Едно дело разбуни духовете в световната атлетика и бе на път да преобърне представата за човешките възможности. Но в крайна сметка днес най-вероятно всичко да бъде върнато в познатото русло. Защото се очаква най-после да бъде произнесено отрицателно решение на международната атлетическа федерация (IAAF) по казуса "Писториус". Изявлението първо бе анонсирано за миналата сряда, после за четвъртък, за петък и отново бе отложено - за понеделник. Но нищо чудно и днес да няма крайно становище, защото казусът е заплетен.

Става въпрос за искането на Оскар Писториус, южноафрикански спринтьор инвалид, който желае да се състезава наравно с нормалните атлети на олимпиадата в Пекин `08. Проблемът не е в това, че е нелепо мъж без крака да се съревновава с пълноценни спринтьори. А в това, че Писториус може би има предимство пред "нормалните".

Затова IAAF ангажира германския професор по биомеханика Герт-Петер Брюгеман от спортния университет в Кьолн, който изследва Писториус. Това струва на IAAF 50 000 евро, а професорът написа заключение от 30 страници, в което твърди, че Оскар има "осезаемо предимство" пред останалите бегачи.

Всъщност всичко започва на 22 ноември 1986 г., когато в Претория се ражда Оскар Леонард Карл Писториус. Детето обаче е без фибули (б. р. - кост на подбедрицата), заради което на 11-месечна възраст му ампутират и двата крака по средата между коляното и глезена. Но недъгът не го спира да се занимава активно със спорт. Като ученик в гимназията Оскар играе водна топка и тенис, но се насочва трайно към ръгбито. През януари 2004 г. получава сериозна травма в коляното, а в рехабилитационната програма е залегнало бягането. Писториус така се пристрастява към него, че решава да стане спринтьор. Той започва да използва "крака" от карбонови фибри във формата на буквата "J", оприличавани на остриета. Оттам е и прякорът му Blade Runner. На параолимпийските игри в Атина `04 Писториус остава трети на 100 м и печели златото на 200 м със световен рекорд - 21.97 сек. На сметката му оттогава са общо 6 световни рекорда и в момента той държи най-добрите постижения на 100, 200 и 400 м за спринтьори с ампутирани крака.

Работата е там, че въпросните рекорди твърди много се доближават до постиженията на елитните атлети. Феноменът "Писториус" не остава незабелязан и от IAAF го канят да участва в няколко състезания. На 13 юли 2007 г. той бяга във финал "Б" на турнира от Златната лига в Рим и финишира втори за 46.90 сек., изпреварен само от Стефано Брачола (Ит, 46.72). Два дни по-късно Писториус стратира на турнира в Шефийлд (Анг). Заради дъжда олимпийският шампион на 400 м Джереми Уоринър (САЩ) се препъва на старта и се отказва, а Оскар завършва на последното 7-о място с постижение 47.65 сек. Победител е Анджело Тейлър (САЩ) с 45.25, а южноафриканецът впоследствие е дисквалифициран, защото е престъпил линията на своя коридор.

При анализ на бягането му на 400 м в Рим в IAAF отбелязват "необичайна стратегия" - докато нормалните атлети забавят скоростта между 200 и 300 м, Оскар я увеличава именно в този отрязък. В Шефилд вторите 200 м на Писториус са по-бързи от тези на победителя - 23.3 срещу 24.4 сек.

Още през юни 2007 г. IAAF измени своето правило 144.2, което вече гласи, че не се позволяват "всякакви технически приспособления, които включват пружини, колела или всички други елементи, носещи на използващия ги предимство пред другите атлети, които не използват такива приспособления". Сега именно правило 144.2 и докладът на проф. Брюгеман ще бъдат използвани като формален повод да бъде отказано правото на Оскар Писториус да се състезава в Пекин `08.

