Чрез кампанията си за спасяване на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй" България ще провери колко е вярна поговорката, според която няма значение дали гърнето ще удари камъка, или камъкът ще удари гърнето, защото резултатът е все един и същ.

Много героично звучи да пуснем реакторите на своя глава и да не чакаме съгласие от другите страни в ЕС. Но това не може да стане, каквито и хитрости да се съчиняват, защото в присъединителните преговори главната хитрост беше, че на България се диктуваха условия. Тя знаеше, че не отговаря на изискванията за членство по нито един от трите критерия от Копенхаген, и затова преговорите се водеха



не толкова с думи, колкото с кимания на глава



Да си спомним тези критерии, формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г.: правова държава, пазарна икономика и конкурентоспособност. Ако България беше правова държава, т.е. ако законът, а не престъпността имаше върховенство, нямаше да е под специално наблюдение в ЕС. Еврокомисията (ЕК) се готви да огласи своя пореден междинен доклад, който и без да четем, вече знаем какво ще пише: държавата има политическа воля, но няма резултати в борбата с организираната престъпност. Повтарянето на тази втръснала формулировка е за прикритие - и на Брюксел, и на София. Истината е, че България няма напредък в борбата с престъпността, защото никога не е имала политическа воля. Иначе щеше да вкара поне един мафиотски бос в затвора. Следователно тя не е била, нито пък възнамерява скоро да стане правова държава с върховенство на закона.

По същата причина не е била и същинска пазарна икономика, защото организираната престъпност си разпределя пазара на всички равнища, чак до зеленчукова сергия. Не е била и способна да издържи на конкурентния натиск в Европа, защото корупцията по високите етажи има точно за цел да елиминира всяка конкуренция. Примерите с крупните подкупи в държавния фонд "Републиканска пътна инфраструктура", чийто шеф го ползвал с братята си като бащиния, бяха достатъчно шокиращи, за да стреснат Комисията, че е изтървала контрола. Затова спешно спря парите за пътно строителство, без дори да е сигурна, че е пипано от еврофондовете.

Брюксел се тревожи да не лъсне



позорната сделка,



в която е заложен главният компромис за приемането на България в ЕС: ние си затваряме очите (уж не виждаме, че държавата ви служи на престъпността), а вие си затваряте устата (не се обаждате, когато ви искаме това-онова). Сделката, която има характер на "джентълменско споразумение", е сключена на Европейския съвет в Хелзинки на 10 декември 1999 г., когато България получава съгласие да започне присъединителни преговори, след като правителството на Иван Костов дава съгласие на 29 ноември 1999 г. за затваряне до края на 2002 г. на 1-ви и 2-ри реактор на АЕЦ "Козлодуй".

Оттам нататък започва имитация на преговори и будалкане на народа, че някой брани интересите му. За по-малко от година е претупана глава 14 ("Енергетика"), чието предсрочно затваряне на 18 ноември 2002 г. става след изненадващо дори за президента Георги Първанов съгласие на външния министър с едногодишен стаж Соломон Паси за спиране до края на 2006 г. на 3-ти и 4-ти реактор.

Следва



бясно отваряне на преговорни глави,



повечето от които се затварят предсрочно (включително и в деня на отварянето им). На 30 юни 2003 г. правителството на Симеон Сакскобургготски затваря глава 22 ("Околна среда"), определена като "една от най-тежките". В нея са заложени бомбите със закъснител, които тази година ще взривят нашите тецове заради липса на преходен период за съвместяването им с еконормите в ЕС. Година по-късно (на 15 юни 2004 г.) в същия ударен темп е затворена и последната преговорна глава - шест месеца предсрочно.

По-нататък подписването на присъединителния договор на 25 април 2005 г. е протоколна формалност с умерена тържественост в Люксембург. За да се замажат очите на онези, които все пак виждат, че България и Румъния не са готови за членство, е въведен предприсъединителен мониторинг, продължен със следприсъединителен механизъм за партньорство. Всеки е изпълнил своята част от сделката - България е затворила четирите реактора, Брюксел я е пуснал в ЕС заедно с бандитските й структури.

Едва ли някой от управляващите би се осмелил да иска разваляне на сделката. Освен осветяване на мафията, която за всички правителства несъмнено е по-ценен капитал от АЕЦ "Козлодуй", държавата



рискува да понесе и чудовищни глоби,



защото съдът в Люксембург няма да се интересува дали реакторите са безопасни, а дали България нарушава клаузи на основен договор. Иначе се поставя под въпрос най-важният принцип в ЕС, който циментира единството му - спазването на общите правила и "постижения". В спора за "Козлодуй" залогът за ЕС ще бъде не ядрената безопасност, а собствената му стабилност. Напразно президентът Георги Първанов настоява за нова партньорска проверка. Никой няма да й обърне внимание. България може да бъде наказана за назидание на други недисциплинирани и да бъде изолирана като Беларус - дори и като член на ЕС. Хитрости от рода, че ще дадем реакторите на лизинг и едва ли не ще им пренабием номерата, за да изглеждат сякаш са други, показват колко безпомощна е кампанията за тяхното спасяване. Защо обаче се вдига толкова шум?



В страната се задава енергийна криза



и управляващите бързат да се застраховат срещу народното недоволство. След затварянето на реакторите започна и спиране на блокове на тецове - "Бобов дол", "Брикел", "Марица-3"... Правителството се кълне, че няма да има режим на тока и че няма да вдига цената му до средата на лятото. След това обаче не дава гаранции. Срокът е обясним: в края на март България ще получи предупреждение от ЕК, че не спазва задълженията си за намаляване на серния двуокис от тецовете. След това ще има два месеца за отговор. После ЕК ще го разглежда два месеца, за да реши да заведе дело в Европейския съд в Люксембург. Така в средата на лятото ще дойде Видовден за българската енергетика. А идната зима ще разчитаме на глобалното затопляне.