Търси се инвеститор за "Кремиковци", ако ще да е от Австралия или от Луната, провикна се в тези бурни за компанията дни лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев. Засега лунни хора и марсианци няма, но пък не липсват кандидати от разни континенти. През последните седмици "Кремиковци" се тресе от слухове и новини, водят се трескави преговори с украински и руски милиардери, със стоманени крале от Западна Европа, че и с отвъдокеански концерни. За да е екшънът пълен, в разгара на пазарлъците Александър Томов, главен изпълнителен директор на "Кремиковци", обяви, че въвежда извънредно положение в предприятието. В политиката такива понятия обикновено говорят за преврат или опасност от преврат, но какво означават извънредни мерки в бизнеса? И какво означават те за фирма, която от години оцелява на ръба на фалита? Трудно е да се отговори, защото



"Кремиковци" не е нормално предприятие



и не се управлява по познати икономически закони. Още повече че в абсурдната пиеса активно участват внезапно събудило се правителство, свръхактивен кмет, вечно недоволни синдикати и водевилен директор.

През 1999 г. "Кремиковци" бе продаден за 100 цента с надеждата, че купувачът - "Финметалс холдинг" на Валентин Захариев, ще стабилизира тежко задлъжнялото предприятие. Той не успя да оправи комбината, но оправи себе си - продаде "Финметалс" барабар с акциите на "Кремиковци", като спечели най-малко стотина милиона от сделката. През 2005 г. на опитното поле "Кремиковци" дойдоха нови инвеститори, този път от глобален мащаб - представители на прочутата индийска фамилия Митал. Прамод и Винод Митал донесоха в София славата си на стоманени милиардери и куп обещания за бързи финансови инжекции, чист въздух край София и удвояване на пещите и поръчките за "Кремиковци".

Но ето че и братята Митал се провалиха и от няколко месеца край тъч линията загряват нови



продавачи на обещания



Сред тях някак съвсем естествено се оказа столичният кмет Бойко Борисов, който миналото лято внезапно тръгна да спасява софиянци от екологичното бедствие "Кремиковци". Малка подробност е, че екосъвестта на генерала се обади, след като той удари на камък с идеите си да мести сметището на София на територията на комбината и след време да вдигне там и завод за изгаряне на боклука. Дотогава генералът не забелязваше нито пушеците, нито комините на "Кремиковци".

Кръстоносният поход на кмета срещу предприятието злодей съвпадна и с няколко разговора зад граница и посещения на арабски шейхове в България, след които главният архитект на столицата Петър Диков отсече: "заличаваме "Кремиковци" от котловината и на негово място вдигаме квартал "Дубай 2" - нов сателитен град на София". Оказа се, че и в "Кремиковци" имат планове за софийски Дубай, но в мирно съвмество съжителство с пещите и металите. И двата лагера намекнаха за богати арабски фондове, които са готови да броят милиарди, за да получат десетина хиляди декара в периферията на София.

Докато кмет, архитект и управата на "Кремиковци" се надцакваха с инвестиционни планове през цялото лято и есента, държавата пасуваше. Министерството на икономиката живна едва след Нова година, когато стана всеизвестно, че индийските милиардери търсят нови стопани на "стожера на българската икономика". Едва тогава ведомството напомни, че който и да вземе акциите на "Финметалс" в "Кремиковци", ще трябва да изпълнява Плана за жизнеспособност, който е съгласуван и с Брюксел. Това е документът, който изисква колосалните инвестиции от колосалния замърсител. От този план произтичат и онези 140 млн. евро, които спешно трябва да се вложат в пречистващи инсталации. Парите трябва да са налице напролет, за да може ефектът от мерките да се усети до края на 2008 г. В противен случай по Нова година екоинспекторите просто ще трябва да запечатят мръсните производства. Ако не го направят, България ще бъде наказана от Европейската комисия със стотици милиарди евро глоби.

Точно тази мрачна перспектива притесни изпълнителната власт, а премиерът Станишев и министър Петър Димитров се включиха на четвърт скорост в събитията и в новинарския поток - с телефонни разговори с премиера на Украйна Юлия Тимошенко и американския посланик Байърли, според когото и американски компании са готови да спасяват "Кремиковци" и честта на България пред ЕК.

