Полунощ. В сградата на ул. "Дякон Игнатий" № 3 в София ври и кипи. 22-ма мъже се суетят по коридорите. Говорят трескаво по телефоните. Накрая към 2 ч. се събират в заседателната зала на Министерството на отбраната и решават коя фирма да достави поредното ново въоръжение на армията.

Това не е сценарий за филм. Така преди няколко седмици беше решено от коя компания армията ни да закупи нови бронирани машини за Сухопътните войски. Такава е практиката и при останалите сделки на армията. Пет от проектите за нова техника вече са факт - колесната техника от "Даймлер-Крайслер", транспортните хеликоптери от "Еврокоптер", учебно-бойните самолети "Пилатус", транспортните самолети "Спартан" и новите щатски бронирани машини М-1117. Това са сделки за стотици милиони евро. Цената не може да се каже с точност, тъй като за мерцедесите и БТР-рите проектите са отворени - поръчва се толкова техника, колкото пари има. За мерцедесите рамковото споразумение в началото беше за 12 500 единици техника.

Защо обаче се стига дотам една камара военни, цивилни специалисти и шефове на различни големи оръжейни компании да седят по нощите и да си изпъват нервите от напрежение? Отговорът е прост - досега Министерството на отбраната не е направило



нито един прозрачен конкурс, в който да има ясни правила



и параметри. Условията винаги са общи и гъвкави, победителят е спорен, а загубилият - недоволен.

Ще започнем с последния конкурс за придобиване на нови бронирани машини. За него нямаше никаква официална информация месеци наред. Знаеше се само, че правителството е съгласно да отпусне 14 млн. лева за 7 бронирани машини. Военните пък бяха казали, че тези машини им трябват за мисията в Кабул. В поканите, които МО изпраща до няколко фирми, производителки на такъв тип техника, фигурират много малко конкретни задания - няма например с какво движение да бъдат машините. А те се делят поне на четири вида само по задвижването на гумите - 2х2, 4х4, 6х6 и 8х8.

И така преди няколко седмици стана ясно, че военните са избрали американците от Textron. Класираната на второ място FNSS, която е дъщерна фирма на британската BAE Systems, веднага изпрати протестно писмо до МС, президента Георги Първанов, посолствата на САЩ, Великобритания и Турция и българското военно министерство. В него фирмата изнесе скандални детайли от различните етапи на конкурса. BAE Systems направи и сравнение на зададените от МО параметри и на офертите на двете фирми. От него стана ясно, че българското МО е предпочело машина, която има по-ниска степен на защита, по-високо собствено тегло, по-малка маневреност, както и че е пренебрегнало заданието да превозва най-малко 5 души. Военни специалисти твърдят, че тази машина може да побере 3+1 души.

Интересен е и фактът, че експертите от МО изпращат в 18 ч. в централата на FNSS в Анкара покана да се явят във военното министерство на следващия ден в 10.30 ч. за допълнителни уточнения по сделката. Фирмата успява по една случайност - тъй като се оказва, че точно по това време има екип в София.

"От страна на нашата група беше предложено да се отворят ценовите предложения на двете компании в тяхно присъствие, за да може тръжният процес да е прозрачен. По някое време в ранните часове на следващата сутрин, без да се даде каквото и да е официално обяснение, на нас индиректно ни беше казано да напуснем сградата на МО", пишат от FNSS до премиера Сергей Станишев. Всичко предполагаше, че



засегнатите ще заведат дело



и имат големи шансове да го спечелят. Но точно тогава настъпи нов обрат - от централния офис на фирмата разпоредиха пълно мълчание. Запознати твърдят, че ръководството е решило да мълчи, тъй като има още много конкурси, в които може да се участва. Това е вторият конкурс, който "Бае системс" губи.

