"Работодателят ми иска в извънработно време да изпълнявам задачи, с които мога да се справя много добре, макар че се различават от трудовите ми функции, които изпълнявам в предприятието. Въпросът ми е мога ли да сключа трудов договор със същия работодател, на какво основание и следва ли да ми се заплати положения от мен труд?"

Пита: Спаска Живкова от Видин



Чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) дава възможност на работника или служителя да сключи трудов договор за допълнителен труд (вътрешно съвместителство) със същия работодател, при когото работи по основното си трудово правоотношение. Такъв договор се сключва за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя по първоначалния трудов договор. Това означава, че по своя характер тази допълнителна работа трябва да се различава от трудовите задължения и функции, описани в индивидуалния трудов договор и длъжностната характеристика на работника или служителя по основното му трудово правоотношение.

Допълнителната работа по този договор се извършва извън установеното работно време на работника или служителя. Трудовият договор по чл.110 от КТ предполага свободна/ незаета бройка в щатното разписание на работодателя. Например, работникът се труди осем часа по индивидуалния си трудов договор като началник на склад, а в следващите четири часа (но не повече от 12 часа общо по двата договора) полага труд като компютърен специалист.

Възможно е работодателят да сключи договор за допълнителен труд по вътрешно съвместителство и без непременно да открива щатна бройка в предприятието. По този начин работодателят има възможността да използва допълнителните умения и квалификации, които неговият работник притежава.

По този договор положеният труд е възмезден, тоест работодателят дължи трудово възнаграждение, уговорено в самия договор.

При сключване на трудов договор за допълнителен труд следва да се има предвид чл.113 КТ, който регламентира, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава законово установената минимална и непрекъсната междудневна (12 часа) и междуседмична почивка (48 часа и 24 часа - при сумирано изчисляване на работното време при работа в производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените).

Тази форма за допълнителна трудова дейност не трябва да се смесва с т.нар. "вътрешно заместване".