Преди години братовчедът Мирослав направил огромна грешка. Наел Дядо Коледа от агенция. Платил каквото трябва, пакетирал подаръците, надписал ги и ги занесъл в офиса.
Дотук - добре. Обаче, когато дошъл Дядо Коледа... Ужас!
Не се знае колко адреса бил обиколил вече, но когато пристигнал у братовчеда, едва се държал на краката си. И не от преумора, не! В никакъв случай, тъй като яко лъхал на смес от вино, гроздова, уиски, узо и кой знае защо - на боров вазелин. Освен това пушел пура и дъвчел дъвка... Предложили му да седне на дивана и да се освежи с едно кафе. Но не! Дядото седнал по турски под елхата и между две хълцания си поръчал текила. Единствено това не бил пил тоя ден. После попитал къде са дешисата, за които носи подаръси. И когато "дешисата" се приближили до него, той настоял да му изпеят песнишка. Но не харесал нито "Тиха нощ, свята нощ", нито "Чело коте книжки, как да лови мишки". Поискал "Страхотно се кефя, пиш, само с тебе". Тази - и никоя друга!
Братовчедът се вбесил. Хванал го за реверите и му изсъскал в ухото да раздава подаръците колкото може по-бързо и да изчезва през вратата, щото иначе ще изчезне през прозореца. В тоя миг пурата на Дядо Коледа подпалила брадата му, той панически я отлепил и я пъхнал в чувала с подаръците, чувалът задимял също, наложило се да го гасят под душа. През това време децата се разплакали и се напикали, а Дядо Коледа се напикал, без да се разплаче.
- Аз, че го бих - бих го! - разправяше после братовчедът Мирослав. - Ама тоя идиот нали развали празника! И децата вече в никакъв Дядо Коледа не вярват! Ни в Дядо Коледа, ни в Дядо Мраз!
Взех си поука от този случай и миналата година, когато синчето вече беше проходило и проговорило, му доставих Дядо Коледа чак от едно странджанско село. Приятели ми казаха, че там били виждали някакъв овчар - много подходящ. Брада, осанка - всичко като по каталог! Запалих колата, отбръмчах до селото и докарах дядото.
И трябва да ви кажа - справи се блестящо! Раздаде подаръците, благослови къщата и дори не гъкна, когато малкият се вкопчи в брадата му и взе да я скубе! Юнак старец! Сълзи изскочиха от очите му, но стон не отрони! А брадата, нали истинска - не пада! С други думи - и Дядо Коледа е истински!
Тази година пак ще отида да го цаня за Дядо Коледа.
Вярно, скъпичко ми излиза - отиване, връщане, хонорар за овчаря, но си струва. Нека детето, поне докато е дете, да живее с някаква вяра, с някаква илюзия.
Това ще му остане.
Нека детето, поне докато е дете, да живее с някаква вяра, с някаква илюзия.
Сигурно никой няма да се съгласи с мен, но аз да си кажа:
Първо, да се живее с вяра и може и трябва, но всичко зависи в какво е вярата.
Второ, да се живее с илюзия си е направо застрашително. Виж ако подаръците идват като награда за нещо през годината е друго. Но да се живее с илюзия, намирам за крайно вредно и обезпокоително. Защото детето се научава да чака чудеса, а такива в истинския живот няма. И като няма, а то (вече пораснало) си е свикнало с тях и си ги иска, ето ти желание за пряк път към щастието пък бил той обществено неприемлив или лично самоунищожителен (имам предвид всичките видове наркотици - от тютюна през алкохола до кокаина). Та затова, по-внимателно с илюзиите. И в никакъв случай вяра в тях! Защото след това, лечението е скъпо и не винаги успешно.