Когато президентът на Нюйоркския университет Джон Секстън се среща за пръв път с Омар Саиф Гобаш, инвеститор, който се опитва да го убеди да открие филиал на поверения му университет в ОАЕ, Секстън не знае как да реагира. Изведнъж решава да поиска дарение от 50 млн. долара.

"Това са честни пари - ако дариш 50 млн. долара, ще те взема на сериозно - казва Секстън. - Това е начин да се изпитат намеренията." В крайна сметка парите идват - от правителството на Абу Даби, едно от седемте емирства.

Секстън отдавна работи за международно присъствие на Нюйоркския университет, като увеличава сайтовете за дистанционно обучение, открива програми на университета в Сингапур и проучва нови партньорства във Франция. Но плановете за филиал в Персийския залив са съвсем друго нещо и Секстън вече говори за постоянно движение на преподаватели и студенти между Ню Йорк и Абу Даби.

Американската система за висше образование, на която отдавна се завижда в целия свят, се превръща във важен експортен продукт и все повече университети изнасят програми и филиали отвъд океана.

В условията на своеобразна образователна "златна треска" американските университети се конкурират да откриват филиали в страни с ограничени възможности във висшето образование. Американските университети, както и австралийските и британските, които предлагат обучение на английски език, установяват или разширяват стотици програми и партньорства в нововъзникващи пазари като Китай, Индия и Сингапур.

Много от тях вече подготвят създаването на цели университети -свои филиали, предимно в богатия Близък изток. Студенти от Катар вече могат да следват в американски университет, и то без да им се налага да преживяват културен шок и визови проблеми, както и да влизат в излишни разходи.

В студентското градче в Доха - столицата на Катар, те могат да учат медицина в колежа "Уейл" на университета "Корнел", международни отношения - в Джорджтаун, компютърни науки и бизнес в Карнеги Мелън, изкуства във Вирджиния комънуелт, инженерство в тексаския Ей енд Ем и журналистика в Северозападния университет на САЩ.

В Дубай пък от тази есен започват да действат програми на Мичиганския университет и Рочестърския технологичен институт.

"Тенденцията е университетите да стават глобални", казва Хауърд Ролинс, бивш директор по международните програми на Техническия университет на Джорджия, който предлага свои програми във Франция, Сингапур, Италия, Южна Африка и Китай и вече има планове да стъпи и в Индия. "Все повече и повече университети ще се конкурират в международна среда за ресурси, факултети и за най-добрите студенти".

След терористичните нападения от 11 септември 2001 г. интернационализацията се придвижи доста напред в приоритетите на повечето университети с идеята да се подготвят студентите за глобализирания свят и за да може преподавателите да са в течение с развитието в различните страни на материята в дисциплините си.

Програмите в чужбина помагат на американските университети да увеличат популярността си, да изградят международни връзки, да привлекат най-добрите таланти в познанието, които в замяна да привличат финансиране и да създават патентни продукти. Освен това те разширяват броя на студентите, които плащат такси за образование, и то в момент, когато американците, навлизащи в колежанска възраст, започват да намаляват.

Дори обществените университети, чиято основна мисия е да обучават студенти на държавна издръжка, се опитват да се наложат на глобалния пазар в ерата на ограниченото държавно финансиране.

Отчасти става дума и за престиж. Американските университети отдавна се вълнуват от рейтинга си в класацията на Ю Ес Нюз енд Уърлд рипорт. Напоследък обаче те започват да се вълнуват и от международните рейтинги, публикувани във Великобритания от приложението на в. "Таймс" за висше образование и в Китай - от шанхайския университет "Цзяо Тун".

Търсенето в чужбина е огромно. Администраторката на програмите за чужбина на университета на Вашингтон казва, че получава по една заявка седмично. "Почти като спам е", твърди Сюзън Джефърдс, чийто пост е създаден в университета едва преди 2 г.