Зърнах някои от предложенията за символ на България, който да я рекламира. Манастири, мостове, крепостни стени, четвероевангелия, кирилици, кисели млека. Несъбуждащи чувство за България, нито представа за нея. Духовна пустиня.

То и българският герб трогателно напомня емблемата на цигарите "Филип Морис", но - карай! - все ще намерим обяснение, оневиняващо нашия приятел Чапа, дето се принизи до художествения вкус на българския депутат. И за нашия приятел Вежди ще намерим оправдание, дето падна до художествения вкус на българския бизнесмен.

- Хубав лъв. Изправен - похвали се Вежди.

- Да. Добра емблема за банката на "Мултигруп" - съгласи се Илия Павлов. - Ама що няма пишка?

- Шъ му напраим пишка на лъва - успокои го Вежди.

После не знам какво си казаха, понеже излязох да пуша на верандата. Хубаво е да пушиш. Като не ти се участва в някой разговор, казваш: "Извинявайте, аз ще ви оставя, щото ми се пуши."

Има късметлии, които са случили на символи. От времето на Джеймс III емблемата на Шотландия е магарешки трън; забравете небивалиците за шотландския боец и поличките. А от времето на Миро - три мацвания на четката и - червено слънце, обрамчено в две мрачни хорди (нали хорда се казваше отрязъкът от окръжност?), лого, което пее Tierra llena de lindas mujeres, de sangre y de sol.

В изложбата на Миро в НДК през юни 2004 имаше картина "Лудостта на лютата чушка". Има и български художници, достатъчно луди, за да направят хубава емблема на България. Но това няма да стане, понеже естетическите представи на българските бизнесмени и политици са такива, каквито ви ги описах по-горе, и защото журиращите слушат рекламаджиите.

В студената зима на 1941 немците демонстрираха телевизия във фоайето на онази сграда срещу руската църква, която после стана КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура), после Минералсувенир, после не знам какво, май че банка. Накараха ме да изляза навън и да кажа пред камерата: "Аз съм на улицата отвън и ще дойда при вас", и хората вътре не повярваха как момченце с къси панталонки ще е на студа отвън, но немците ме вкараха вътре и хората ме видяха, че съм същият, и повярваха, че има едно нещо, което не е филм, а ти показва какво става в момента, в който то става, и то се казва телевизия.

Вече имаше радиореклами и по Радио София пееха: "Аз зная един/ музикален магазин/, Българска лира на Леге". После нямаше. После пак имаше. После и телевизия се появи.

Отначало програмата беше от 17.30 до 22.00 часа и когато я удължихме до 24.00, зрители звъняха по телефона и ни се караха:

- Айде пускайте там химна и свършвайте! Ние ставаме сабахлем рано, не сме като вас айляци.

И докато смогнеш да му кажеш: "Като искаш да спиш, угаси си телевизора бе, човек", той тресне слушалката. После имаше песен "Тук отрано започва денят и завършва със първа програма."

Сега - избор пребогат. Канали, канали, с лопата да ги ринеш. И реклами. По стечение на обстоятелствата бях и в отдел "Телевизионна реклама".

- Ще ни направиш реклама - поръча ми един директор на корабостроителница.

- Ама как да я направя? Да кандърдисвам зрителите да си купят параходи ли?

- Спокойно, бе. Имаме бюджет за половин час реклама. Ще заснемеш хората ни как работят, ама така, че те да си видят лицата и да се познаят и да се зарадват. Ще пуснеш за фон "Тук отрано започва денят", щото ми закъсняват за работа. Ще ги поздравиш с АББА, щото те харесват АББА. Това е всичко.

"И това не е всичко" повтарят сегашните телевизионни реклами, сякаш съставителите на текстове са си плюли в устата. Те наричат себе си творчески редактори (creative editors). Следват чуждите образци и нехаят за моята българска недоверчивост, която е устояла на всякакви политически и религиозни реклами и пропаганди. Моят вътрешен глас ми казва: щом този продукт има нужда от реклама, значи той не е хубав. Нито е евтин - в цената му освен печалбата влизат и разходите за реклама. И ме примамват с "подаръчета". Също калкулирани в цената. Щом ме правят на глупак, аз пък техния продукт няма да го купя. Така рекламата става антиреклама. Задействат самоизключващи се системи. Автоблокаж.

Колкото повече реклами, толкова повече пари от реклами, но, тръгнат ли рекламите, зрителите, естествено, превключват на друг канал, и колкото повече реклами, толкова по-малко зрители и толкова по-евтина става единицата рекламно време. Следователно: (1) Синхронизираш (всички канали заедно да пускат реклами). (2) Монополизираш рекламния пазар (диктуваш цената на рекламното време). (3) Използваш скрита реклама (уж информация, уж интервю).

Разбрахте ли защо не всички ги огрява да имат хубаво рекламно лого? Разбрахте ли защо навремето Катрин Дьоньов пееше "Господ пуши хавански пури"? Разбрахте ли какво е рекламата?