Днес Веселин има щастлив ден.
Качва се той в 204 и какво вижда? Билетче! Пътувал добряк в автобуса и го оставил след себе си. И друг с него да се повози. Скочи Веско, грабна го, щото и друг пътник хищно се бе устремил, изпревари го... Стотинки, стотинки, ама нали знаете какво е казал Рокфелер ли беше, Морган ли... "Уважавайте цента! Милионите се състоят от центове!"
След това Веско отиде да плати телефона. Вкъщи, като говорят, за всеки разговор на един лист по чертичка слагат. Прави след това изчисленията си булката, измъква от един чорап в гардероба колкото трябва и той отива да плати. Носи сега Веско 18 лева сметките си с бетекато да разчисти, и какво? Там му искат само 11! Жена му, патка с патка, грешно направила събирането и изваждането и сега, хоп, цели 7 лева Веско назад прибира. Седем лева, седем лева, ама питайте министър Масларова! Тя, като дигне на някой пенсията със 7 лева, поне три месеца по телевизиите обяснява като каква огромна правителствена грижа и всеотдайност за хората са тези 7 лева.
Обаче най-голямото щастие нахлу у Вескови някъде към три следобед. Звънна телефонът му и непозната жена го попита бил ли е вчера на покупки в супермаркета.
- Бях! Взех една "Пършевица"!
- Честито! - поздрави го с обич жената. - Вие сте едномилионният купувач в нашия магазин и печелите "Ситроен Ксара"!
- Какво печеля? - разтрепери се Веско.
- "Ситроен"! - отвърна благодетелката. - "Ксара"! Долу чака такси, трябва да дадете на таксиджията 300 лева, за да ви я докараме от Сточна гара!
Измъкна Веско 3 стотачки от оня чорап, слезе по чехли на улицата, даде парите на таксиджията, попита задъхано:
- Кога точно ще я докарате?
- Ми кога? След половин час!
Ксарата не дойде нито след половин, нито след четири часа. Дойде касиерка от пощата и се разплака. Така и така, грешен бутон натиснала на компютъра, цената за телефона не била 11, а 18 лева, и сега, като приключвала касата, открила грешката. Върна й Веско 7-те лева, на които толкова се радваше сутринта и понеже ксарата все не идваше и не идваше, изтича до супермаркета да пита защо се бавят. Там добродушно се посмяха на случилото се и го посъветваха да се обърне към органите - тарикати върлували из България, много хора били измамили и той е един от тях... Прибра се Веско, седна до прозореца и го обзе печал - колко жалко е щастието на обикновения българин - билетче за автобус!... А след това звънна телефонът - Весковица. Паднала току пред "Пирогов" и си счупила крака. Да дойде да я вземе, вече са я гипсирали. Тръгна Веско да си я прибере и докато пътуваше с автобуса, си мърмореше:
- Защо да не погледна позитивно? Щастие си е все пак! Друг ще се потроши някъде из Пирин, та да го свалят от планината с мулета и хеликоптери и после цял живот да се разплаща със спасителните служби, а мойта, какво, паднала току до гипсаджиите от "Пирогов"!
Бе, щастлив ден!
