В Афганистан стана по-зле от Ирак, не престават да повтарят военни експерти, наблюдатели и политици. Това се потвърди и от последната показна акция на талибаните в Кабул, при която бе извършен зрелищен атентат в луксозния хотел "Серина", където се намират няколко западни посолства.

В понеделник трима нападатели нахлуха в хотела, при което охраната застреляла един от нападателите. Това взривило носената от него жилетка с експлозиви. Вторият атентатор се взривил до входа на хотела, а третият, който бил с полицейска униформа, със стрелба си пробил път към вътрешността на хотела. По-късно той бил арестуван. Сред седемте жертви на атентата са 38-годишният норвежец Карстен Томасен, кореспондент на в. "Дагбладет", и един американец. След атентата австралийският външен министър Стивън Смит заяви, че посолството на страната му, което се намираше в "Серина", е било преместено на друго място. По време на атаката в хотела се намирал норвежкият външен министър Йонас Гар Стьоре, който спешно съкратил визитата си в Афганистан.

Всичко това потвърждава думите на председателя на комитета на въоръжените сили в Камарата на представителите на US Конгрес, демократа Айк Скелтън, който директно обвини Белия дом, че "конфликтът в Афганистан се превърна в забравена война". Стигна се дотам, че в края на м.г. новият британски премиер Гордън Браун изненадващо призова за преговори с непримиримите талибани чрез посредничеството на афганистанския президент Хамид Карзай. После стана ясно, че германското външно разузнаване БНД установило контакт с ислямските бойци още преди няколко години, което позволи на ФРГ да спаси няколко свои отвлечени граждани в Афганистан.

В началото на 2007 г. САЩ и НАТО спешно стартираха няколко успешни офанзиви срещу талибаните - това наистина им попречи да увеличат влиянието си, но те продължават да контролират големи територии в страната. Администрацията на американския президент Джордж Буш се сблъска с необходимостта да планира изтегляне на свои войски от Ирак, за да спаси "забравената война" в Афганистан.

Току-що заелият поста военен министър на Австралия Джоел Фицгибън направи най-песимистичния анализ на обстановката в Афганистан. Според него международната 40-хилядна коалиция в лицето на ИСАФ



"стъпква много мравки, но не може да стигне до мравуняка"



Чуждестранните войски печелят тактически, но не и стратегически победи. Австралийският министър предупреди САЩ и съюзниците им за риска от загуба в Афганистан, ако не последва "рязък напредък във военните усилия и в областта на възстановяването".

През тази пролет предстои среща на върха в румънската столица Букурещ, където лидерите на страните-членки на НАТО ще обсъдят ситуацията в Афганистан. Очаква се да разгледат план за стабилизирането на южноазиатската страна, предвиден за период от три до пет години. Американците пък подготвят алианса за това, че афганистанската мисия ще продължи с години. При всички случаи войната на НАТО в Афганистан ще е съдбоносна за бъдещото на алианса, където членуваме и ние.

Миналата година бе най-смъртоносната за всички шест години от афганистанската война. По данни на АП са загинали около 6500 афганистанци, както бунтовници, така и мирни граждани. Но това са само официалните данни, а според неофициалните броят на загиналите цивилни е много по-голям. Бяха извършени рекорден брой самоубийствени атентата - 140. При тях са загинали 925 афганистански полицаи и 221 чуждестранни войници - 110 американци, 41 британци, 30 канадци и 40 войници от други страни. Данни за загубите на създаващата се нова армия в страната няма.

В момента хората на Буш спешно се консултират с генерал Дейвид Петреус, главнокомандващ американските войски в Ирак и архитект на успешната стратегия там, която намали значително насилието в постсадамовската държава. Той заложи на увеличаването на американския контингент в Ирак с 20 000 души и успешното сътрудничество със сунитски групировки и племена, които се сражават с "Ал Кайда".

Военните във Вашингтон възлагат големи надежди на прехвърлянето на войски от Ирак в Афганистан. Планира през юли т.г. от бреговете на Тигър и Ефрат да бъдат изтеглени 5 от 20-те дислоцирани там бригади. Шефът на Пентагона Робърт Гейтс вече съобщи, че до няколко седмици в Афганистан ще бъдат изпратени 3200 морски пехотинци, за да помогнат на НАТО да предотврати планираната за април офанзива на талибаните. За това предупреждават разузнаванията на няколко западни страни.