Като капак на всичко и директорът Томов се вживя в ролята на главен преговарящ за "Кремиковци", заигравайки в един момент дори срещу законния собственик на комбината Митал. "Ако няма сделка в Лондон, взимаме властта", предупреди оня ден генералният шеф, след като дълги месеци отричаше слуховете за препродажби и разобличаваше медийните "инсинуации". Митал не продава "Кремиковци" нито за 1 млрд. долара, нито за 3 млрд. евро, кълнеше се преди време Томов, без да му мигне окото. Ясно е, че в такива ситуации продавачи и купувачи се стремят към дискретност, но нормалните реакции са "без коментар", а не лъжи, че медиите лъжат.

Всъщност самата поява на Томов като изпълнителен директор на "Кремиковци" е доста странна. Богатата биография на бившия политик издава, че е



сменил доста партии и постове, но няма никакъв бизнес опит



Как човек, който дори не е командвал ООД или цех, може да управлява огромния комплекс "Кремиковци"? Но въпросите не свършват дотук. Оказа се, че точно Александър Томов е "информаторът" на КНСБ и "Подкрепа" за схемите на източване на предприятието, които те напоследък щрихираха. Възможно ли е схемите да се правят без участието на директора? А какво е сторил Томов, за да попречи на източването? Защо не си е подал оставката, ако се е оказало, че е безсилен? Какви мерки е взело Министерството на икономиката, което също е било в течение на безобразията? И защо Управителният съвет на "Кремиковци" продължава да държи Томов за директор? Работодатели на УС са акционерите на комбината - "Финметалс" (със 71% участие), притежаван от "Глобал стийл холдингс лимитид" на братя Прамод, и Министерството на икономиката (с 25% дял). С други думи, Томов, както и всички членове на Управителния съвет, са подчинени на Прамод Митал и Петър Димитров. Излиза, че директорът, решен да въведе извънредно положение, тръгва на война рамо до рамо със синдикатите срещу Митал и министъра. За кого всъщност работи Томов? И



къде е държавата,



която все още е собственик на една четвърт от компанията?

И как така се оказва, че всички знаят, че "Кремиковци" се източва, а никой не може да спре реката. Може би чакаме помощ от марсианците? Защо министерството на икономиката не се намеси например, когато през 2006 г. индийците се похвалиха, че взимат облигационен заем за 325 млн. евро, за да покрият борчовете на "Кремиковци". Списъкът на играчите, купили си облигации, е таен. Не е тайна обаче, че сделката им носи по 12% годишен доход - до 2012 г., когато идва падежът на заема. Най-интригуващата част е как са похарчени 325-те милиона евро. Част от сумата наистина отива за погасяване на задължения на "Кремиковци" - за ток, природен газ, осигуровки, данъци и др. Над 100 млн. евро обаче са влезли директно в банковите сметки на "Глобал стийл холдинг" - тоест вместо в комбината са отишли при индийците. Освен това всяка година, като броим и отминалата, "Кремиковци" е длъжен да плаща по 12% лихви по заема, което означава по 39 млн. евро годишно.

Министерството на икономиката и енергетиката, представлявано тогава от Румен Овчаров, собственик на 25% от капитала на "Кремиковци", не е възразило нито срещу пускането на облигациите, нито срещу схемата за харчене на набраните 325 милиона. Излиза, че и Румен Овчаров, и наследилият го Петър Димитров



са били наясно, че предприятието се източва,



а не са си мръднали пръста срещу това.

На фона на всичко това си е цяло чудо, че интересът към предприятието не секва. Броят на възможните инвеститори в "Кремиковци" през ден се мени и расте. Новините са противоречиви и объркващи. А всичко е толкова ясно и просто. Собственици на "Кремиковци" са двамата братя Митал чрез холдинга "Финметалс", който държи 71% от акциите. Те по свои си причини искат да се отърват от бремето и са в пълното си право да решат на кого да го прехвърлят. Думата по въпроса нямат нито Сашо Томов, нито Петър Димитров, нито Сергей Станишев. Единственото, което могат да направят българските управленци, е съвестно и подробно да уведомят бъдещия купувач, който и да е той, че сделката ще е "таралеж в гащите" - заради огромните явни задължения и не толкова явни финансови и правни капани, заложени през годините в "Кремиковци".

Ако новият инвеститор не е наясно с тези детайли, ще се повтори познатата история - Бойко Борисов ще бута комините, "Финметалс" ще е отново на сергията, а Брюксел пак ще размахва червени картони на България заради липсата на "зелена" политика.