Четвърти клуб от английската Висша лига стана собственост на американски бизнесмени. Компанията "Дженеръл Спортс енд Ентъртеймънт" със седалище Детройт купи 90% от акциите на "Дарби Каунти". Инвеститорите не бяха отблъснати от факта, че "овните" в момента са на последно място в класирането на Премиършип и въпреки хвърлените този месец над 6 млн. евро за 8 нови попълнения изглеждат сигурен изпадащ.

Въпреки това в приповдигнат тон собственикът на "Дженеръл Спортс енд Ентъртеймънт" Анди Епълбай заяви в отворено писмо до привържениците на отбора: "Не мога да ви обясня колко към горд от сключването на сделката. И с каква надежда гледам напред да станем част от едно вълнуващо приключение и пътуване, което цели да превърне този велик футболен клуб в основна сила в Премиършип и в световна марка въобще." Той обясни още, че в последната половин година на няколко пъти е посетил със свои съветници стадион "Прайд Парк" и останал впечатлен освен от всичко и от лоялността на феновете. Първоначалната цел е да се избегне изпадането на "Дарби" от английския елит.

Досегашният президент Адам Пиърсън остава в клуба, като ще отговаря за трансферите, което е голям жест от страна на американците. Президент става Том Глик, бивш маркетингов директор на отбора от НБА "Ню Джърси Нетс". Все пак Епълбай влиза в борда на директорите и самият Пиърсън даде да се разбере, че задокеанските благодетели са били питани и са дали своето одобрение за назначението на Пол Джуъл за треньор на отбора точно преди 2 месеца.

Новите собственици дадоха да се разбере, че ще следват модела на "Астън Вила", купен също от техни сънародници и превърнал се за по-малко от година в клуб със сериозни амбиции дори за място в челната четворка на класирането.

Всъщност освен "Астън Вила" и "Дарби" другите два отбора, управлявани от американски капитали, са "Манчестър Юн" и "Ливърпул". Встъпването на "Дженеръл Спортс енд Ентъртеймънт" в "Дарби Каунти" е за около 120 млн. долара, което увеличи парите, дошли от САЩ в английския футбол на $1.99 млрд. Най-крупното вложение е от $1.41 млрд., направено от фамилията Глейзър за 75% от "Манчестър Юн" (обявен за най-богат клуб в света). Следва това на тандема Том Хикс - Джордж Джилет в "Ливърпул" за 340 млн. (за 98.6%) и накрая е това на Ренди Лърнър, който плати 122.5 млн. за 90% от "Астън Вила".

Може само да се предполага за "щатска следа" и в лондонския "Фулъм", макар официално там шеф №1 да си е бизнесменът с египетски корени Мохамед ал Файед. Съмненията се пораждат от факта, че в отбора вече има петима (!) американски играчи - вратаря Кейси Келър, защитника Карлос Боканегра, халфа Клинт Демпси и нападателите Брайън Макбрайд и Еди Джонсън. При това те са непоклатими във "Фулъм" независимо от временната си форма.

Неприкрит интерес проявява и US магнатът Станли Кронке към "Арсенал". Той притежава само 12% от акциите, но има подкрепата и на доскорошния вицепрезидент на "топчиите" Дейвид Дийн, който притежава 14.5% дялове. Така Кронке спокойно прехвърли границата от 25%, над която има право на блокиране на решенията на останалите акционери. Нещо, което все още е мечта за руския милиардер Алишер Усманов, покровителстван от самия Владимир Путин. Чрез поетапно изкупуване Усманов вече има 23% от "Арсенал", но удря на камък в по-нататъшните си опити.

