...Случи ми се преживелица, подобна на тази с господин президента над Азорските острови. На един втори май тръгнах към Москва, за да озвучавам "Първият куриер". И някъде след Русе колега, седнал до прозореца, ми вика: "Абе, Ламбе, погледни бе, братче, много сме ниско над Дунав". А трябваше вече да сме на високо. Стюардеса беше Ванчето, жената на Ачо Георгиев. Питам я аз: "Какво става, бе, душа?". А тя: "Ще ти кажа, спокойно". Ела да видиш, като ми светна - теч на гориво. И започнахме да обръщаме към София, където трябваше да кръжим доста време. В ония години всеки от нас носеше водка в големи количества за руските си приятели. Извадих две от бутилките и когато видях пожарните, които ни посрещнаха на слизане, вече всичко ми беше все едно. Въздухът беше напоен с миризма на керосин. Отвориха вратата и ни удари в сетивата. Една искра само трябваше. Като истински куражлия седнах в аеропорта и изчаках следващия полет към Москва. Моя позната, която си пада по тълкуването на света и движението, ми каза тогава: "Трябва да се страхуваш от вода, а не от въздух - той те пази". Но не ми е приятно - обичам да пътувам с нещо, от което да виждам какво се случва на земята.
Редактирано от - kovalski на 19/2/2008 г/ 21:53:58