|
| Проф. Иван Илчев |
- Проф. Илчев, в какво състояние заварвате СУ? Богат ли е университетът?
- СУ е много богат на интелект и по това спор няма. Що се отнася до другите въпроси - вие питате историк. Историкът знае, че СУ е опитвал и се е променял успешно с промените в обществото. През последните двайсетина години СУ е опитвал не само да оцелее, но и да се развива и в общи линии е успявал. През последните десетина години се вписва все по-успешно и в международното сътрудничество на университетите, има успехи в получаването на субсидии от Европа. В това отношение обаче има още какво да се желае. За съжаление, нашите усилия са доста спънати от твърде тромавото законодателство на самия ЕС, което постановява, че един бенефициент може да кандидатства само за един проект. Така че търсим начини, по които можем да използваме нашите възможности.
- Поискахте обаче помощ от президента Първанов за бюджета. Какво се очертава да бъде финансовото състояние на университета през 2008 г.?
- Бяха много шумно рекламирани 20-те процента увеличаване на издръжката на университетите, които, за съжаление, до голяма степен са се стопили поради инфлацията, поскъпването и факта, че до голяма степен това увеличаване на издръжката на студент се дава на калпак. Не се взима предвид, че СУ е единственият в България, който обхваща най-пълно сферата на човешкото познание. С други думи - ние поддържаме специалности, които един малък университет не може да си позволи и които са изначално губещи, но обществото има интерес от тях. Получава се парадокс, че обществото плаща по един и същи начин на малкия университет, който поддържа печеливши за него специалности, и на университета, който поддържа специалности от полза за обществото, но непечеливши за него. И това е основната причина за кризата на университета. Трябва да има диференцирано отношение към СУ не толкова защото е икона на българското висше образование, а заради неговата функция на единствения в България истински университет, който обхваща вселената на знанията.
- Какво ще предприемете по отношение на имотите?
- В момента правим регистър на университетските имоти, който ще огласим в публичното пространство. Много от проблемите с имотите на СУ идват от несъвършенствата на законодателството и от това, че голяма част са получавани след Втората световна война, когато някои правни норми бяха загърбвани в името на едно или друго решение на управляващата партия. След 1989 г. обаче това се превърна в огромен проблем. За доста имоти се водят дела, включително и за някои, които са безспорни.
Опитваме се да спрем или да намалим договорите, които в момента вече са неизгодни за СУ. Някои разценки за отдаване под наем на търговски площи са от 2002 г. От тогава имаше инфлация, а договорите не са променяни. Това ще стане в най-скоро време. Ще разширим кръга на хора, които участват в тръжните процедури. Не защото подозираме тези, които са били участници в тях досега, а за да има по-голяма сигурност, че никой няма да е свързан с интересите на една или друга фирма.
- Доколко оценките от първите задължителни матури ще повлияят на кандидатстването в СУ?
- Реалният изпит е матурата, но сериозно проведената национална матура. Не можем да избягаме от нея, защото това е общоевропейско изискване. И когато матурата в близките 2-3 години стане реална, явно ще се върви към признаването й най-малкото като един от съществените елементи на изпита. Факултетите могат да имат и допълнителни изисквания, продиктувани от тяхната специфика. Тяхно право е как да подбират най-добрите си кандидати. Засега ние не можем да приемем нещо, което не е станало. СУ ще подкрепи всички усилия на МОН възможно най-бързо матурата да стане истинска. Ще предложим колеги, които да участват в разработването на изпитите.
- Как ще се променят таксите, ако висшите училища получат право сами да ги определят?
- Не можем да си позволим безумно високи такси, които ще бъдат против интересите на важни сегменти от българското общество и които от социална гледна точка не могат да ги издържат. Това, което ще направим, е да съобразим таксите с два променливи фактора - дохода на семейството и успеха на студента. Някои хора възразяват, че студентът е пълнолетен, така че доходът на семейството няма значение. Това от една страна е вярно, но от друга - в Европа много-много не се съобразяват с това. Знае се, че в 90% от случаите студентът зависи от помощта на родителите си. Имах много добри приятели в САЩ, много високопоставени - бащата беше професор в Принстън, майката беше служител на международна организация. Те спестяваха 10 години, за да могат да плащат таксите на двамата си синове в университетите.
