|
| ------- |
С тези няколко най-актуални обяви в Бюрото по труда в Студентски труд в София съвсем лаконично може да се опише какво работят студентите днес. Неоспорим факт е, че студентите масово се трудят. Вече дори не се дебатира дали да работят или да учат. По-скоро актуалността на въпроса се свежда до това как и фирмите, и висшите училища да направят компромиси, за да могат студентите хем да учат, хем да работят. И уж успешно да съчетават двете дейности.
От бармани до банкери -
възможностите са много и най-различни. "За съжаление все повече младежи работят не по специалността си, а дейности, които са по-лесни и не изискват специални квалификации", разказва Гергана Раковска, изпълнителен директор на Фондация на бизнеса за образованието, която работи по утвърждаване на университетските кариерни центрове и популяризирането на студентските стажове. През учебната година студентите работят, за да се издържат, и търсят предимно почасова заетост - сервитьорки, бармани, охрана. Голяма част се ориентират към фирмите за бързо хранене, където има гъвкави възможности. "За съжаление тази тенденция да работят нискоквалифицирана работа остава валидна и за лятото, когато е времето да помислят и за стаж", добавя Раковска. Тя съветва студентите да отидат на бригада в САЩ през I или II курс, защото трупат трудови навици, научават се да се грижат сами за себе си и изкарват прилични пари. "Чували сме дори за случаи на завърнали се студенти", които успяват да си купят апартаменти и да ги дават под наем, споделя директорът на Фондация на бизнеса за образованието.
Според Раковска в III и IV курс е хубаво студентите да се ориентират професионално, да инвестират в трудовата си заетост и да се поогледат за стаж. Допреди няколко години стажът се приемаше за своеобразна екзотика, докато днес повечето уважаващи себе си компании предлагат стажантски програми, много от които са платени. За компаниите това е начин да подберат подходящи бъдещи служители. Раковска обаче със съжаление констатира, че тази година за стажантски програми на световни лидери в ИТ, финансовия сектор и в маркетинга са останали свободни места. "Основната причина е, че стажът не е на бул. "Витоша", студентите не желаят да работят извън София, въпреки че компанията осигурява транспорт. Не им е атрактивно, щом е на 100 км от столицата", споделя впечатленията си шефката на фондацията.
Според кариерни консултанти младежите търсят работа по специалността си, с плаващо работно време, което не изисква присъствие от 9 до 17 часа. Бъдещите специалисти очакват от работодателя веднага да им възложи отговорности,
да станат мениджъри и да получават заплата 1000-1500 лв.
Според последните социологически изследвания след завършването си пък студентите очакват стартова заплата от 600 евро. В реалността обаче повечето млади специалисти без опит започват с първоначална заплата между 300 и 600 лв. Такова възнаграждение дават близо 80 на сто от фирмите, сочи проучване на Българската асоциация за управление на човешките ресурси и в. "Пари". Под 1/5 дават на младите кадри заплата от 600 до 900 лв., а едва 3 на сто от компаниите дават първоначално възнаграждение от над 900 лв.
В момента има глад за качествени кадри, категоричен е Атанас Димитров, консултант в Междууниверситетския център за развитие на кариерата към УНСС. Най-осезаемо той се усеща в сектора на информационните технологии. В бранша почти като виц се разказва случай на млад служител, който буквално тръснал бележка със своето и на приятелката си имена и поискал от HR-специалиста на компанията да му организира романтична екскурзия в чужбина - просто заради голямото търсене на специалисти в този бранш те могат да си позволят да избират и да поставят условия.
Според Димитров работодателите обаче търсят амбициозни, владеещи много умения хора. Най-често масовите са чужд език, компютърна грамотност, презентационни и комуникативни умения, а също и умения за анализ. "Фирмите започнаха да се обръщат към студенти от II и III курс, а някои дори още от I курс. Компаниите са готови да инвестират в студент без значение от специалността, която учи, и да си го "отгледат" с перспективата да го наемат на постоянна работа след дипломирането му. Голяма е ползата от стажантските програми, тъй като студентите се опитват да се усъвършенстват и да бъдат гъвкави", разказва Атанас Димитров.
Съчетаването на следването и работата обаче е трудно постижимо и нерядко
студентите са в конфликт
с преподавателите. Носенето на две дини под мишница неминуемо се отразява и на качеството на обучението им, особено за бакалаврите. Понякога се получава омагьосан кръг - студентите трябва да работят, за да подпомагат родителите си в издръжката им, което е за сметка на редовното ходене на лекции. Голяма част от преподавателите пък са взискателни и държат на посещенията на лекциите и най-вече на упражненията. "Работят предимно студентите от магистърските програми и дори обмисляме да съобразим графика на лекциите с тях - да се провеждат по-рано сутрин и по-късно вечер", посочва зам.-ректорът по учебната дейност на Техническия университет в София доц. Румен Пранчов.
Според него при бакалаврите нещата стоят по-различно. "Те работят по-малко, не зная дали 20% е коректна цифра. И да работят, и да не работят, ако не си изпълнят лабораторните задачи, не могат да заверят семестъра и да се явят на изпити", уточнява зам.-ректорът. Според доц. Пранчов за разлика от СУ в ТУ има заверки и строг контрол за посещаемостта на упражненията. И това създава известни затруднения на студентите. "У нас няма политика университетът да осигурява временна заетост и всеки се спасява поединично", коментира Даниел Йорданов, председател на Националното представителство на студентските съвети. Консултанти от кариерните центрове добавят, че много от частните фирми осъзнават задължителността на упражненията и затова осигуряват гъвкава заетост. Това обаче не е възможно за банките и държавната администрация.
За младежите има и още един проблем. "Студентите не могат да си подготвят документите за кандидатстване и имат психологически страх да се явят на интервю", посочва Гергана Раковска от Фондация на бизнеса за образованието. Според нея за младежите е далеч по-лесно да кандидатстват за сервитьорки, защото се срещат с управителя и започват веднага да работят. "Поколението, което завършва бакалавърско образование, е много неподготвено в тази посока независимо усилията на бизнеса и на нас с изграждането на кариерните центрове към университетите", добавя Раковска.
Най-безболезненият изход от ситуацията би бил, ако висшите училища осигуряват работа на студентите си в рамките на кампуса, каквато е практиката в западните университети. Засега обаче подобна политика провеждат само частните университети, докато държавните все още не проявяват гъвкавост в тази посока. А докато това стане, студентите ще бягат от лекции, за да ходят на работа с мотива, че трябва да се издържат.