Социалното напрежение в цяла Европа се сгъсти в навечерието на 2008 г. заради промените в пенсионната и здравната система, които правителствата в повечето държави се готвят да въведат. Общата тенденция в застаряването на населението и влошаването на съотношението между работещите и пенсионерите на Стария континент прави реформите неизбежни. В противен случай осигурителните системи в европейските страни са заплашени от фалит в близко бъдеще. Планираните промени целят навлизането на частни капитали в тези сектори по примера на частно управляваните пенсионни фондове, успешно функциониращи в Холандия и Великобритания. Там те осигуряват значителна част от доходите на хората в нетрудоспособна възраст (34% от парите за пенсии в Холандия и 30% във Великобритания). Реформите предвиждат също увеличаване на пенсионната възраст, както и намаляване на привилегиите, с които се ползват възрастните хора.

Общи стачки блокираха Унгария, Гърция, Франция, Италия, Германия. Работниците са недоволни от подготвяните реформи.



Най-остро реагираха унгарците и гърците,



които през декември организираха по две 24-часови стачки във всички икономически сектори. Животът в двете държави напълно замря, след като голяма част от трудещите се отказаха да изпълняват служебните си задължения. В края на годината общонационален протест парализира цяла Гърция - в стачката се включиха учители, транспортните работници, адвокати, лекари, инженери, фармацевти, ветеринари, съдии, нотариуси, журналисти и служителите в здравните заведения, като обслужваха само спешните случаи. Кабинетът на премиера Костас Караманлис не може да си позволи да отлага реформирането на гръцката пенсионната система. Оценките на експерти категорично показват, че ако не се промени, системата за пенсионното осигуряване в Гърция ще рухне след 15-20 г. заради застаряващото население и ниската раждаемост. В момента за пенсии отиват 13% от БВП на страната, а до 2050 г. процентът ще нарасне до 25 от БВП. Планирано е и сериозно орязване на привилегиите, получавани от възрастни хора в нетрудоспособна възраст. Реформите предвиждат и обединяване на над 150-те пенсионни фонда, функциониращи в момента в страната, до около 20, както и изключване на някои професии от списъка за т.нар. ранно пенсиониране. В момента в него фигурират повече от 500 професии, а в повечето европейски държави те не надхвърлят десет. Едва 15% от мъжете в Гърция сега се пенсионират, навършили изискваната възраст от 65 г. За жените пенсионният праг е 60 г. Засега властите не предвиждат увеличаване на възрастта за пенсиониране. Гърците обаче не се отказват лесно от привилегиите си и веднага организираха стачки, които принудиха министъра на труда и социалната политика и един от авторите на проекта за пенсионната реформа Василис Магинас да подаде оставка.

Унгарците пък не могат да се примирят с идеята в пенсионната и здравната система на страната да влязат частни капитали. Премиерът Ференц



Дюрчани планира въвеждането на частните пенсионни фондове



за сметка на държавния, както и в здравното осигуряване. Пенсионните реформи включват и промяна в начина на изчисляване на пенсиите, както и увеличаване на възрастта за пенсиониране от 59 на 60 г. Освен това властта в Будапеща ще увеличи данъците, цените на енергията, както и въвеждането на такси за медицински прегледи. Страната е принудена да предприеме рестриктивни мерки, тъй като ЕС настоява Унгария да намали бюджетния си дефицит, който в момента е 6,4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Правителството на Дюрчани се надява с предприетите мерки бюджетният дефицит на Унгария да намалее до 3,2% от БВП през 2009 г. Независимо от протестите през декември парламентът одобри проекта за влизане на частни капитали в здравноосигурителните фондове. Целта е да се подобри ефективността на здравноосигурителната система в страната, но унгарците не са на това мнение и настояват частните капитали да не влизат поне в този сектор. След като парламентът прие закона, предстои президентът да го подпише, за да влезе в сила.

Ноември бе месецът на стачките и във Франция, където пенсионната система също е изправена пред опасност от фалит. Това накара президента Никола Саркози спешно да се заеме с реформирането й, като плановете му предвиждат увеличаване на трудовия стаж за получаване на пълна пенсия при т. нар. специални пенсионни режими от 37.5 на 40 години, както е в другите държавни сектори. От т.нар. специални режими се възползват служителите на френската национална жп компания, електрическата компания, миньори, депутати и сенатори. Реформата засяга общо около 500 000 души в държавни фирми и над 18 млн. служители в частния сектор във Франция. Пенсиите на служителите, възползващи се от облекчен режим, струват на френския бюджет всяка година около 5 млрд. евро.



Френските синдикати подготвят стачни действия



Възрастта за пенсиониране в страната е 65 г.

Пенсионната реформа в Италия започна още в средата на година. Страната е с най-застарялото население в Европа, което принуди властите да предприемат спешни промени. В момента италианците на възраст над 60 г. представляват 42% от активната работна сила в страната, а според прогнозите до 2020 г. те ще бъдат 53%. Правителството на Романо Проди през пролетта т.г. прие нов закон, според който възрастта за пенсиониране става 58 г. през 2008 г. и 60 г. през 2011 г. В момента пенсионната възраст в страната за жените е 55 години, а за мъжете - 57. Според реформите, приети миналия месец от правителството на Романо Проди, тази граница постепенно ще се увеличава всяка година до 2014 г.

Дебати за сериозно увеличаване на пенсионната възраст текат и в Германия. От март т.г. германците се пенсионират на 67 г. вместо на 65 г., както беше досега. Вътрешният министър Волфганг Шойбле още тогава обяви, че това е началото на вдигането на пенсионния праг. Плановете му разгневиха работниците и профсъюзите, които веднага организираха протести, а министърът изненадващо и за самия него получи подкрепата на водещи германски икономисти. Председателят на базирания в Мюнхен институт за икономически изследвания ИФО Ханс-Вернер Зин взриви общественото мнение, като обяви, че германците трябва да се пенсионират на 77 години. Това показвало проучване на ООН. "Ако искаме да се запазят сегашните пенсии, като не се увеличават пенсионните вноски и данъците", допълни Зин.