"В Министерството на правосъдието работят 292 души, от тях не повече от 10-15 са квалифицирани. Останалите са все младежи. Трудно се работи с такъв неквалифициран персонал. За това министерство много-много не биха се натискали, че няма пари. Всички искат да отидат там, където има пари. Министерството на правосъдието е много тежко. В МВР беше по-лесно - то е 10 пъти по-голямо по кадрови потенциал, но има някаква дисциплина, има ред."

Така чистосърдечно Георги Петканов обясни в края на май защо напуска поста на правосъден министър в средата на мандата си. Това беше и единственото ясно и смислено съобщение, което чухме от професора във връзка с работата му.

Замени го Миглена Тачева. За разлика от апатичния си предшественик тя тръгна стремглаво, твърдо решена да принуди тежката чиновническа машина да се размърда.

Никак не е маловажно, че екипът от заместници, който Тачева наследи от Петканов, доста оредя. Ана Караиванова напуска министерството, за да оглави инспектората на ВСС. Маргарит Ганев се оттегли според официалната версия, защото е номиниран за съдия в Страсбург. Но всъщност той е свързан със сериозните скандали около международните осиновявания. Дори Димитър Бонгалов, който отговаряше за затворите, напусна, оттеглен от Зелената партия, чийто пратеник в правителството се явяваше. Детайлът с партийната принадлежност на Бонгалов е ценен, защото показва на какъв принцип се запълват висшите длъжности в министерствата.

Тачева едва ли ще успее да се пребори с тази практика, ако изобщо има намерение да й се противи. Скоро заместниците й, които в момента са само двама, Сабрие Сапунджиева и новоназначената Илонка Райчинова, трябва да се увеличат с още един.

Министърът вече започна други битки, които се очертават да са маратонски, и не е изключено в края публиката да забрави кой за какво се бореше.

Още след сформирането на новия ВСС Тачева даде да се разбере, че държи думата й там да се чува. Въпреки че по закон няма право на глас при вземането на решенията от кадровиците. Тя бе категорична, че ще атакува пред Върховния административен съд текст от правилника за дейността на ВСС, според който една пета, тоест петима, от членовете му могат да свикват заседания. По закон това може да прави само министърът. В стария Закон за съдебната власт имаше възможност петима от ВСС да свикат заседание. Затова и членовете на новия съвет приеха липсата на подобен текст като законодателно недоглеждане и си го допълниха в правилника.

След това бързо се възползваха и на заседание, свикано от членовете на самия съвет, бе прието членовете на съвета да получават към заплатата си и хонорар за изпълнение на преките си задължения. Правилата бяха гласувани в разгара на скандала за получените от тях обезщетения от по около 60 000 лв. за това, че са напуснали съдебната система. Това предизвика острата реакция на Тачева, която заяви, че не е свиквала проблемното заседание и ще го атакува по съдебен ред. Членовете на съвета обаче настояват, че точно тя е насрочила спорното заседание, тъй като в последното изречение от протокола на предходното било записано кога ще е то.

Засега конкретен резултат от заканите на Миглена Тачева няма. Във всеки случай е изключително вредно, когато министърът като част от изпълнителната власт и висшият административен орган на съдебната власт са в обтегнати отношения. Защото винаги когато по върховете на системата се раздават ритници, потърпевши са тези в низините и работата, която трябва да вършат. Последното нещо, от което има нужда.

В крайна сметка текстът бе атакуван пред ВАС от варненското Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, което е сред "абонираните" за жалби пред съда. Някои намират връзка между сдружението и Тачева в това, че тя бе председател на районния съд във Варна от 1998 до 2001 г. и учредител и председател на УС на Сдружение "Правна инициатива за обучение и развитие" (ПИОР). Самата тя твърди, че не е чувала за сдружението. Обяви още, че също е атакувала правилника.

Търговският регистър е другата гореща точка в Министерството на правосъдието. Фирмената регистрация трябваше да излезе от съда преди повече от година. Стартът на регистъра към Агенцията по вписванията беше отлаган няколко пъти. В крайна сметка от 1 януари регистърът криво-ляво тръгна. Преди това министърът се беше заканила да подаде оставка, ако това не стане. Шефът на Агенцията по вписванията Емил Станков и заместничката му Даниела Митева отдавна са на мушката й. Даже прати доклад за дейността им на прокуратурата. Въпреки съмненията за сериозни нарушения и злоупотреби двамата останаха на постовете си, за да тръгне все пак прословутият регистър.

