"През март т. г. бях привлечен като обвиняем с постановление на следовател при окръжната следствена служба. Обвинението ми е за извършена кражба чрез взлом и с моторно превозно средство. По време на следствието не съм ползвал услугите на адвокат, макар че следователят неколкократно ми разясни тази възможност. Наскоро получих обвинителен акт, подписан от прокурор, както и призовка за съдебно заседание. Бих искал да си наема адвокат, но не разполагам с финансови възможности, защото съм безработен, а освен това изплащам и издръжка. Как да постъпя?"

Пита С. Гюров от София



От началото на 2000 г. са в сила изменения на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), сред които и изрична разпоредба, популярна като "адвокатска помощ за бедни обвиняеми". Става дума за чл.70, ал.1, т.7 от НПК. Тя гласи: "Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това." Тази разпоредба почти буквално възпроизвежда съдържанието чл.6, т.3, б."с" на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, регламентиращ правото на справедлив съдебен процес: "Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има право да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието." Конвенция е в сила за България от септември 1992 г. Тя има непосредствено действие, част е от вътрешното право на страната и има приоритет пред онези разпоредби на националното законодателство, които й противоречат.

Но нека се върнем на НПК. Въвеждат се три изисквания: 1) обвиняемият да не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение; 2) обвиняемият да заяви изрична воля, че желае защитник; 3) интересите на правосъдието да изискват участие на защитник. Изискванията трябва да са налице кумулативно (едновременно).

В конкретния случай на читателя може да се препоръча да подаде писмена молба до съда преди заседанието, в която изрично да посочи, че желае участието на защитник, макар че не разполага със средства за адвокатско възнаграждение. Препоръчително е също така да удостовери по подходящ начин социалното си положение, като например представи документи, че е безработен, получава социални помощи, изплаща издръжки и др.

При наличието на визираните от закона предпоставки съдът е длъжен да назначи защитник на обвиняемия. В случай, че по-късно той упълномощи свой избран адвокат, назначеният се отстранява от наказателното производство.

Трябва да се знае също, че за цитираното в писмото престъпление се провежда полицейско производство, водено от дознател от МВР. Може да се приеме, че в конкретния казус прокурорът е постановил провеждане на предварително производство (следствие), водено от следовател заради фактическата и правна сложност на случая. Независимо от това трябва да се знае, че уличеното лице от полицейското производство (т. е. лицето, привлечено към отговорност от страна на дознателя) също може да се възползва от описаната възможност за назначаване на адвокат.

Неотдавна състав на Върховния касационен съд (ВКС) се е произнесъл по подобен казус. Преди първото съдебно заседание по наказателно дело подсъдимият е депозирал молба, с която е заявил, че не е в състояние самостоятелно да защити интересите си и е поискал да му бъде назначен служебен защитник. В съдебно заседание подсъдимият е възразил по даване ход на делото, поддържал е молбата си за назначаване на адвокат, като е декларирал, че е безработен и няма материална възможност да плати възнаграждение, а в същото време не познава законите, за да се защитава пълноценно сам. Първоинстанционният съд е отхвърлил това искане, като е приел, че не е подкрепено с никакви доказателства относно невъзможността за заплащане на адвокатски хонорар. Съдиите от ВКС обаче решават, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал данните по делото. Посочено е следното: "Ако за съда е съществувало съмнение относно материалното състояние на обвиняемия, е бил длъжен да му укаже да представи необходимите доказателства, а не да отхвърля молбата му. Като не е изпълнил това си задължение, съдът съществено е ограничил правото на обвиняемия на защита." По тази причина присъдата е отменена и делото е върнато на първа инстанция за ново гледане от друг съдебен състав.