|
| Пред шефа на ДАНС Петко Сертов (крайния вляво) и вътрешния министър Румен Петков премиерът Сергей Станишев обяви, че най-важно е агенцията и МВР да работят заедно. Сигурно и за него обаче е ясно, че на двете ведомства често ще им се налага "да се работят" помежду си. |
Конфликтът стана публичен, нещо което преди не се бе случвало. След ареста на заместника си Черкесов написа открито писмо, в което предупреждаваше: "В тази война не може да има победители". Булбов бе обвинен в незаконно
подслушване на телефонни разговори и взимане на подкупи
Той отрича тези обвинения и твърди, че арестът му е отмъщение срещу ФСКН за започналото разследване на голяма мрежа мебелни магазини, контролирани от ФСБ. Според анализи - международни и руски, конфликтът всъщност бил за контрола на руските митници и война между крила в руското държавно управление.
Каквото и да е истина, то тя си е руска работа. Примерът обаче е изключително показателен и илюстрира едно от възможните развития в сектора за сигурност и в България - особено след създаването на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).
И не само защото също като структурираната в Русия през последните години Федерална служба за борба с организираната престъпност и трафика на наркотици (ФСКН) бе натоварена с огромни очаквания и получи големи правомощия. А и поради простата причина, че в тези среди много често усилията отиват не единствено по линия на записаната в даден закон "борба с организираната престъпност, корупцията, наркотиците и т.н", но и в ревност, в доказване "кой е по, най", в пресичане на интереси, разработки, операции, в омешване на агенти и агентура, в дублиране на функции. В крайна сметка тези конфронтации, подмолни борби и тихи войни между отделни звена и специални служби са характерни не само за българския или пък руския сектор за сигурност. Те могат да бъдат забелязани и в САЩ, и в големите западни демокрации, и в Израел и в Арабския свят. Просто защото в днешно време няма нищо по-ценно от информацията, от тайните на специалните служби, от техните бази данни и ресурси, от възможностите им без никой да разбере да подслушват всички възможни комуникации, да следят всяка една стъпка.
И
ако това е само конкуренция и дава резултати,
то в тази схема няма нищо лошо. Ако обаче се хвърлят повече сили, за да се компрометира другата служба, ако действат, отдалеч приличат на камуфлажни операции, на удари чрез специалните структури на едни икономически интереси от други, то определено държавата, която позволява това, има не просто проблем, а голям проблем.
Всъщност България има сравнително "добър" опит през последните години в споровете, подмолните действия и дори открита и откровена конфронтация между специалните служби. Така в периода 1992-1993 г. Националната служба "Сигурност" (НСС, контраразузнаването, което сега влиза в ДАНС) и Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП, доскоро НСБОП, а сега вече главна дирекция в националната полиция) бяха буквално изправени една срещу друга. Те се помещават и сега в една сграда с два отделни външни входа. Между тях имаше вътрешна връзка, която обаче в онзи период беше ликвидирана с желязна решетка.
Пак двете служби влязоха в конфликт, когато се оказа, че НСС е "работела" по хора от НСБОП, за които е събирала данни, че са сложили чадър над покойния Константин Димитров-Самоковеца. Напрежение преди години имаше и между Националната разузнавателна служба и военното разузнаване, които отпреди 1989 г. спорят и се надцакват за това кой е по-добър.
На няколко пъти пък лъсваше как икономическите направления на националната полиция, НСС и НСБОП фактически си дублират функциите и много често са работели по един обект,
но от ревност не са си споделяли информацията
При едни от парламентарните проверки на специалните служби в последните няколко години това беше изтъквано и се изтъква и сега като сериозна слабост и проблем.
От друга страна като цяло обаче в сектора си действа някаква своеобразна омерта, в която службите само се цакат, намират си кирливи ризи, но нищо не стига нито до прокуратурата и съда, нито до обществото.
Точно тук е една от най-широките и благодатни полета за създадената само преди дни ДАНС.
