|
| Чавдар Христов |
- Г-н Христов, изненадан ли бяхте от подготвения от депутати от БСП проект за промени в закона за уреждане на колективните трудови спорове?
- Изненадан съм, че се предприема такъв ход. Доколкото разбирам, става дума за предварителна разработка като идейни виждания и те не се официализират на този етап. Но ме изненадва, че се готви законопроект от 4-ма народни представители по такъв въпрос. Той касае организациите на работодателите и на работниците и служителите и би следвало първо да се води разговор с тях. Още повече че проблемът за законодателното уреждане на правото на стачка има своята история. От 2002 г. започва работата по изменението на закона за уреждане на колективните трудови спорове с намеса на експерти на международната организация на труда. Работна група с представители на работодатели, синдикати и на държавата в лицето на социалното министерство изготви проект, който носи основните черти на сега предлаганото. Всъщност става дума за един много стар законопроект. Изненадвам се, че сега се представя като нещо ново, след като вече е внасян в НС и липсваше политическа воля, за да излезе на бял свят.
- Ако сега има такава политическа воля?
- Защо се казва тогава, че е на депутати от БСП? Това е законопроект, постигнат в резултат на разговорите със социалните партньори.
- Което означава, че не би трябвало да има проблем с него.
- Напротив, има проблем. Защото от 2003 г. до сега изтече много вода и приоритетите вече са сменени. Следващата стъпка във времето - 2006 г., по повод на законопроекта на депутати от опозицията за изменение на ЗУКТС за отпадане на забраната на стачка в здравеопазването, съобщенията и енергетиката, в комисията по труда и социалната политика същите депутати внесоха почти същите предложения, само че разбити на части. Вече сменихме приоритетите. Всичко, което е казано в този законопроект, отразява вярно нашата воля към 2003 г. Днес проблемът стои по друг начин. Днес в Пакта за икономическо и социално сътрудничество е записано като задача, че трябва да се създаде нов закон за уреждане на конституционното право на стачка, отразено в чл. 50 на конституцията. А не да се преработва или допълва действащият в момента закон.
- Миналата година все пак е имало разговори със синдикатите.
- По повод законопроекта на опозицията в социалната комисия КНСБ възрази изобщо да се приема онзи проект, тъй като вече дневният ред на нашето общество не търпи да наблюдаваме закона за уреждане на колективните трудови спорове в този му вид. Трябва да мислим за конституционното право на стачка. Това предизвика разширено заседание на комисията по социална политика с представители на работодателите и синдикатите и единодушно беше приета идеята, че трябва да се работи по нов закон. След нея комисията отправи питане до правителството, където се съдържаше и такъв въпрос. В резултат на тази среща се стигна и до записа в Пакта за икономическо и социално сътрудничество. Има заповед на министъра на труда и социалната политика, с която се създава съвместна работна група между представители на работодатели, синдикати и държавата. Тя има за задача да прецени необходимо ли е и защо приемането на нов закон. Работната група и до ден днешен официално не се е произнесла.
- Може би докато се приеме новият закон, могат да се направят някои промени в настоящия.
- Защо трябва да се правят поправки в стария? Ние, синдикатите, казали ли сме, че трябва да се правят поправки в стария? Дали ли сме такава заявка? Не. Казали сме, че искаме нов закон. Същото са казали и работодателите, и правителството, слагайки подписа си под пакта. И сега идва възелът от проблеми. Чл. 50 от конституцията казва, че работниците и служителите имат право на стачка в защита на своите колективни икономически и социални интереси. Щом са застрашени, те имат право на стачка. ЗУКТС е приеман преди новата конституция. В него стачката е предвидена като едно от средствата за решаване на колективни трудови спорове. В закона понятието "колективен трудов спор" не е дефинирано. В теорията са направени опити да се дефинира. При това законът го урежда само на равнище предприятие. Не го урежда нито на ниво отрасъл, нито на национално равнище. Правото на стачка е отнесено към нивото предприятие, не към сектор, бранш, отрасъл. Сравнете колективния трудов спор, неясно какво представляващ, на ниво предприятие и колективните икономически и социални интереси на работниците и служителите. Всяко действие на отделен работодател, на група работодатели, на местни и централни органи на властта, чрез които се застрашават или пряко нарушават колективните икономически и социални интереси на служителите, дава право на стачка. Това колективен трудов спор ли е? Излиза, че провокатор на стачката може да бъде всеки един субект, който държи в ръцете си решаването на тези интереси. Конституцията казва, че това право се урежда по ред, определен от отделен закон. Само че след конституцията такъв закон не е приет.
- Въпреки това се правят стачки.
- Само че са свързани с колективни трудови спорове и с предприятия. Един от провокаторите за идеята за поправки в ЗУТКС е стачката на учителите. Председателят на ПГ на БСП Михаил Миков още в началото на парламентарната сесия направи изявление, че ще се правят промени в закона. Учителската стачка срещу конкретен работодател ли беше насочена?
