Както всички наистина хубави независими филми, "Лабиринтът на фавна" пристига у нас с епично закъснение - година и нещо, и с богат награден фонд. Но и трите "Оскара" са малка награда за шедьовъра на мексиканеца Гийермо дел Торо.

Простете за клишетата, но други филми с толкова драматизъм, фантазия и визуален размах през 2007 г. просто нямаше. От самото начало Дел Торо започва сложна плетка, която съвместява ужасите от въображението на едно момиченце с истинските ужаси на фашизираща се Испания от 40-те години.

Въоръжена с купчинка книги, Офелия пътува през разкъсваната от гражданска война страна към селото, където ще заживее с новия съпруг на майка си - жестокия капитан Видал (жестока роля и на Серхи Лопес), решен да смаже и последните остатъци от антифашистка съпротива, преди жена му да го е дарила със син.

Бягството на Офелия от опасната действителност започва още по пътя с насекомо-фея и се разгръща в триактова драма в селото, където тя попада в изоставен каменен лабиринт. Негов владетел е мрачен фавн, който обещава на малката приказно кралство срещу три изпитания.

"Лабиринтът на фавна" е категорично не-детски филм, въпреки невръстната си главна героиня. Ужасите в него са автентични и действат върху зрителската психика на хичкоков принцип - по-малко кръв, повече съспенс. "Скоро ще разбереш, че светът не е като този в приказките. Светът е жестоко място", казва майката на Офелия на детето си, малко преди смъртта да покоси почти всички герои.

Визуално филмът на Дел Торо е убийствен. Декори, костюми, операторска работа и специални ефекти се сплитат в зловещ и фееричен спектакъл. Образите, които режисьорът създава, са напълно оригинални и запечатващи се в съзнанието: от кривокракия фавн и гигантската спихната жаба до бледия мъж, който държи очните си ябълки в ръце - всичките ни оставят стреснати, трогнати и очаровани. Не е за вярване, че същият този човек е режисирал посредствени CGI спектакли като "Мимикрия" и "Хелбой". Хармонията между форма и съдържание в новия му филм е абсолютна. Всяко събитие в реалния живот има своя аналог във въображението на героинята. Филмът изобилства от митологични и исторически препратки.

И макар че героинята и зрителят често ще бъркат реално и въображаемо в двучасовото лутане из "Лабиринта", поне един от тях научава поуката от тази история: не бива да вярваш на всичко, което ти обещават, особено ако трябва да платиш в замяна с човечността си.

Но "Лабиринтът на фавна" е не само най-хубавият филм тази зима - той е също и най-тъжният.