Защото тя може може да не постигне много в борбата срещу политическа корупция и организираната престъпност, но със сигурност може да роди коректив и дори да стане нещо като плашило за МВР и останалите специални структури. Нещо, което изобщо няма да е лошо, като се има предвид, че като една от основните слабости на противодействието на корупцията по високите етажи и на тежката организирана престъпност е именно пробойни в сектора за сигурност - от теч на информация през разпъване на чадър върху определено лице или фирма, прикриване на някой под рубриката "той е наш агент или сътрудник", вземане на подкупи във всевъзможни форми, та чак
до участие на хора от службите и МВР в организирания престъпен свят
Затова ДАНС още в самото начало трябва да поработи върху преодоляването на омертата в сектора за сигурност и да започне с разработки срещу бандите, вътре в тази система. От своя страна и МВР, и останалите служби трябва да бъдат насърчавани да "контролират" и работят в бъдеще срещу корумпирани агенти или сътрудници на ДАНС.
Всъщност, без предварително изчистване на тази система от престъпници и 200 нови агенции да бъдат направени и да се дадат всички екстри на служителите им, то пак няма да има каквито и да било резултати.
А на ДАНС са дадени наистина изключителни правомощия и тя ще има възможността да се докаже по тази линия. Защото например тя ще може да ползва цялата база данни на МВР и на службите в него, без да се налага да казва за какво й са. Освен това приетият преди Коледа нарочен закон за ДАНС предвижда
агенцията да може да прави фактически всичко,
което една голяма западна специална служба може да свърши. Нека само погледнем - тя ще може да сваля обяснения от граждани, да взема образци за сравнително изследване (разбирай и ДНК), да изследва предмети и документи, да подслушва и наблюдава, да се рови в кореспонденцията (от всякакъв вид - пощенска, компютърна и т.н), ще може да контролира радиочестотния спектър, да внедрява оперативно, да прави оперативен експеримент, да прониква и изследва помещения, сгради, автомобили, да извършва контролирани доставки и доверителни сделки. Освен това нейните служители ще могат да използват документи с променени основни данни. Дава й се възможност да създава и използва фирми, фондации за прикриване на служители или пък за извършването на операции.
Екстрите, които бяха дадени на бъдещите агенти и сътрудници са наистина много - компенсации, почивка, скриване на самоличност, пълни обезщетения и осигуровки, труден вариант за уволнение и т.н, и т.н. Законът предвижда да има държавни агенти (висш ръководен състав), специални, главни, старши и младши агенти. Сътрудниците пък ще са главен сътрудник и сътрудник. Те ще са изпълнителския персонал.
Всички те обаче ще имат наистина много правомощия и облаги.
Затова изобщо не е без значение как ще тръгне ДАНС в самото начало. Защото от нея ще се искат бързи резултати и ефективни мерки.
Със сигурност
създаването на агенцията ще преформатира
целия сектор за сигурност. Нищо чудно тя да повлече нова концепция за национална сигурност, отделен закон за националната сигурност, устройствени закони за Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО), които още работят в законов вакуум, както и чисто нов закон за МВР и промени в законите за отбраната и въоръжените сили, за специалните разузнавателни средства, за защитата на класифицираната информация и др.
Отделно от това МВР ще трябва да компенсира по някакъв начин изваждането на НСС от системата му. Много вероятно е отново да се даде по-висок статут на структурата за борба с организираната престъпност, която от национална служба сега е само главна дирекция. Дори при представянето на шефа на ДАНС Петко Сертов премиерът Сергей Станишев обяви, че според него след изваждането на НСС трябва да се търсят засилени аналитични функции на службата за борба с организираната престъпност за сметка на полицейските.
И премиерът, и вътрешният министър на няколко пъти обявиха, че не трябвало да се очакват веднага резултати от работата на ДАНС. Преди това трябвало да се организират оперативната съвместимост с МВР, достъпът до архива на ведомството и още ред подобни неща.
Наистина на ДАНС са възложени големи очаквания и то напълно основателно, като се вижда само какви правомощия й се дават. Ако и тя се превърне обаче в разочарование, със сигурност то ще се разпростре върху целия сектор за сигурност, а и върху цялата държава.
|
| Служителите на отряда за борба с тероризма към МВР се използват за задържането на най-опасните престъпници. През 1994 г. те изпитаха на гърба си какво значи да има ревност и некоординираност между отделните служби, като две барети бяха застреляни нелепо от хора на отряда за борба с масовите безредици. |
