29 Януари 2008 23:30

Много здрав финал!Абсолютен барометър за реалното състояние на отбора!
А иначе винаги съм твърдял, че собственика на поне 50% от ЦСКА е Ал.томов!Мисля, че към днешна дата имаме достатъчно сериозни потвърждения на тази ми теза!

29 Януари 2008 23:55

Така е.Нивото на цеца е да играе приятелски мачове с Локо Москва.Понякога и официални с Торпедо.

30 Януари 2008 00:06

бай жуй да спре трибестана, че реално уйде барометъра...

30 Януари 2008 00:30

Така е Еколог, ние нямаме честта да играем с грандове кат Своге

30 Януари 2008 09:40

И Чавдар Етрополе

30 Януари 2008 11:06

Ей, най-накрая и финалът да дойде. Достойно представяне на ЦСКА още от самото начало на турнира, чак до този кулминационен момент. Аз не се съмнявам, че червеният отбор има нужния потенциал да излезне шампион от това продължително и напрегнато съревнование и да постави още един трофей до останалите европейски отличия. Успех, армейци. Такъв шанс се пада само веднъж на 60 години.

30 Януари 2008 11:28

Я да видим с днешна дата като как стои въпроса с апокалипсиса в най-обективните медии на планета, родните, виртуални СМИ
Митал уволни Томов
30 януари 2008 09:19
След провалената сделка с украинските предприемачи индиецът изхвърли Александър Томов.
Индийският собственик на ЦСКА и Кремиковци Прамод Митал уволни Александър Томов, след като сделката за закупуването на комбината и футболния клуб пропадна. Както стана ясно вчера премиерът Сергей Станишев блокира сделката за закупуването на Кремиковци от украинският милиардер Живаго, поради появилият се интерес от страна на американската фирма „Американ стийл“.

Така сагата около това кой ще бъде новият собственик на ЦСКА и кой ще издържа тима се заплита все повече.

30 Януари 2008 11:30

Тука, пък яка интрижка с цел прозрачни далаверки.
Скандал
Война между Стойчо и Костадинов кой да източи ЦСКА! И Наско е в схемата!
30 януари 2008 | 00:43
От: SportLine

----------------------------------------- ---------------------------------------

размер на шрифта: a a a | разпечатай
Стойчо Младенов и Емил Костадинов са се хванали зверски за гушите и май в най-скоро време нещата ще опрат до кой-кого, научи SportLine от източник, на когото може да се вярва. Същият ни разкри преди време, че играчите на ЦСКА ще стачкуват, а Агенция SportLine единствена съобщи сензационния бойкот, преди да започнат да ни преписват. Сега, според нашия източник, ябълката на раздора са сърбинът Настич и таранът Виктор Хуго, който Костадинов се опитва да прокара в ЦСКА.

Въпросният сърбин от 9 месеца не е играл организиран футбол, след като влезе в конфликт с шефа на доскорошния му клуб Войводина. Настич отказваше да поднови контракта си и бе забърсан на пейката от ексцентричния "газда". Сега същият този нехранимайко бе натрапен на Стойчо Младенов от Емил Костадинов като разрешение на проблемите на ЦСКА в дефанзивен план. Той идва като свободен агент, но очевидно е далеч от желаната форма, заради което Младенов се притеснява да го привлече. В същото време Костадинов непрекъснато налага мнението си на наставника, дори първите му думи, като пристигнал в Испания при отбора били: "Ще играе ли Настич".

Причината за нездравия интерес на легендарното крило е участието му в мениджърски кръг, който цели източване на пари от ЦСКА. Сръбският бек може да няма отбор, но има мениджъри, които искат 70 000 евро, за да подпише клиентът им. Сега, след влизането на Костадинов в схемата, комисионната е станала 100 000, толкова трябва да плати ЦСКА, за да привлече дебелия защитник. Негов представител е небезизвестната Катарина Паунич, съпруга на Верко, култовият притежател на сръбския ресторант на улица "Парчевич", където обядваше цялото ръководство на ВИС, СИК и... Левски. В момента Костадинов е довереното лице на Наско Сираков в мениджърските среди и неслучайно най-апетитната "синя" хапка - Валери Домовчийски, е представлявана от Екзекутора на петлите.

