На няколко места е обяснено как при нужда ще бъде задействана предпазната клауза в договора и какви други мерки ще последват, за да не понесе Евросъюзът евентуални вреди.
Комисията не спести критиките и в доклада за Румъния, който също бе приет вчера. И двете държави са посочени като недостатъчно подготвени и като излъчващи несигурност с високото си равнище на корупция и организирана престъпност. Напредъкът, който са отбелязали, не е достатъчен, за да се смята отсега, че може да бъде постигната първоначално поставената цел за приемането им на 1 януари 2007 г. Наблюдението над тях ще продължи. През април-май ЕК ще реши дали да препоръча отлагане. След това през есента ще има нов мониторингов доклад. Комисията даде да се разбере, че двете държави ще бъдат под постоянен контрол, включително и след като се присъединят към ЕС. Те бяха предупредени, че могат да станат обект на санкции и като членки на съюза.
Комисарят по разширяването Оли Рен представи докладите за България и Румъния пред Европарламента един час след като бяха одобрени на заседание в Страсбург от цялата Комисия. Парламентарните дебати, в които участваха близо 50 евродепутати, преминаха пред очите на 18-те български наблюдатели. Сред тях бе и бившият кмет на София Стефан Софиянски, чийто имунитет главният прокурор Никола Филчев атакува по 4 дела.
Малцина бяха депутатите, които въпреки критиките настояха за приемане на България и Румъния през 2007 г. Сред тях бяха докладчиците за двете страни в Европарламента Пиер Московиси (Франция) и Джефри ван Орден (Великобритания). Твърдо зад кандидатурата на двете страни застана и Катрин Ги-Кен (Франция), която е председател на Съвместния парламентарен комитет ЕС-България, както и бившият председател на ПАСЕ Мигел Мартинес (Испания). Главните противници на бързото приемане на двете държави бяха депутати от групата на зелените, както и независими. Холандката Ели де Грун постави въпроса и за присъствието в българския парламент на коалиция "Атака". Тя я определи като "антисемитска и расистка организация и я сравни с Ку Клукс Клан".
"Зелената" холандска депутатка отправи въпрос: "Комисията ще насърчава ли корупционните практики", чрез снизхождение към забелязаните проблеми. А сънародникът й Конрад Дилен заяви: "Организираната престъпност заплашва населението на България. Ще заплаши и Евросъюза." Германският депутат от зелените Милан Хорачек направо изрази съмнение, че България и Румъния изпълняват критериите от Копенхаген, както смята Комисията. "Не е достатъчно да се подпише купчина хартия. Трябва да се изпълняват задълженията", заяви той.
Негативни настроения към скорошното приемане на двете държави изразиха и представители на други политически групи. Австриецът Ханес Свобода, заместник-председател на групата на социалистите, каза: "Големият въпрос е корупцията. Не искаме в нашите страни да бъдат внесени несигурност и проблеми."
Гръцкият комунист Атанасиос Пафилис изрази носталгия по социалистическото минало на България и Румъния. "Двете страни живеят в демокрация, но се стремят да покрият жизнените стандарти, които са имали през 1989 г. Сега искат да влязат в ЕС с разнебитена здравна и образователна система", каза той.
"Този доклад сочи пътя към несъмнено приемане през 2007 г., за което може би ще бъде взето решение през април или май", заяви британката баронеса Ема Никълсън (групата на либералите), която миналата година изготви доклада за напредъка на Румъния. Тя бе от малкото оптимисти в залата, които съзряха светли тонове в доклада.
На пресконференция в София ръководителят на Делегацията на Еврокомисията у нас Димитрис Куркулас заяви веднага след дебата в Страсбург: "Няма непостижими цели. Не искаме невъзможни неща. Продължаваме да работим с българските власти. Ако ви отложат - няма да има пари. Защото това означава, че не сте изпълнили критериите, а парите са от джоба на европейските данъкоплатци."
"Губим 1 милиард евро от структурните фондове", каза министърът на евроинтеграцията Меглена Кунева, която също бе на пресконференцията.
Негативни настроения към скорошното приемане на двете държави изразиха и представители на други политически групи. Австриецът Ханес Свобода, заместник-председател на групата на социалистите, каза: "Големият въпрос е корупцията. Не искаме в нашите страни да бъдат внесени несигурност и проблеми."
Гръцкият комунист Атанасиос Пафилис изрази носталгия по социалистическото минало на България и Румъния. "Двете страни живеят в демокрация, но се стремят да покрият жизнените стандарти, които са имали през 1989 г. Сега искат да влязат в ЕС с разнебитена здравна и образователна система", каза той.
"Този доклад сочи пътя към несъмнено приемане през 2007 г., за което може би ще бъде взето решение през април или май", заяви британката баронеса Ема Никълсън (групата на либералите), която миналата година изготви доклада за напредъка на Румъния. Тя бе от малкото оптимисти в залата, които съзряха светли тонове в доклада.
На пресконференция в София ръководителят на Делегацията на Еврокомисията у нас Димитрис Куркулас заяви веднага след дебата в Страсбург: "Няма непостижими цели. Не искаме невъзможни неща. Продължаваме да работим с българските власти. Ако ви отложат - няма да има пари. Защото това означава, че не сте изпълнили критериите, а парите са от джоба на европейските данъкоплатци."
"Губим 1 милиард евро от структурните фондове", каза министърът на евроинтеграцията Меглена Кунева, която също бе на пресконференцията.