Победилата фирма Textron очевидно се ориентира далеч по-добре в ситуацията. За тази сделка американците са наели за консултант "Крипто" ЕООД. Според регистрацията й тя се занимава с "производство на уреди и апарати за измерване, проверка, изпитване, навигация и за други цели". Собственик е бившият военен Петър Петров. Разбира се, няма нищо странно в това бивш военен да е консултант за военна техника. Така е, но донякъде. Всеки военен е специалист по нещо. Петров не е специалист по бронирана техника. А и това не е толкова важно. Важното е колко си близък до ръководството на МО и ГЩ и колко души от комисията можеш да спечелиш на своя страна. В това отношение Петров има безспорни предимства. От фирмения регистър ДАКСИ се вижда, че той е съсобственик с друг бивш военен - Николай Тапаров, в обявената за ликвидация фирма "Болкан милитъри мениджмънт" АД. В нея Петров притежава 28%, а Тапаров - 26%. Тапаров е известен на читателите на "Сега" от поредицата разследвания, която показа, че е съдружник с настоящия началник в МО Николай Цонев във фирма "Нилана", която доскоро снабдяваше армията с хляб. Както се казва -



кажи ми кои са ти приятели, за да ти кажа кой си



Друг интересен конкурс, който приключи, е за доставка на транспортни самолети на армията. По този проект също нямаше конкретно зададени параметри. Военните единствено настояваха за нови машини, които да могат да използват за мисии. Мотивите бяха, че старите съветски АН-26 не могат да превозват достатъчно бойци и техника.

Конкурсът също бе обвит в тайнственост - нито веднъж официално не бе съобщено колко фирми участват, какво предлагат и на каква цена. Оповестено бе само крайното решение - че италианската фирма "Алениа аеронавтика" ще ни продаде 5 транспортни самолета "Спартан". Договорът между Министерството на отбраната и италианците беше подписан на 24 февруари 2006 г. Според него италианците ще доставят 5 самолета "Спартан" на стойност 91 млн. евро до 2011 г. Първата машина кацна преди няколко седмици на летище София.



При сделката със самолетите се оформя велика далавера



Консултант на "Аления аеронавтика" е фирма "Авиогруп-2002" ООД. Същата фирма е била и съветник при избора за купуване на новите учебно-бойни самолети "Пилатус". Нейни собственици са "Ес пи ем груп" и "Авиостар". Собственици на "Авиостар" ООД са бившите военни от ВВС Румен Атанасов, Веселин Стоянов, Николай Недев и Иван Бинев.

Интересното е, че "Авиостар" отдавна върти доста успешен бизнес с българските контингенти. Тя наема транспортни самолети ИЛ-17 от казахстански или ТУ-154 от украински фирми и с тях превозва български военни. Преди години я използва и делегацията на тогавашния външен министър Соломон Паси, когато пътува до Афганистан.

"Екипажите са евтини и един такъв курс струва на фирмата около 50 хил. долара. За курса обаче се взима между 300 и 350 хил. долара", обясниха хората от бранша. Високата цена се формирала заради факта, че на борда се возят опасни товари и оръжие. За това пък били необходими допълнителни лицензи, което оскъпявало услугата.

На тези хора им е страшно изгодно армията ни да не разполага с транспортни самолети, с които да се направи ротация на един контингент наведнъж. В момента армията ни участва с контингенти между 120 и 200 души в различни точки на света. Елементарното е да се види, че новият "Спартан" няма никаква възможност да транспортира нито бойците, нито техниката. Въпреки това ние купуваме не един, а цели пет такива малки самолета. И ще се наложи да се наемат допълнително самолети.

"Сега" потърси коментар за конфликта на интереси и сделката от собствениците на "Авиостар". Те обаче не пожелаха да отговорят на конкретните въпроси. Веселин Стоянов не отрече, че двете фирми се занимават с превоз на контингенти, но предпочете да говори повече за качествата на българската журналистика. След това вестникът беше поканен на разговор с Румен Атанасов, който обаче бил само опознавателен. И въпреки уверенията и на двамата, че искат да се знае истината, изявленията им се изчерпваха с общи фрази за честта и достойнството на българския военен.

Така наши бивши военни печелят солидни пари от МО и САЩ. Американският данъкоплатец е този, които поема логистиката на контингентите ни в Ирак, а родното военно министерство плаща за полетите до Афганистан. На всеки шест месеца самолети пътуват до Багдад, Кабул и Кандахар. Елементарната сметка показва една доста добра печалба от близо 1.8 млн. долара на година.