- Как си представяте диалога с бизнеса? Как специалностите в СУ могат да станат по-практически насочени и търсени на пазара на труда?
- Очевидно е, че поради своята специфика на изследователски университет, за СУ е по-трудно да установи комуникация с бизнеса, отколкото на УНСС или на ТУ. Но вече има двама души, които ще застанат начело на инициативни групи за създаване на големи колективи от различни факултети. Първата е за разработване на научни проекти, а втората е за разработване на програми за изнесено обучение. Например,създаваме голям колектив "Родопи", "Югозападна България" или "Черно море", в които ще участват преподаватели по география, журналистика, биология, геология, история и т.н. Всички те като един мощен колектив могат да кандидатстват за големите проекти по европейските структурни фондове.
Този колектив ще разработва и магистърски програми за изнесено обучение, които да са "ушити" по тялото на съответния регион и да удовлетворяват нуждите му. След около 2 месеца, когато имаме готовност, ще представим нашите предложения пред местния бизнес и местните политици. Но не бива да забравяме, че ние не работим само по поръчка. Ние създаваме образованието и понякога то може да не отговори на нуждите на бизнеса в днешния момент, но създава кадри, които са достатъчно гъвкави, за да отговорят на потребностите на икономиката и след 10 години.
- Възнамерявате да направите магистърското обучение по-търсено. Какви са идеите ви?
- СУ има най-висок научен и образователен потенциал и нему се пада задачата да се развива като магистърско и докторантско училище. Това обучение трябва да бъде мобилно, да се съобразява с изискванията на ЕС, за да можем да създадем конкурентоспособни кадри. Необходимо е да бъде по-гъвкаво, за да отговаря на стопанската конюнктура. Една от задачите ни е до края на семестъра още 10-12 допълнителни магистърски програми да се предлагат на чужди езици. Езиковата подготовка на преподавателите беше проблем, но в момента поне 15% от тях могат да четат лекции на чужди езици. Слава богу, сред по-младите колеги тази степен на владеене на езиците е много по-висока.
- Как ще привличате млади преподаватели? Очевидно това ще става и с по-атрактивно от сегашното възнаграждение.
- Атрактивното заплащане е болен въпрос, защото в немалка степен зависи от държавната субсидия. Първо, тази година ще започнем да плащаме наднормените часове на преподавателите. Не е редно в едно общество, поставено на пазарен принцип, тук да работят хора, които изнасят 2 пъти повече часове от държавния норматив и не получават стотинка за усилията си. Второто, което можем да предложим, са нашите договори със 130 университета по света. Имаме възможност при желание на преподавателите да ги пращаме на специализации. Третото, което искаме и за което ще се борим лъвски, е действително парите за наука да се получават от тези университети, които правят наука. Не може парите да се раздават на калпак. Сега има правило, че 30 на сто от сумите за проекти могат да се ползват за заплащане, а има мнение, че този процент трябва да стигне до 50. Това е начинът младите хора, които ще участват в тези проекти, да повишат доходите си.
- В същото време обаче смятате да въведете и атестация за преподавателите и служителите. Очаквате ли съпротива?
- За момента атестацията не е обвързана с финансови резултати и това е изключително труден въпрос. Нека не забравяме, че заплатите в университета не ги определя ректорът, а се определят след преговори със синдикатите. Друг е въпросът доколко са представителни самите синдикати. С други думи е много трудно без тяхно съгласие да се приемат мерки, които да дават различни заплати в зависимост от резултатите. Много е силно общественото настроение. Виждате каква беше реакцията на учителите на предложението да бъдат оценявани съобразно усилията, които полагат. Изведнъж се оказа, че всички, които бяха за прогресивни мерки, се вкоравиха зад страха да не би случайно другият да получи повече. Така че това ще бъде в средносрочна перспектива. За момента разчитам на реалното разграничение по доходи от участие в проекти.