В момента в Афганистан има 40-хиляден контингент под командването на НАТО, в чийто състав американците са 14 000 души. Други допълнителни 12 000 бойци на Пентагона провеждат отделна контратерористична операция. България има контингент от 420 войници, като 200 от тях се намират в Кабул, а 220 участват във вътрешната охрана на летището в Кандахар в размирния Южен Афганистан.

Някои наблюдатели и експерти смятат, че за успешна кампания срещу талибаните са нужни поне 100 000 чуждестранни войници, които ще осигурят контрол над основната територия на Афганистан. Ясно е обаче, че това няма да стане, тъй като много водещи държави като Франция и Германия отказват да увеличат контингентите си и да участват пряко в бойните действия за разлика от Великобритания, Испания, Холандия и Канада. Те заедно с американците поемат основния товар на войната.

Шест години след свалянето на талибаните афганистанското правителство все още не е в състояние да гарантира стабилността и мира. Нито армията, нито полицията разполагат с достатъчно кадри и снаряжение за успешни действия срещу врага. Официално се води, че Афганистанската национална армия (АНА) възлиза на около 35 000 души. Според западни военни обаче тя едва ли наброява повече от 16 000 войници, а са необходими най-малко 65 000. АНА изпитва сериозни трудности поради големия брой дезертьори. Напредъкът за създаването на новата армията е бавен, тъй като броят на обучаващите офицери е ограничен. Често възникват и лингвистични трудности, подготовката на новобранците се води на дари (персийски диалект, който се говори в Афганистан), а много от тях говорят само пущу. Единственото, с което няма проблем, е въоръжението благодарение на САЩ и НАТО, а и в Афганистан буквално гъмжи от оръжия.

В същото време обстановката в страната се влошава.



Поне 15% от населението доброволно подкрепят талибаните



Има южни райони, особено до границата с Пакистан, където въобще няма власт, която да помогне за икономическото възстановяване и гарантиране на сигурността на хората, воюващи вече 30 години. Самите афганистанци на шега наричат своя лидер Хамид Карзай - "президента на Кабул".

Талибаните от своя страна осигуряват на населението безопасност, дават семена и пари на селяните да отглеждат мак за опиум. Примерно половина от финансирането на дейността на ислямистите идва от търговията с хероин. Миналата година посевите с опиумен мак в Афганистан са нараснали със 17%, сочат данни на ООН. Според експертите на организацията в страната се произвежда 93% от общото количество опиум в световен мащаб. След американското нахлуване през 2001 г. оттам всяка година се изнася все повече хероин, чиято цена е значително по-висока от тази на други наркотици. Всичко това става въпреки усилията на американците и мащабните им операции за $1 млрд. с цел да се унищожат поне част от обширните макови насаждения. Да не говорим за милионите, които ислямистите получиха като откуп за отвлечени италианци, германци, южнокорейци и други чужденци през 2007 година. Те още повече напълниха касата им.



Експертите изтъкват, че талибаните контролират не само "някои" региони.



Според тях влиянието на централното правителство е отслабнало значително в много части на страната. Талибаните са активни вече не само в южните, но и в източните части на страната, които доскоро се смятаха за прочистени от тях. Все повече хора в страната смятат Хамид Карзай за слаб президент, който не може да постави под контрол дори собствените си хора. Афганистанците искат сигурност и по-добро бъдеще за децата си. Те не вярват, че Карзай е в състояние да реши политическата и икономическата криза в страната. Друг проблем е ширещата се корупция в страната. Наскоро един от командващите операциите на талибаните в южната провинция Хелманд Нахиб Ахмад се похвали, че се измъкнал от затвора, като платил откуп от 15 000 долара.

В началото на декември м.г. имаше голяма демонстрация, а участниците в нея изразиха недоволството си от правителството. Те претендираха за това, което Карзай беше обещал, но не е изпълнил - справедливост и сигурност. През шестата година на управлението си като президент той не само е загубил подкрепата на голяма част от сънародниците си, а и на бившите си съюзници - муджахидините. Последните имат солидно мнозинство в парламента и през следващите месеци и години биха могли сериозно да притиснат афганистанския президент. Много от тях поддържат преки връзки със суперсилата САЩ, която си затваря очите за техните връзки с местните наркобарони само защото обещават подкрепа в борбата срещу талибаните.