Колко струва тихата дипломация? Нищо не струва, но шумната бе оценена тази седмица в Париж на 10 млрд. евро. Посещението на либийския лидер Муамар Кадафи във Франция показа защо е имало смисъл да се шуми и да се превърне спасяването на медиците в международен проблем, който да се окаже съществен препъникамък за големите сделки.

Френският президент Никола Саркози бе подложен на убийствена критика от правозащитници и опозиция заради внезапната си дружба с либийския диктатор. Но срещу обвинението, че прави "дипломация на чековата книжка", той вдига



непробиваем засега щит:



първо се погрижих за освобождаването на българските медици. Според него това доказвало, че е поставил човешките права над всичко.

Парите може и да управляват света, но факт е, че бизнесът с Кадафи се отприщи, след като отпадна неудобството западните лидери да се появяват в неговата компания. Трябваше първо да се намерят аргументи, че той се е променил, защото в информационната ера общественото мнение е сила, която има значение. Отказът му от оръжия за масово поразяване и съгласието му да плати компенсации дори без твърдо доказана вина за атентатите срещу американския самолет на ПанАм над Локърби и френския самолет на ЮТА над Нигер бяха необходими, но не и достатъчни условия. Трябваше нещо да умие гузната съвест на демократичния свят, че осем години си е затварял очите пред циничното погазване на човешки права в Либия.



Затварянето на очите на Запада



обаче беше възможно, защото нищо не дразнеше ушите му. За техния комфорт се грижеше тихата дипломация на България, която старателно си затваряше устата. "Тихо, ние пазаруваме", писа с големи букви във вторник на заглавната си страница левият всекидневник "Либерасион", за да иронизира бизнеса на Саркози с либийския лидер. Такъв неудобен бизнес се нуждае от тишина. Ако през 2005 г. България не бе започнала да шуми за медиците въпреки несъгласието на тогавашното царско правителство, Западът щеше да си подкара търговските отношения с Триполи, без да се стеснява от съдбата на българските медицински сестри.

Да сравним фактите: България е съюзник на Франция в ЕС и НАТО, а Либия - не е. Когато дойде на 4 октомври в София да си получи най-голямото държавно отличие заради спасяването на медиците, Саркози опита да продаде на премиера Сергей Станишев четири корвети по 250 млн. евро. Отговорът бе: "Ще видим", след което България си купи на старо две белгийски фрегати и един миночистач за 54 млн. евро.

Миналия понеделник Саркози нагости Кадафи в Елисейския дворец, след което му продаде 21 самолета "Ербюс" за 3 млрд. евро. Към тях добави 14 изтребителя от най-ново поколение "Рафал", 35 вертолета, шест кораба, десетки бронирани машини и радар за противоовъздушната отбрана за общо 4.5 млрд. евро. После спазари и един френски ядрен реактор за 2.5 млрд. евро, който от морето да прави вода за пиене.



Ако Франция трябваше да избира между България и Либия,



сигурно съюзническите съображения нямаше да са достатъчни, за да спрат бизнеса й с Кадафи.

Международната кампания за спасяване на медиците я изправи пред по-ефикасна спирачка - собствената й съвест. В името на парите тя би могла да се откаже от много неща, но не и от исторически изграждания си образ на люлка на човешките права в цивилизования свят. Това бе единственият коз на българската дипломация и хубаво е, че въпреки малодушието си пред Запада, тя се осмели да го изиграе. Поставянето на проблема за медиците първо пред Съвета на Европа, а след това и пред Европейския съюз имаше много по-голямо значение от седемте кръга тайни преговори с Либия, които и досега се изтъкват от наивници във Външно като доказателство за водещата роля на България за освобождаване на медиците. Заради сделките за 10 млрд. евро явно си е струвало да бъдат положени усилия, за да бъдат върнати в родината.