Ако случайно имате работа към 4-ти километър в София, където е т.нар. "научно градче", задължително трябва да имате карта. Невъзможно е да намерите търсената сграда, ако предварително не сте проучили района. Масивните блокове и по-новите постройки, в които се помещават институтите на Българската академия на науките са подредени хаотично и без никаква логика - до блок 10 е бяла постройка на два етажа, на която има табелка "104". Обикаляйки около сградите, човек се чуди: прозорците на единия от етажите са проядени с годините, зад тях са нагънати завеси със зеленикавоподобен цвят, прашасали от кой знае колко години, а на горния етаж пък белее нова алуминиева дограма. И в тези сгради, крещящи с контрастността си се произвежда 60% от научната продукция на България.

За случайно пресичащия пътя на науката институтите на БАН изглеждат като работилници за ремонт на сложни апарати или дори цехове от машиностроително предприятие. Вятърни мелници, оцелели насред апетитната земя до "Цариградско шосе".

И в стаите на Института по обща и неорганична химия на очи се набива контрастът между времето на соца с вече архаичните компютри от типа на "Правец 82" и най-модерните апарати за изследване на структурата на всякакви материали.

Как при това странно съжителство се прави наука и то от най-висок клас? "Трудно", е най-краткият и лаконичен отговор, който би дал всеки учен от БАН, без значение в коя област на познанието работи. Разбира се, основната причина е финансовият недоимък, който винаги тежи във всекидневието на научните работници. Липсата на достатъчно средства е най-показателният пример за пренебрежителното отношение на държавата към науката. С 0.5% от брутния вътрешен продукт държавата ни вече не може да се мери дори и с Румъния, а какво остава за държави като САЩ или Япония, където финансирането достига около 3% от БВП. Страната ни трябва да отделя 2 млрд. лв. или 3% от брутния си продукт, това е ангажимент на всички държави от ЕС. "Ако тези средства се изхарчат разумно,



ще се купи сериозно научно оборудване,



за което тук можем само да мечтаем", посочва директорът на Института по обща и органична химия проф. Константин Хаджииванов. Според него така икономиката ни ще стане високотехнологична, което в момента не е факт. "Търсим договори с чужбина и не можем да се оплачем. За административни разходи обаче можем да използваме само 10% и успяваме да спестим за текущи ремонти", разказва директорът на ИОНХ. Последната гордост на института са два апарата на обща стойност 200 000 евро. Имаме нужда от апарати среден клас, посочва проф. Хаджииванов и добавя, че навсякъде по света финансирането е ангажимент на държавата. За тази година субсидията за БАН е 83 млн. лв. От тях около 80% ще отидат за заплати. От 1 януари средното брутно възнаграждение е 528 лв., а от 1 юли ще стане 591 лв. Академията има общо 1080 договори с фирми и организации от чужбина, общо постъпилите средства са близо 27 млн. лв., сочат данните от годишния отчет на БАН за 2006 г.

Въпреки добрите показатели въпросът с оцеляването стои еднакво във всички звена на академията, включително и в Института по катализа, който е в същата сграда. За модернизирането на апаратурата са необходими хиляди евро. Типичен пример е машина, която е била доставена за нуждите на "Химко"-Враца през 1982 г., а сега е в една от лабораториите на института. Навремето е струвала половин милион паунда. "Изключително качествена машина, но се поддържа трудно", разказва Христо Колев от Института по катализа и член на движението на младите учени 2Х&3Х. Той работи в група към лаборатория "Анализ на повърхности". Показва компютъра към машината, също на нейната възраст, и обяснява, че с различни "хватки" успяват да прехвърлят информацията от него на по-мощни компютри, на които да я обработват и анализират.

При такова струпване на музейни експонати човек се чуди как учените ни са конкурентни на колегите си от Европа и САЩ. "Има български учени от много висока класа и при това данните са от Института за научна информация на САЩ", посочва директорът на Института по обща химия. Той цитира данни от румънско изследване, според което България е на първо място по ефективност, тоест съотношението между броя на публикациите спрямо инвестирани 1 млн. евро е най-високо. А публикациите в международни издания са основният критерий за оценка на научните постижения.

