Тия дни определено замириса на истинска политика. Няма и месец, откакто ГЕРБ окончателно се наложи като солиден фактор в нашия политически живот, и искрите между генералската партия и БСП вече взеха да прехвърчат. Първият залп всъщност даде не кой да е, а бившият лидер на БСП и настоящ президент Георги Първанов. Двамата с Бойко Борисов се счепкаха по въпроса кой повече използва сини лампи и натоварва и без това невъзможния трафик в София. Покрай това се чуха и реплики и за бъдещото българско ФБР. Малко след това пък ГЕРБ и БСП се скараха за общинските бюджети. Заради промените в закона за тях Борисов заяви, че големите общини, в които ГЕРБ спечели, ще се превърнат в гета и заплаши с предсрочни избори. От БСП пък опонираха, че се променя само методиката, и вместо трансфер парите ще се получават под формата на субсидия, но ще останат същите като сума и дори ще се увеличат.

Остава ни само да се надяваме, че всичко това не е просто опит да се поизтрие впечатлението, че БСП и ГЕРБ са сключили пакт за ненападение, според който Първанов влиза без проблеми на "Дондуков" 2, а Борисов - на "Московска" 33. Подобни битки въпреки не особено лицеприятните удари под кръста, с които са съпроводени, са



здравословни за българската политика



Откакто старата десница залиня, а НДСВ се възползва от електората й,за да направи коалиция с БСП, у нас политиката, която и без това никога не е била на особена висота в очите на избирателите, съвсем се срина. И нито един партиен самолет не може да излети и да набере височина заради тройно коалиционната мъгла, сковала политическия ни живот. Последното лутане на политиците в нея например бе дебатът за т.нар. плосък данък. Той бе предложен от правителството, доминирано от БСП, но най-много бе критикуван именно от депутатите от левицата. Представители на десницата пък го подкрепиха - някои принципно, други изцяло. Малко след това лявото правителство поиска 1 млрд. от бюджетния излишък, за да го изхарчи за инфраструктурни проекти. На което дясната опозиция възрази и предложи парите да се дадат за 13-а и 14-а пенсия и заплата.

Колкото и да са условни етикетите "ляво" и "дясно", тяхната отчетливост в очите на избирателите е много важна за нормалното функциониране на политическата система. Ето защо дуелът БСП - ГЕРБ е добър за нея. При това този път местата не са объркани - ГЕРБ отстоява дясната позиция за повече самостоятелност на общините, докато БСП типично за една лява партия настоява за по-голяма роля на държавата. Обществото със сигурност ще спечели от този дуел. Защото, когато е ясно кой кой е и какъв е, всеки може да гласува спокойно и да знае какво да очаква след това от този, когото е подкрепил с вота си.



Сянка на съмнение обаче се прокрадва



от действията на някои т.нар. интелектуалци, които въпреки епичната битка продължават да пророкуват и "съзидават" коалиция между БСП и ГЕРБ в следващия парламент. Ако подобно нещо наистина все пак се случи, то ще е сериозен негатив и за двете партии, и за държавата като цяло. БСП за пореден път ще демонстрира непоследователност. След сина на монархофашиста, който се върна у нас, за да си реституира имотите и да се облажат някои членове на семейството му от съмнителни приватизационни далавери, соцпартията ще се сдружи и с неговия бодигард, който според сегашната соцриторика е най-дивият популист на света. За ГЕРБ пък подобно съдружие ще е нещо като ритуално самоубийство. Справка - рейтингът на НДСВ.

За държавата коалиция БСП - ГЕРБ също ще е зловредно явление, защото отново ще се спусне мъгла. А е ясно, че една от основните цели на такава коалиция ще е изваждането на ДПС от властта. ДПС наистина се ояде с власт и може би дори съществуването на тази партия вече е анахронизъм. Но обединяването на всички срещу нея съвсем не е правилният подход за разбиване на политическата капсула, в която Ахмед Доган е затворил етническите турци у нас. Напротив, то работи точно в обратната посока.

Някои твърдят, че най-вероятно няма да има друг начин за стабилно управление освен коалиция между БСП и ГЕРБ. Напротив, начин винаги има. Стига да се намерят политици, които поне малко се съобразяват с принципи и не искат властта на всяка цена. Виж, такива политици наистина са като бананите преди 1989 г. - твърде дефицитна стока. Появят ли се обаче, те определено могат да разчитат на дълъг политически живот.

Най-добре ще е дуелът БСП - ГЕРБ да продължава. Няма да е лошо наистина нравите на дуелиращите се да се цивилизоват малко. До прегръдки обаче не бива да се стига. Старата и изтъркана, но много вярна поговорка гласи, че когато всички са на власт, народът е в опозиция.