В IAAF твърдят, че изследванията са направени в най-добрата лаборатория в света и няма нужда от нови анализи. В Кьолн на 12 и 13 ноември 2007 г. Оскар бяга на 400 м заедно с шестима "нормални" атлети, чиито най-добри времена са около неговия рекорд (б. р. - 46.56 сек). Всички спринтьори бяха покрити с датчици, а бяганията се записваха от 16 камери. Атлетът инвалид получи копие от Кьолнския доклад още по Коледа, но въпреки това не се отказа. Само че поради факта, че олимпийските състезания по лека атлетика се провеждат по правилата на IAAF, той няма да може да участва в Пекин, ако днес решението бъде в негова вреда.

Карбоновите J остриета на Писториус са произведени от исландската компания Ossur (б. р. - водеща в производството на протези) и са известни като Cheetah (б. р. - гепард). Те са изобретени от компанията Flex-Foot още през 1996 г., но в първоначалния си вид са доста груби. Ossur започва да ги модифицира от 2000 г. Настоящите протези Cheetah приличат на задните крака на кон и са извънредно леки и здрави.

Противниците на атлета инвалид се опасяват, че за олимпиадата те ще бъдат доразработени с почти космически технологии и ще му дават още по-голямо предимство. Освен това се смята, че ако на южноафриканеца бъде разрешено да участва в "нормални" състезания, това ще даде повод на мнозина хора с увреждания да искат същото и ще даде тласък на цял "спортен" клон от индустрията за протези.

Разбираемо, Писториус получава безрезервна подкрепа от Ossur. Нейният изпълнителен директор Джон Сигурдсон написа миналия месец писмо до президента на IAAF Ламин Диак, в което се казва: "Погледнато от биомеханична гледна точка, просто не е възможно за Писториус или който и да е с ампутирани крака да има каквото и да е предимство пред нормалните спортисти."

Но в доклада на проф. Брюгеман се твърди друго. Според него J остриетата дават на краката огромна "обратна тяга". Протезите на Писториус "връщат обратно в тялото 90% от ударната енергия, докато човешкото стъпало прави това на не повече от 60%", пише в доклада на Брюгеман. Професорът вижда "чисто предимство" на инвалида: "Не говорим само за тези проценти. Не очаквах предимството да е така ясно изразено. Някъде трябва да се тегли разделителна линия. Защото нали състезателен велосипед без скорости не се допуска до състезания срещу туристически велосипеди със скорости?"

Писториус и треньорът му Ампи Лоув отричат обвиненията за "нечестно предимство". Те посочват много от пречките, които инвалидът среща, като дъжд (правещ невъзможно достигането на максимална движеща сила с протезите), вятър (издухващ J остриетата встрани) и факта, че Оскар изразходва много повече енергия от "нормалните", за да започне и развие своето бягане. В допълнение проф. Робърт Гейли от Университета в Маями твърди, че остриетата губят 20% от енергията, която абсорбират, т. е. три пъти повече от енергията, изгубвана от органичния крак.

В последната седмица, когато се разбра, че IAAF най-вероятно ще му забрани да участва в състезания за нормални атлети, Писториус отказваше всякакви коментари. Очаква се обаче носителят на наградата на Би Би Си за спортна личност на 2007 г. да обяви плановете си след "присъдата" на IAAF. А близки до Оскар твърдят, че той смята да заведе иск в граждански съд...





СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА



НА 400 М

44.00 сек - постижението на олимпийския шампион в Атина 2004

46.56 сек - световният рекорд на Писториус (17.03.2007)

47.80 сек - постижението на олимпийския шампион от Амстердам 1928 г.

49.41 сек - постижението на олимпийската шампионка от Атина 2004



НА 200 М

19.79 сек - постижението на олимпийския шампион в Атина 2004

21.58 сек - световният рекорд на Писториус (05.04.2007)

22.00 сек - постижението на олимпийския шампион от Антверпен 1920

22.05 сек - постижението на олимпийската шампионка от Атина 2004



НА 100 М

9.85 сек - постижението на олимпийския шампион в Атина 2004

10.91 сек - световният рекорд на Писториус (04.04.2007)

11.20 сек - постижението на шампиона от междинните игри в Атина 1906

10.93 сек.- постижението на олимпийската шампионка от Атина 2004