Явно апетитът на американския пазар към английския футбол вече е тенденция за ужас на островитяните, които откровено считат, че в Щатите нищо не разбират от тази игра. В случая това обаче не е задължително условие. За хората с доларите става въпрос чисто и просто за бизнес. При това не рисков. Хората са с опит, това е видно, и са забелязали несекващия интерес на публиката в Англия, а и огромния потенциал за тв зрители. "Дженеръл Спортс енд Ентъртеймънт" например държи отбора от НХЛ "Сейнт Луис Блус". Хикс и Джилет също управляват хокейни клубове - съответно "Далас Старс" и "Монреал Канейдиънс". Ренди Лърнър пък държи тима по американски футбол "Кливлънд Браунс". В същия спорт са досегашните инвестиции и на Глейзърови - в "Тампа Бей Бюканиърс". Най-солидно в спорта е стъпил Кронке, чиито са хокейният "Колорадо Аваланш", баскетболният "Денвър Нъгетс" и "Колорадо Рапидс" (ам. футбол).

Бизнес нюхът на магнатите обаче не е задължително условие за техния успех и в европейския футбол. Сякаш подходът на Лърнър е най-правилен - да покаже пълната си подкрепа към наставника Мартин О`Нийл и да не се меси в решенията му. Резултатът е виден - "Астън Вила" възроди силата си и от средняк и дори борещ се за мястото си в Премиършип се стабилизира и анонсира като цел поне класиране за евротурнирите. От "Дженеръл Спортс енд Ентъртеймънт" решиха да спазят същата схема и посочиха Пол Джуъл за "своя точен човек". Най-големи успехи жънат братя Глейзър в "Манчестър Юн". Те вече имат титла в актива си, сериозна кандидатура за нова през този сезон и силно представяне в Шампионската лига. Мениджърът сър Алекс Фъргюсън общо взето получава всеки футболист, когото си хареса, независимо колко струва. Но и това си има цена, а тя рефлектира върху феновете. Те са принудени да плащат почти 50% по-скъпи билети за зрителско място на "Олд Трафорд", скочиха и артикулите с марката "Юнайтед".

Още по-силен е ропотът на запалянковците в "Ливърпул" срещу Джилет и Хикс. Въпреки тяхното неколкократно деклариране, че няма ограничения за трансфери и Рафаел Бенитес е непоклатим на треньорския пост, нещата са по-различни. Вижда се, че в отбора не се купуват харесаните от испанския специалист, а самият той бе неприятно изненадан от думите на Джилет, че се е преговаряло с Юрген Клинсман да води "Ливърпул". Нищо че не стана. В случая на Хикс и Джилет ще е нужно поне кратковременно снишаване, защото протестите срещу тях и призивите да се махат вече са на всеки мач на мърсисайдци.

Развитието на четирите клуба се следи изкъсо в Щатите. Там има апетити и към клубове от по-долната дивизия - Чемпиъншип, която също е доходоносно поле, а и сравнително евтин начин за домогване до големите пари в Премиършип. Че чуждите богаташи настъпват в Премиършип, е нещо очевадно. При някои е предимно за имидж и като хоби - руснаците Роман Абрамович в "Челси" и Александър Гайдамак в "Портсмут", Мохамед ал Файед във "Фулъм", тайландеца Таксин Шинаватра в "Манчестър Сити". Исландското присъствие на Бьорголфур Гудмундсон в "Уест Хем", което засега се приема благосклонно от феновете на тима, пък е добре премерен ход.

Остават няколко "вакантни" клуба във Висшата лига. Преговори вече се водят за "Бирмингам", като интересът е от хонконгски консорциум и неизвестен засега руски богаташ. Въпреки контрола над блокиращата квота в "Арсенал" на Кронке офертата му за закупуване на отбора бе отхвърлена. На Усманов също. "Тотнъм" е твърдо под контрола на европейската корпорация ЕНИК (държи още пражкия "Славия" и италианския "Пиаченца"), която няма намерение да продава клуба. "Нюкасъл" пък твърдо е в английски ръце. Но остават "Евертън", "Блекбърн", "Мидълзбро", "Рединг", "Болтън", "Уигън" и "Съндърланд", за които не би било изненада също да "паднат" жертва на доларова сделка. Продължението предстои.