След като Тачева пое поста, поръча и ревизии в други две много чувствителни сфери - IT системите в съдилищата и прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Стана ясно, че в неизползваем софтуер са потънали около 5 млн. евро. В доклада най-остри са критиките за продуктите, внедрени след търгове на министерството с пари от ФАР. Изчисленията на експертите показват, че на "Хюлет Пакард", "Индекс" и Сименс" са платени общо над 4.9 млн. евро. Големите търгове бяха направени между 2002 г. и 2005 г., когато министър беше Антон Станков. Висшият съдебен съвет прие доклада само за сведение. Още не е ясно дали той ще бъде пратен на прокуратурата от министерството, за да се провери дали има данни и за престъпления.

Проблемът с информационните технологии е тясно свързан и с ЕИСПП, за която вече повече от 10 години се говори само в бъдеще време, но успя да глътне много пари. Идеята на тази система е да регистрира всяко наказателно производство от извършването на престъплението до осъждането на виновния и изтърпяването на наказанието. В нея трябва да се включат МВР, прокуратурата, следствието, съдилищата, местата за лишаване от свобода. Тя трябва да даде истинската статистика за разкритата и неразкритата престъпност и за сроковете, които разследващите и съдилища спазват или протакат. Точно страхът от подобна прозрачност бави системата толкова дълго време. Преди година и половина, когато откриваше малка част от системата (следствието и МО), правосъдният министър Георги Петканов я нарече "българското ноу-хау в борбата с престъпността". На фона на свършеното това звучи като виц.

В края на годината Тачева "захапа" и прокурорското спецзвено за охрана, което трябва да осигури защита на магистратите, докато се задейства не достатъчно бързата процедура пред Главна дирекция "Охрана" на МП. От държавното обвинение вече месеци наред обясняват, че няма законови пречки пред работата на звеното, сформирано към Софийската военна прокуратура. Но според министъра подобно звено е незаконно. С него трябвало да се занимае Инспекторатът на Висшия съдебен съвет. Междувременно се разбра, че звеното изобщо няма да започне работа, защото от Министерството на отбраната не са одобрили инструкцията му за действие.

Друг горещ картоф от лятото се оказаха и международните осиновявания. Под натиск шефката на дирекцията за международни осиновявания, която е под шапката на МП, Антоанета Калаузка подаде оставка. Критиките за непрозрачни процедури и злоупотреби при избора на осиновители валяха една след друга. Докладът за дирекцията бе даден на прокуратурата, но оттам още не са се произнесли по него.

На Тачева й се наложи да организира нова процедура по номиниране на трима българи за съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, след като през септември първата се провали скандално и подкомисия на ПАСЕ отхвърли предложените от правителството три имена - на бившия зам.-министър на правосъдието Маргарит Ганев, експерта Момяна Гунева и адвоката Снежинка Сапунджиева.

Новите кандидати, които бяха избрани след конкурс и изпити, са адвокат Здравка Калайджиева и върховните съдии Павлина Панова и Румен Ненков.

След толкова много фронтове - повечето вътрешни, не е за подценяване и тихата й война с вътрешния министър Румен Петков. Най-открито тя се прояви, когато Тачева блокира внесения от него проект за поправки в НПК. Тя категорично се противопостави на опита му да прокара в кодекса изменения, които обслужват вътрешното министерство. После бе създаден съвет за наказателна политика към МП, което безспорно е добра крачка, ако доведе най-сетне до разумна политика в наказателното право, която не е на парче и има дългосрочни цели. Току-виж най-сетне съдебната система се отпуши и започне да гарантира бързо и справедливо правосъдие.

За половин година министерстване Миглена Тачева показа, че няма да си кротува и дори сама ще предизвиква конфликти и битки. Като ентусиазъм - похвално. Проблемът е, че системата, с която воюва, оцеля след много реформи и закани и удивително витална. Това, което все още не се вижда от страничните наблюдатели, е има ли министърът стратегия отвъд тактиката на биткаджийството.