"За времето на съществуването на свободните икономически зони в България техният режим само е утежняван", обяви вчера шефът на Асоциацията на свободните зони в България Василий Скрипка. Той обясни и причината - колкото по-корумпирана е една държава, толкова по-голяма е съпротивата срещу създаването на зони. Неотдавна вицепремиерът Николай Василев обяви, че започва обсъждане на идеи за нов закон за свободните икономически зони у нас.

От асоциацията са внесли свои предложения. Според Скрипка е необходимо новият закон да регламентира така дейността на зоните, че те да привличат мощни инвестиции, да водят до усвояване на нови технологии, до създаване на работни места, до генериране на допълнителни приходи и подобряване на платежния баланс на страната.

Ако законът бъде добър, може да се разчита само в зоните да се създадат между 3 и 5 000 директни работни места и още до 12 000 индиректни. "Ще спре и изтичането на мозъци", категоричен бе шефът на русенската свободна зона Йордан Казаков. Ползите от създаване на истински работещи зони бяха илюстрирани с примери от други страни. В Полша действат 15 свободни икономически зони с нулеви данъци за 10 години и други преференции. В Унгария те са 146 и на тях се падат 25% от промишленото производство и 40% от износа на промишлена продукция за 2001 г. В Литва има 3 зони с данъчни преференции 15 години. В Турция има 19 зони, чиито оборот надхвърля целия годишен стокообмен на България.

В момента у нас има 6 свободни зони с дълготрайни материални активи на стойност 18 млн. лв., 640 000 кв.м открити и 75 400 кв. м закрити складови площи.

След 1997 г. обаче, вследствие законодателни ограничения инвеститорите бягат, оборотите спадат, площите не се ползват. "Идват, питат и като им кажем какво може и какво не може се изсмиват и бягат в Румъния или другаде", обобщи контактите си с чуждите инвесттитори в последно време Казаков.