Учените от БАН, включително и председателят й акад. Иван Юхновски, който преди седмица бе преизбран за четвърти мандат, със съжаление констатират, че в последно време академията е в устата на хората не с успехите си, а именно с избора на нов шеф. И няма как да не е така, след като



изборът се превърна в сложен юридически казус



За неяснотите се заговори публично седмица преди заседанието на общото събрание, което се проведе на 11 февруари. Тогава трима академици - председателят на Висшата атестационна комисия Петър Кендеров, Борислав Боянов и Камен Куманов, настояха изборът да се отложи заради процедурни нередности. Според тях председателят е трябвало да се избере от новото общо събрание, което още не е свикано. Те се позоваха на Закона за БАН, според който академиците и член-кореспондентите могат да работят на щатна длъжност до навършването на 70-годишна възраст, а акад. Юхновски ги навърши м.г. В спора се намеси и просветният министър Даниел Вълчев, който заяви, че законът е ясен и трябва да се спази. Според Института по правни науки към БАН обаче текстът е защитен, за да няма дискриминация за по-възрастните кадри.

Лаконичният коментар на Юхновски бе, че няма да се подложи на подобно нещо, "ако имаше нещо нередно". След избора си и Юхновски обяви, че академията от години води битка за терените си и в момента срещу нея има десетки дела.



Редовите учени не говорят с охота за скандала



Дори "бунтарите" в лицето на младите учени не са еднозначни в коментарите си. "2Х&3Х с тревога и загриженост проследи разразилия се в последно време скандал относно избора на председател на БАН. Изходът от този сблъсък не роди победители. Той е в ущърб на доброто име на академията и следователно на всички служители. Най-потърпевши обаче са младите учени в БАН, защото в бъдеще те ще са директно натоварени от последиците на подобен черен PR", се казва в становище на движението на младите учени. "Истината винаги има две лица. Средната възраст на академиците е над 70 години и за всеки ще важи този казус", казва Христо Колев от Института по катализа. Все пак има нещо нередно, щом заместникът на акад. Юхновски се отказа, коментират учените. По коридорите на институтите дори се шегуват: "Много са му четири мандата. Стана като бай Тошо, дето не искаше да си подава оставката".

Зад шегите им обаче прозира друго - че след 12 години, в които акад. Юхновски е начело на БАН, хората очакваха промяна, която макар и бавно да освежи позападналия блясък на академията. Защото кокетната сграда в центъра на София е само фасадата на БАН. В момента в академията на щат са 8000 души и със сигурност има такива, които не работят от сутрин до здрач с пот на чело. Последната реформа е от 1990 г., когато са съкратени 43% от персонала, или 6400 души. Учените смятат, че и в момента администрацията и научния персонал са достатъчно оптимизирани. Все пак признават, че има и такива, които кръшкат. Признават и че оптимизация винаги може да се направи. А всъщност това означава, че може би - колкото и да е трудно - БАН трябва да се раздели с ненужните си звена, които гълтат финансов ресурс, но не го оправдават с ефективност.

Стана ли БАН за смях на гаргите е важно, но не чак толкова, защото скандалът ще се забрави след година-две. По-важен е въпросът трябва ли да имаме БАН и ако академията е нужна - така ли трябва да изглежда? Тезата, че тя е ретроградно творение на комунизма не издържа, тъй като историята й датира отпреди Освобождението на България, а и в момента Германия изгражда огромна научна институция по подобие на нашата академия. Въпросът е ще съумее ли същото ръководство в четвъртия си мандат да промени академията, да я направи по-гъвкава и по-конкурентноспособна въпреки ниското финансиране и хищните апетити към имотите й.



Леки наченки на реформа се усещат



Доказателствата са най-малко две. Първото, че без външен натиск БАН ще се опита да се окрупни и част от институтите ще се слеят. Второто е, че вече се чува гласът на младото поколение, на което се пада тежката задача да се занимава с наука в България. Може би причината е, че всички осъзнаха огромната заплаха от изтичането на мозъци. Въпросът е и държавата, и ръководните кадри на БАН да осъзнаят своята отговорност и да ги задържат.

Засега обаче статуквото победи. Остава да видим дали е за добро.