при падането на нощта това съперничество вече придобива интересни форми. Край един светофар се срещат две групи младежи. Някои са нападатели, а други - защитници. Късно е, въздухът е свеж, а из улиците няма коли - налице са всички условия за добра "среща".

Независимо от подобряването на ситуацията със сигурността повечето иракчани не са убедени, че всичко ще се оправи бързо. Последните четири ужасни години са ги научили да се адаптират към ситуацията и да не прибързват с изводите. Някои от тях вече губят търпение, защото не получават достатъчно помощ за възстановяване на имуществото си. Ако трудностите се увеличат, то неминуемо ще възникнат политически проблеми. Хората искат отново да имат електричество, удобства и въобще нещата да си дойдат на мястото. Ако новите им надежди пак останат излъгани, то повечето от тях отново ще хванат оръжието или ще избягат - този път завинаги.