Въпросният кръг Верко-Катя-Наско-Емо подготвя и друг зулум на "Армията". Порочният кръг се опитва да лансира португалеца Виктор Хуго за наследник на Георги Чиликов. Португалецът е най-голямото недоразумение в историята на Партизан и неслучайно "черно-белите" направиха всичко възможно, за да разтрогнат с нападателя. Той пристигна за близо два милиона долара в Белград, но записа всичко на всичко 36 минути игра, с което предизвика феновете да тръгнат да го линчуват. Сега г-жа Паунич е предложила същия футболист на Емил Костадинов, а Коща от своя страна се опитва да го лансира в ЦСКА. Цената е ясна - комисионната, за който намери нов отбор на "перлата" ще е 75 000 евро! Младенов обаче не давал и дума да се издума за Хуго, защото си бил измислил свой вариант за нов централен нападател, съвместно с колегата Байдек. Това довело до поредния конфликт по оста Костадинов-Младенов.

Явно хората на Костадинов не се спират пред нищо, след като шефът в ЦСКА е в основата на скандалната продажба на Георги Чиликов в Далиен. Бургазлията бе пратен при китайците през главата на наставника Стойчо Младенов. В същото време футболистът подписа и контракт с японския Хирошима, заради който сега е изправен пред угрозата да не играе футбол година и половина. И тук става дума за много пари, завъртяни по познати схеми - намаляваме парите на футболиста, вдигаме тези на клуба, но не ги обявяваме и разделяме комисионната. 65 000 долара са разделили замесените в гешефта "Чиликов", още толкова се очакват, ако след време той преподпише с китайците. Интересното е, че точно същите хора навремето завъртяха далеч по-сериозна афера с Георги Чиликов. Тогава във все още съществуващия ресторант на Верко Люпко Петрович бе напиван системно в продължение на месец от компанията на Наско Сираков, докато наставникът не каже "Да" за трансфера на Георги Чиликов в Левски от Нефтохимик. По-късно, заради тази сделка и неговата положителна дума носителят на КЕШ бе изгонен от "Герена". Сега Сираков отново е в схемата, най-малкото защото е идеолог на мениджърските стъпки на Емил Костадинов. Сираков е и в много близки отношения с човека, чиято агенция движи два от трансферите от сръбска страна - Насковото протеже в Славия, а по-късно и на "Герена" Любомир Воркапич.

30 Януари 2008 12:54

Докич, какво казаха твоите къртици, закриха ли ни вече?

30 Януари 2008 12:57

Govedokiller, вярно ли, че Лупи оглавил бунта на бачкаторите в Кремиковци срещу Митал Нещата приемат драматичен обрат. Само Борислав Вазов шъ опраи работата.

30 Януари 2008 13:10

Dokich, нищо ново под слънцето - това с НСПП го знае всяко хлапе . От безобидния трансфер на един футболист до трансфера на една титла крачката е съвсем малка.

30 Януари 2008 14:02

Foce, и т.г. като сезон 2005-6. "Трансфер" на титлата . Схемата е отработена. И без това при вас нещата се ориентират към приключване. За чий ви са купи разни.

30 Януари 2008 14:04

Докич, добре направих, че те послушах и заложих на
ЛЕВСКИ ШАМПИОН, ШАЛАЛАЛА

30 Януари 2008 14:13

Dokich, задявката беше само да покажа колко са навързани червата и че единственото, което ги оплита/разплита е чичко Паричко

30 Януари 2008 14:16

Тази партенка у спирт1 с Валентин Шотев много ми хареса...

30 Януари 2008 14:25

sassos, що за птица е този Шотев?

30 Януари 2008 15:02

Ей не им омръзна да пишат глупости. Не вземат да погледнат към отбора от Подуяне, че както са тръгнали нещата цяла пробет ще играят с плажните бразилчета и детско - юношеската школа.

30 Януари 2008 15:15

Отборът не е от ПодуЕне, а е на цЕла София и на цЕла БЪЛГАРИЯ! Не я-кай като селянин!

