Ден преди световната си премиера, "Книгата на тайните" изглежда най-строго пазената филмова тайна на годината. Почти няма критик или фен да се е изказал публично за онова, което за Джери Брукхаймър и "Дисни" е голямата коледна инвестиция, хитът, който ще им напълни празничната кесия.

То какво ли и да кажеш за продължението на "Съкровището" - забавен филм с Никълъс Кейдж отпреди три Коледи, който съчетаваше приключенства ала Индиана Джоунс с шумна американска патриотарщина.

Продължението, както често става в този и други жанрове, не се отличава с особена оригиналност или свежест - то предлага още едно от същото, този път с подсилено фантастично звучене. Налага се да повярваме, че героите ще проникнат тайно в Бъкингамския дворец, Белия дом, ще отвлекат президента и ще открият митичния Златен град на Олмеките.

Трудничко е. Даже когато в ролите на героите са Кейдж, Даян Крюгер, Джон Войт, прясната оскароносителка Хелън Мирън, Харви Кайтел, Ед Харис. Успели са да задържат в отбора и режисьора на успешната първа част Джон Търтълтоб.

Знае ги старото куче Брукхаймър тези работи. Но явно е пропуснал урок 1, в който пише "ангажирайте сценарист". Ето защо получаваме особено нелепа конспирация, в която прадядото на Никълъс (по-точно на Бенджамин Франклин Гейтс) е набеден в убийството на Линкълн и пред която даже "Шифърът на Леонардо" е разтърсващ реализъм.

Ей затова стачкуват хората в Холивуд, я - защото се опитват да ги заменят с дигитално генерирани джумбуши. (Другаде - за друго.)