В петък доларът (за кой ли път от две години насам) се търкулна четвърт стотинка надолу. Шамароса го лично неговият пазител - шефът на щатската Федерална резервна система Бен Ш. Бърнанке* с едно изказване, което трябваше да вдъхне оптимизъм на фондовите пазари. И им го вдъхна, като сложи



край на бодрите уверения,



че икономиката на САЩ продължава да се развива, че рецесия не се очаква, а инфлацията и банковата криза всеки момент ще бъдат преборени. Ключова фраза в речта на първия американски паричен политик бе истината, че "инфлацията не е най-страшното нещо". Другият акцент - че централните банкери ще вземат мерки за избягване на спад в икономиката (т.е. ще свалят още надолу основния лихвен процент), е само следствие от най-страшното признание. Има и следващи следствия. Когато лихвите падат, поевтиняват парите, а акциите поскъпват. Пред прага е враг, по-опасен от инфлацията, т.е. предстои рецесия. Трети извод: (и) този път икономическият спад ("стагнация") ще е съпътстван с висока инфлация. Тази комбинация от стагнация с инфлация се нарича "стагфлация". Тя изненада и света, и икономистите за пръв път през 1973 г., когато рецесията бе съпроводена от покачващи се едновременно цени и безработица. "Общата теория" на кейнсианците така и не се съвзе след този емпиричен удар. Инфлацията и в САЩ, и в Европа вече расте, макар че рецесията официално още не е оповестена. Но вече няма съмнение, за пръв път в стопанската история



започва световна стагфлация



Кога? Въпрос на дефиниции. Приетото определение гласи, че рецесия е "съществено понижение на икономическата активност, което се разпростира върху цялата икономика и трае повече от няколко месеца". Приетият критерий за това е спад в произведения брутен вътрешен продукт през повече от две тримесечия последователно. В САЩ имат официален арбитър, който обявява началото и края на рецесиите - Националното бюро за икономически изследвания. В другите страни имат по-либерална хронография на икономическия цикъл. Едни си признават по-бързо, други по-трудно. Във всичките 24 най-развити икономики обаче са налице признаците на настъпващата почти едновременно в индустриалния свят стагфлация. Въпрос на време е да се изрече неприятната истина. По-важно е обаче



кои са причините за аномалията



Днешната икономика е като средновековната медицина. Много сме ловки в описанието на симптомите, но малко знаем за природата на процесите, които наблюдаваме. Единодушно се приема само, че стагфлацията е абнормално явление в стопанството. Нормалното е спадът на производството да води до понижаване или поне запазване на нивото на цените и увеличаване на безработицата. Едни обясняват инфлацията при рецесия с "провал на пазара" (прекомерна държавна намеса, наличие на монополи, неперфектна алокация на ресурсите). Други настояват, че стагфлацията се дължи на външни шокове ("екзогенни фактори") - например войни, рязък скок в цените на петрола. Трети търсят причините в паричната политика и обясняват за пониженото качество или пък за повишеното количество на парите, за спиралата на сугестираната инфлация. Има поне още десетина обяснения, които ползват по един кош алгебрични функции и почти всички букви от гръцката азбука. Според мен повечето обяснения са верни. Едновременно. И сега, както през 1973 г., имаме рекордни цени на петрола. Шести месец продължава банковата криза, която засегна практически всички индустриални страни, а тя е симптом за провал на финансовите пазари. След като години наред поддържаха ниски лихви, за да помпат растеж, днес водещите централни банки са направо безсилни пред



дилемата на стагфлацията:



за да възпрат инфлацията, те би следвало да вдигат лихвите и да свиват паричното предлагане; за да се борят със спада в производството, те трябва да постъпят по точно обратния начин. Американският избор е ясен: важното е да се запази от разпад реалната икономика, за борба с инфлацията ще дойде време, когато стагнацията бъде преодоляна. Според мен това е единственият извод, до който може да стигне човек със здрав разум. Точно обратна изглежда позицията на Европейската централна банка, която продължава да пее антиинфлационни химни (но пък нищо антиинфлационно освен призиви не произвежда). За съжаление



Европа изтегли късата клечка



и е изправена пред първата световна стагфлация в по-трудна конкурентна позиция спрямо САЩ. Еврото всеки ден бележи рекордни курсове спрямо долара, поредно сваляне на доларовите лихви само може да качи европейската валута, т.е. още повече да затрудни износа на европейските производители. В многонационалната еврозона координация между парична и фискална политика е трудно дори да си представим, а тя е най-важна при стагфлация. Самата парична политика на Европейската централна банка е неясна, а по-лошото е, че на командния й мостик не се забелязва банкер с ясната мисъл и визия на проф. Бърнанке. Добрата новина е, че България не е в еврозоната, че паричната политика на ЕЦБ у нас се отразява само косвено, през филтъра на валутния борд. И че след 17 години колапс и депресия икономиката ни е все още на достатъчно устойчиво ниско ниво, та макар да се забави, растежът й няма да спре. Дори е възможно световната стагфлация да даде шанс за експанзия на малките, гъвкави производители - ако могат да заемат откриващите се ниши.



-----------

* Неграмотните български медии и автори редовно пишат инициала ("Ш.") от второто име на проф. Бърнанке като "С."; човекът се казва Ben S. Bernanke, но S. всъщност е "Шалом".