- Да, срещу държавата.
- Но държавата не е работодател в истинския смисъл на това понятие. Кой преговаряше с учителите? Министърът на образованието и след това правителството. То възприе себе си като отговорно за протеста и седна да преговаря. И беше готово да подпише споразумение. Това е ситуация, която въобще не се вписва в закона за уреждане на колективните трудови спорове. Как така допускаме да съществува такова обществено явление като тази стачка и тези реално съществуващи обществени отношения да ги измерваме със стария закон в противоречие с идеята на конституцията. Тази стачка изцяло беше обвързана с идеята на конституцията. И затова днес казваме - защо, Бога ми, се връщате назад във времето да говорите за волската каруца, като сега животът изисква да говорим за енергоспестяващо превозно средство?
- Никой не е казал, че няма да се пише нов закон.
- Какъв е смисълът да се източва обществена енергия по един такъв закон, който в момента върши работа. И след като 1 г. имаме запис и правителството е приело, че ще се работи по нов закон, защо се прокрадва изобщо тази идея?
- Вашият отговор какъв е?
- И аз не знам. Аз се учудвам, че се говори за това, след като имаме друго предизвикателство. Предоставили сме и конкретни текстове на работната група. Тя е създадена със заповед на министъра във връзка със записа в пакта. Това е голямото предизвикателство, върху което трябва да се работи. А не че трябва да има помирение, посредничество. Да, тия неща са родени от нас. Идеите за помирение и посредничество са взети с решение на Координационния съвет на КНСБ през 1998 г. Ние сме участвали в създаването на НИПА. Няма нищо лошо да има посредничество, помирение, арбитраж. Между другото проблемите на арбитража са много големи. В този законопроект изобщо не са засегнати. Но арбитраж в момента и по конституцията, и по действащите закони не може да се провежда, неговите решения нямат задължителна сила, не могат да играят ролята на съдебен акт. Нашата конституция не допуска особена юрисдикция.
- Какво е лошото да седнат двете страни да преговарят, преди да се стигне до ефективни действия?
- Няма нищо лошо. Това може да присъства в един нов закон.
- Но основните реакции от страна на синдикатите са срещу този текст в проекта за задължителното посредничество.
- Не. Още 1998 г. има решение на Координационния съвет на КНСБ, в което той изповядва идеята, че нашата законодателна база трябва да се развие по модела на старите страни-членки на ЕС. В основата на това стои създаденият Национален институт по помирение и арбитраж. Той беше създаден, след като съвместна работна група посети САЩ и Ирландия, за да изучи опита. В САЩ съществува федерална служба за помирение и посредничество, която е на пряко подчинение на президента. Тя се занимава с посредничество, с арбитраж. НИПА беше създаден с идеята, че трябва да има задължително посредничество още във фазата на преговорите. И КНСБ казва - задължителни преговори, задължително посредничество и доброволен арбитраж. Но това са неща, които вече не трябва да присъстват в идеята за изменение на ЗУКТС, а в идеята за нов закон за уреждане на конституционното право на стачка.
- Т.е. вие не сте против духа на поправките, но настоявате те да залегнат в нов закон?
- Така сме се разбрали с правителството. Така изисква конституцията.
- Какво трябва да предвиди новият законопроект?
- Така или иначе в нашата страна понятието колективен трудов спор се е наложило и вече имаме някакво конкретно измерение. Колективните трудови спорове възникват и отразяват противоречия в колективните икономически и социални интереси между работници и служители и работодатели. Ние разбираме записа на конституцията с малко по-общ, по-генерален смисъл, отколкото записа колективен трудов спор. ЗУКТС беше създаден в годините на ранните вълнения. Тогава, когато ставаха импровизирани стачки. Нямахме социална практика и норми. Тогава набързо беше създаден един закон, който целеше да отговори на онази потребност. След това дойде конституцията. Щом говорим за либерализация на трудовото законодателство, да либерализираме и нормите, чрез които се уреждат възможните начините на протест. Защото животът няма да чака правото. Недейте да мислите, че сме се хванали за стачката като единствения пищов и сега - сакън - стачката, та стачката. Всички сме разумни и отговорни хора. Въпросът е, че когато не можем да се разберем в преговори или чрез посредник, защо да не предвидим и други възможни форми на опит да решим дадени спорове? Нима в президентската институция е включено задължението да участва като посредник? А сега участваше два пъти в учителската стачка. Нима не може да се мисли за такова институционално участие?
- Но се чуват мнения, че това е опит на управляващите да проточат твърде много процедурата с политически мотив?
- И сега съществува определена процедура. За стачката на учителите бяха спазени определени срокове. Имаше опити за преговори няколко месеца преди това.
- Има ли реална опасност от нови социални протести?
- Трудно ми е да кажа. Има редица напрежения в различни отрасли. И ако не масови, отделни протести ще има.
