Преди година, когато България влизаше в ЕС, ознаменувахме събитието с един клип как деца се разсвирват на разни инструменти и малко по малко зазвучава мелодия - химнът на ЕС. Хареса ми този клип. Миличък клип с милички дечица. Сега аз ще ви предложа нещо за възрастни. Ето какво е то:

През декември 2007 европейските лидери завършиха десетгодишен пазарлък и подписаха Лисабонския договор. ЕС ще има президент. В манастира "Жеронимуш" отекна "Ода на радостта". Да бе, да - от Деветата симфония на Бетовен, дето я изпълнили за първи път през 1824-та, а през 1972-ра приеха финала й за химн на ЕС.

Музиката и политиката се преплитат. През октомври 2006-а в Берлинската Staatsoper свалиха от репертоара постановката на "Идоменей" на Моцарт, да не се подразнели мюсюлманите от мизансцена с отрязаните глави на Исус, Мохамед, Буда и Посейдон. Сякаш някой зорлем ще ги кара да гледат опера. Евреите пък попречиха на Вагнеров концерт в Израел, щото Вагнер бил антисемит. Не зная как стои въпросът с Шекспир, който ги изтипосал с "Венециански търговец" в образа на евреина лихвар Шейлок.

През Балканските войни България била наречена "Балкански Шейлок", късащ територии от живата плът на съседите си. Тогава Иван Вазов написал: О, БЪЛГАРСКИЙ НАРОДЕ! КОГА ВРАЗИ БЕЗ ЧЕСТ МЕСАТА ТИ РЕЗАХА, КАДЯХА ИМ ТАМЯН! ЗА ТВОЙТЕ ХУЛНИЦИ ТЕ ШЕЙЛОЦИ НЕ БЯХА, А ТИ СИ ШЕЙЛОК НАЗОВАН! ТЕ ИСКАТ КАТО РОБ ДА ЖИВЕЙШ ЗА ДРУГИ, ПЛЕСНИЦИТЕ ДА СЧИТАШ ЗА УСЛУГИ.

Музиката на Ян Сибелиус също я политизирали. В края на ХIХ век Финландия била под властта на Русия. Симфоничната поема "Финландия" на Сибелиус била възприета като политическа провокация и въплъщение на финландския национализъм. Затова на премиерата я представили не със заглавието "Финландия", а като "Импромптю". После, по времето на Сталин, двукратно забраниха Шостакович, през 1936-а и 1948-а. На Шостакович му позволяваха да се влияе от Римски-Корсаков, Прокофиев и Стравински, но не и от Малер и Хиндемит.

През февруари 2008-а Нюйоркската филхармония ще свири Бетовен, Бах и Бърнстейн в Пхенян, столицата на Северна Корея. Това е политически знак. Линията на Буш спрямо източната опашка на "оста на злото" претърпява промени. Както през 1973-та, когато Филаделфийският оркестър гостува в Пекин и Никсън установи дипломатически отношения с Китай.

Във всички гореизброени случаи музикалните прояви са политически предвестници. Както кукуригането предвещава изгрева, макар че изгревът не е следствие от кукуригането на петлите.

С финала на "Деветата" на Бетовен е по-сложно. Ако тя е една велика шарада, както мислят някои, смисълът й е труден за декодиране. "Девета" е смятана за поливалентен знак: тя става за всичко. В Япония е култова. В началото на ХХ век нобелистът Ромен Ролан я нарече "Марсилезата на човечеството". В 1938-а беше връх на нацисткия музикален фестивал Reichsmusiktage. После я изпълниха на рождения ден на Хитлер. През културната революция Китай забраняваше европейската музикална класика, но приемаше "Деветата" като прогресивен символ на класовата борба. На някои олимпиади, когато атлетите от Западна и Източна Германия заедно се изкачваха на подиума на медалистите, това не ставаше под звуците на националните химни; пускаха Одата на радостта. Тя беше химн и на Родезия в годините на расиста Ян Смит.

Има нещо смущаващо в нея. Вече 180 години музиколозите си блъскат главите да проумеят защо след 331-ви такт музикалната тема за радостта внезапно прелива в Турския марш на еничарите, който копира европейската маршова музика от ХVIII век. След такт 331 Одата на радостта загубва нещо, което повече не намира. Защо? Загадка. Шарада дори. Може би един неочакван обрат в текста на Шилер дава отговора:

Радост ли? И хората да са братя ли? Чувате ли турския марш? Аз, Лудвиг ван Бетовен, прочетох Фридрих Шилер внимателно. На едно място той звучи заплашително. Дори зловещо. Шилер написал: "Комуто е невъзможно да се радва, да си върви разплакан!"

Асен Разцветников го превел така: ДА ПЕЕ С НАС ТОЗИ, ЩО СВОЯ НАЗОВАЛ БИ ТУК ЕДНА ДУША МАКАР! А КОЙТО НЕ, СЪС ТИХИ ЖАЛБИ ДА НАПУСНЕ ТОЗ ОЛТАР!

Нима кодираният смисъл на шарадата е: Нещастници, вървете по дяволите! Вървете на майната си! Тъжна е тази шарада, ако това е закодирано в нея. Ала повечето шаради са весели и аз ще ви разкажа колко е весело да играеш на шаради. Само че друг път.