Редактирано от - СИНИЯ ГРЪМ на 30/1/2008 г/ 15:16:33

30 Януари 2008 15:32

На цела северна София, в смисъл на Гръм и "неговите съседи" , т'ва Левски Г, Б, т'ва Богров, Световрачане, абе все около Кремиковци там, зат'ва и нема да го затваряме, да им смърди червения пушек та да им дойде акъла , виж в по-добрата София, сиреч южна , лескарчетата се броят на пръсти и се познават по име сичките

30 Януари 2008 15:47

СПОМЕН ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО СЕ СФОРМИРАШЕ ЦИВИЛНАТА ПУБЛИКА НА ВОЕННИЯ ОТБОР. Шапките вземаха титла след титла, но софиянци си викаха за Левски, Славия, Локомотив...Тогава започна строежът на металургичния комплекс Кремиковци. 25-30 хиляди младежи от цяла България се струпаха край София, заживяха в скотски общежития , прескачаха до мечтаната столица с автобуси и влакове, които тръгваха и пристигаха на гара Подуене. В този район взе да се оформя и бъдещата червена агитка, която има сегашното продължение в сектор "Г". /Нека се знае, че толкова одумваното и подигравано Подуене е свято място от историята на ЦСКА.../
Аусайдерите от провинцията много мразеха софиянци - като се започне от "копелетата" с хубавите мадами , и се стугне до хазяите, които ги скубеха в наемите. Постепенно лумпените насочиха социалния си антагонизъм и към софийската публика от стадионите, а сред тях най-многобройни си бяхме ние. Така в празнични дни претъпканите автобуси започнаха да изсипват голяма маса обитатели на общежитията в Ботунец, Кремиковци, Челопечене, Бухово ... С развити вече комплекси тези млади мъже естествено заеха своето място в тогавашния сектор “В” на построения от войничета стадион. Не от любов към несъществуващия още ЦСКА, а от омраза към добре живеещите столичани. Други вече бяха привърженици на ЦДВ - на принципа: ротният от тях и аз съм от тях...

30 Януари 2008 15:47

Абе, оФчи ( в смисъл, от оФча купел ), аз живея в центъра на София . Но какво от това, където и да живеех, пак щях да съм ЛЕВСКАР, защото България е синя!

30 Януари 2008 15:52

НИЕ, ЛЕВСКАРИТЕ...

Във в. "Народна армия" като главен ментранпаж работеше един от най-видните левскари на София . Бай Стоян /Скиц/ беше над 50-годишен, кореняк , на когото са национализирали малка печатничка за акциденция. Това го беше оформило не просто като привърженик на "Левски", ами направо луд левскар. Такъв, какъвто беше и спортният журналист Александър Манов – тогава със чин старши лейтенант, а днес о.з. полковник, директор на Музея на славата на ЦСКА Неговата лудост, разбира се, се казваше ЦСКА, за разлика от тази на бачо Стоян....

.Аз поработвах в екипа, като сменях някой отсъстващ линотипер /Словослагателският занаят съм усвоявал в полиграфическия техникум "Юлиус Фучик"/. И покрай линотиперството познавах поне двайсетина спортни журналисти от различни вестници и бях много наясно кой какви пристрастия е имал. А тогава то беше почти засекретено, дори за да не прозира, някои журналисти се правеха на съвсем "обратни". Но такива като Сашо Манов нямаше защо да се крият, то си им беше част от служебните задължения. Двамата с Георги Атанасов се смятаха за най-невъздържаните "чорбари", само че в "Работническо дело", откъдето идваха указанията "как да се лекуват недъзите на българския футбол", на ГА му се е налагало да притиска своята правоверност, ако вятърът случайно задуха в друга посока. Но рядко задухваше....

С тази "статийка" искам да разкажа какъв човек се зарече да ходи на мачове на "Левски", след като стана обединението с клуба на МВР "Спартак". Вече споменах, че за бачо Стоян левскарството беше и възможност да изразява настроенията си срещу онези, които са му вземали печатничката, а те са били новите властници, разбира се. А "врагът" на неговия отбор се е появил благодарение на тях..../ За стария софиянец в това не можеше да има съмнение, а "трактатите" на Суровянски са се появили доста по-късно.../.

На онзи незабравим мач през ноември 1967 г. бяхме заедно с бачо Стоян. Той се снабдяваше с билети от воените, винаги на централно място в сектор "А", а агитките все още не съществуваха в сегашния си вид. Попадахме сред хора с опънати шапки и пагони, а ако бяха цивилни, личаха по широките рамене и височките подстрижки. Но на бачо Стоян те не пречеха с нищо – най-много някой офицер да се премести, за да се отърве от закачките и подмятанията на синия връзкар, попаднал дето не му е мястото....Когато още в началните минути Жеков прониза неспасяемо дядото на известния вече Ники Михайлов, публиката около нас взе да се обръща и да търси с очи левскарят-плямпало, т.е. бачо Стоян. Явно ги беше раздразнил, но те се отнасяха сдържано към неговите закачки, защото, все пак, повечето бяха офицери. Дори не обикновени, ами висши, гравитиращи около главно политическо управление, към което беше и армейският вестник...

