Голям скандал тлее във Варна заради вдигането на паметник на цар Калоян на централния площад "Независимост". Миналата седмица кметът Кирил Йорданов спря проекта, въпреки че пластиката е готова и предстои само да бъде сглобена. Той се мотивира с подписка, с която около 60 местни интелектуалци заявиха, че на паметника не му е мястото във Варна и че не се вписва в архитектурната среда на площада. "Това са неовизантийци", отсече вчера бившият шеф на ВМС Христо Контров, който движи инициативата. Подписка на интелектуалци има и в защита на монумента.
Поводът Калоян да бъде увековечен е фактът, че през 1201 г. трайно присъединява Варна към България. Освен това градът нямал държавен символ. Автор на монумента е великотърновски екип начело с Борис Борисов. Още след конкурса гръмна скандал, след като вторият Александър Хайтов обвини победителите, че са заимствали от негова първоначална идея.
Сега недоволните интелектуалци твърдят, че пластиката е архаична, не отговаря на европейското лице на Варна и ще "натовари емоционално" околната среда. Контров пък отвърна, че се сърдят, защото са свикнали да работят по поръчки на общината и ги е дострашало да се докажат на национален конкурс. Той обвини и кмета, че е уважил жалбата срещу паметника, въпреки че не е направена в законния 14-дневен срок, а година и половина след решението на ОбС.
Инициативният комитет смята да се обърне към съда. Кметът пък е разпоредил експертен съвет да разреши проблема. Като алтернативни места се обсъждат градинката зад Окръжния съд на гърба на площада, както и в средата на кръгово движение по пътя за гробището в село Тополи. "Там, какво, мъртвите ли ще посреща", гневи се Контров.
Градинката зад съдебната палата е приемлив компромис, но според мене да помислят по-добре за площада пред РДВР - бившия рибен пазар, някогашно търговско средище на града. Сега може да се нарече площад Калоян. Там има място - в средата паркират коли. Мястото е "войнствено" - между полицията, морските и комендантството. И близо до гръцката махала, та Ромеоубиеца да символизира и победата на българщината в града. И достатъчно оживено пешеходно място - там ще минава основното движение от центъра към новото старо пристанище, има спирка и такси стоянка, а по Цариброд чак до Табаната сигурно ще се развие евтина чаршия, като Монастираки в Атина, като контрапункт на скъпата чаршия по ул. княз Борис и Преславска. Отзад фона на РДВР не е по-малко внушителен от Съдебната палата, тъкмо повод да освежат и осветят фасадата.
Калоян да гледа към адмиралтейството. Точно там била средновековната цитадела (по-точно - на мястото на БМФ), а крепостната стена минавала горе-долу по ул. Сан Стефано през халите и продължението й към ул. Дръзки. В 18 в. още личали златните кръжила на светците, изрисувани по стената. Предполагам, че кулата, с която нахлули в крепостта на велика събота, е била някъде долу край реката, но царя сигурно е гледал отвисоко.
Тези, които мислят, че крепостта в 1201 била до пл. Независимост/Мусалата, се заблуждават. Средновековния град (в стените) бил доста по-малък от античния, който стигал до Валентина и Дупката, а гробищата му - чак до печатницата и Колхозния. А турските крепостни стени (построените в 1834, след като в 1828 старите били разрушени) били много по-широки, стигали до Погребите (бившата дискотека Андърграунд била барутен погреб), ул. Дрин (Трета гимназия), девическата и музикалното училище.
Контрадмирал Контров явно не знае, че още един български цар е тясно свързан с Варна - Борис I, който дарувал манастира на Теке Караач, там е намерен неговия печат и някои хора мислят, че може там да се е замонашил и дори да е погребан. Предлагам втория мост (продължението на бул. Левски до Малка чайка) да е Борисов мост, третия - с м-ла Хемус край Страшимирово - Калоянов мост. Ще се закръгли троицата с Аспарухов мост.
Прекрасна обосновка на прекрасните ти идеи!!!!! Дано те чуят!!! Колкото до адмирал Контров, абе нищо.....