Но нататък, каквото е имало да става, стана! Нямам намерение да преразказвам мача, нито седемте гола на "Левски". Пожелавам такова преживяване на всеки левскар, а дай боже покрай него да се случат и поне стотина политически командири. Нещо подобно на Петко Суровянски в "мирни дни...".

След петия гол обаче, бачо Стоян не беше на себе си, а обстановката край изглеждаше стресова., Всички в елитното секторче под трибуната стояха като препарирани, а моят другар се изчерпваше откъм остроумие, пък и можеше всеки момент някой високо подстриган да го напуши към отмъщение заради ставащото по терена....
Тръгнахме да се изнизваме и докато минавахме между пейките, Скиц обясняваше: не мога да изтърпя такава гавра аз, ще го догледам на телевизора....

След малко се преместихме натам, където вече горяха огньове. Секторът откъм Витоша пламтеше, от стотиците запалени вестници. Едва ли са горели тъкмо "Дело" и "Народна армия". Хората от простолюдието, които държаха факлите, ми приличаха на икони. И вече се започваше незабравимото хоро, което после се игра из улиците на София до сутринта. При седмия гол бачо Стоян се разплака и съвсем не можеше да си свърже приказките...

На другата вечер, в неделя, когато започнахме да набираме и връзваме понеделнишкия брой, бачо Стоян дойде на работа с костюм и вратовръзка, както никога до тогава. Сред подчинените му словослагатели беше и бай Боре, брат на известното дясно крило на ЦСКА Христо Миланов – Пижо. Той се вайкаше какво ли чудо ще е тази вечер, как Скиц ще надуй главата на всички и как ли ще се изтрайва до 11-12 часа. Но нищо такова не стана – бачо Стоян остави един пълен сак до шкафчето си, облече работната престилка, хвана компаса и започна да набира заглавията на първа страница. Тя си беше негова. Целият позеленял, се появи и Сашо Манов, с ръкописите за спортната рубрика. Върлият му противник не го и погледна. Цяла вечер работи мълчаливо, като хирург над операциона маса. Не полюбопитства дори какъв коментар за мача е направил старши лейтенанта. А той беше повече от смехотворен, защото аз го набирах. А заглавието : "Рано падналият гол изигра лоша шега на армейците"... Някакво подценяване, изглежда....

Но ето, че на своя глава, главният метранпаж бе наредил в долния десен ъгал на първа страница свое заглавие. Когато бай Боре Миланов извади коректурата, от десет метра се четяха едрите блокови бъкви" "Народът победи!". Този отпечатък остана единствен, Скиц си го прибра и разпиля набора...

Когато и последната страница отиде за стереотипия, видяхме какво бе донесъл в сака си Левскар N1, по мойте спомени: 7 бутилки коняк "Плиска" и 2 кутии бонбони от най-скъпите. Раздаде ги на своите метранпажи, а ние се почерпихме от осмата – неговата и хапнахме от бонбоните. За повече не беше разрешено на работното място.... И този бачо Стоян повече не стъпи на мач на "Левски"!

Защото отборът ни през следващата година вече се казваше "Левски-Спартак". Аз мисля, че главната причина да го преименуват бяха такива като главния метранпаж на вестник "Народна армия"....

Стефан Бобчев /дедо Боби/

30 Януари 2008 16:20

Хубава, но малко странна историйка, не познавам тия хора, само се чудя, хем го репресирали, взели му печатничката на човека, пък той "от висшите офицери" се снабдявал с билети, че и седял между тях, явно е писано от някой г-н на възраст, може пък нещо да се е объркал, щото мене ако ме репресират в ония страшни времена, никой път нема да седна с тия хора, или може би са си станали "колеги", що не си е седял във "в" сектор, при "простолюдието", но по принцип аз знам че омразата трябва да бъде хранена, дори и да трябва да се направи някой компромис със истината, тъй че подобни драсканици на разни хухавели са ми на ...онова

30 Януари 2008 16:35

Да, бе да...

30 Януари 2008 16:50

- Какво са 10 индийци на Луната?
- Проблем!
- А какво са всичките индийци на Луната?
- Проблемът решен!