--------------------

"Народните представители родиха и "гениалната" идея да създадат петчленна комисия, която да се занимава с разкриването на незаконно забогателите и с предаването им на съд. Вариант, който до този момент не съществуваше и който в общи линии го няма никъде по света. Не само заради старото правило, че "ако не искаш да направиш нещо, създай комисия", но и заради куп други законови обстоятелства въпросната структура може да блокира процеса"

Из "Спете спокойно, незаконно забогатели", в. "Сега", 11 февруари 2005 г.

------------------



В един слънчев ден на 2006 г. финансова, данъчна и униформена полиция влиза и блокира цял новостроящ се комплекс от 114 вили в предградие на Палермо. И за нула време всичко намерено там е конфискувано. Само за миналата година италианските власти декларират ефективно отнето в полза на държавната хазна мафиотско имущество за 600 млн. евро, а за периода 1992-2004 г. цифрата е 3.8 млрд. евро - автомобили, недвижими имоти, пари, ценности. Подобна е картината в САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Австралия ...

У нас картинката е съвършено различна - 3 години след приемането на Закона за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, и създаването на специална петчленна комисия, която да се занимава с процеса, е запорирано имущество на стойност около 87 млн. лв. и са образувани съдебни дела за отнемане на имоти за близо 24 млн. лв. Има само една присъда за реална конфискация - на половин двор, втори етаж от къща, три автомобила и 72 595 лв. в банкови сметки на ром от гр. Левски. И тя е на първа инстанция и се обжалва.

Сигурно ще се намерят хора, които да кажат, че мафията в Италия, а и в другите цитирани държави, е много по-мощна, затова и цифрите са по-големи. Твърдението е доста спорно, но нека да сравним България с други държави от нашата "черга". Например Ирландия и Дания. Първата приема изключително ефективно законодателство за отнемане на престъпното имущество, след като през 1996 г. е убита журналистка, отразяваща проблемите с организираната престъпност. Втората пък въвежда серия от мерки за конфискация на имуществото на бандитите през 1993 г., след още по-скандален случай - наркотрафикант е осъден на 7 години затвор, но държавата трябва да му върне 3 млн. датски крони, открити в негови сметки в Испания, Гибралтар и Франция, защото не може да докаже престъпния им произход. И двете страни успяват за кратко да преодолеят общественото недоверие и да се докажат като държави.

В България се случиха много повече и по-страшни неща - разстрели на високопоставени фигури, дръзки посегателства срещу държавни чиновници, безскрупулни прояви на организираната престъпност, очевидно престъпно раздържавяване, натрупване на несметни богатства от контрабанда, наркотрафик и пране на пари. И макар всички управления през последните години да повтарят, че не може да има ефективно противодействие на организираната престъпност, ако не бъде ударена финансова й мощ, и независимо от нестихващите критики по проблема от ЕС и САЩ, мафията процъфтява и си живурка необезпокоявана. Тази идилична картинка доведе не само до срив на общественото доверие, но и до ерозия на основите на държавата.

На този фон намерението на правителството да размърда комисията за отнемане на престъпното имущество може да бъде приветствано. Макар че ще е доста трудно. Шефът й Стоян Кушлев показа завидна устойчивост срещу общественото и политическото недоволство. Мнозина биха се разделили с постовете си, ако стане известно, че сами са си определили заплата от над 7000 лв., че са си назначили част от родата в подопечната им структура и са проспали запорите върху имоти и пари на емблематични фигури от подземния свят. Не и 70-годишният Кушлев. Той е невъзмутим и непоклатим, не само заради политическия си гръб в лицето на царя, но и заради закона, който го бетонира на този пост за 5-годишен мандат.

Но проблемът не е само личностен. Няма да е за първи път да се промени закон, за да се смени човек. Картината обаче няма да е по-различна, ако вместо Кушлев начело на комисията застане някой Иванов. Защото основната драма е в липсата на политическа воля и в съмнителните законодателни решения, които на практика обричат на провал опитите да се конфискува някаква престъпно имущество. Защото вместо да се правят сложни комбинации и да се приема нов закон за борба с незаконно забогателите, можеше спокойно да се използва действащата глава III от Закона за собствеността на гражданите. При него процедурата бе значително по-лека - не се налагаше да се чака наказателна присъда срещу дадено лице, за да му бъде конфискувано имуществото, а при установяване на разлики между доходи и имущество всичко отгоре се отнемаше от съда до доказване на противното. Просто и ясно. И нямаше сега МВР, прокуратурата и комисията взаимно да се обвиняват, че нищо не вършат. А до съда нямаше да стигат само някакви ромски барончета, дребни лихвари и трафиканти на хора. И нямаше да се налага обществото да бъде залъгвано с някакви ПР акции, в които уж се проверявали луксозни квартали, хотели, фолкпевци, митничари и чийто резултат остава държавна тайна. Може би защото няма такъв.

Всъщност и решението на проблема е просто, стига да има воля да бъде приложено. Достатъчно е само хилядите съществуващи в държавата данъчни, финансови инспектори, оперативни работници на МВР да започнат целенасочено да се занимават с всички очебийни примери на абсурдно забогатяване. Всякакви там бандити с прякори и родата им да бъдат проверени обстойно и да бъдат накарани да докажат произхода на средствата, с които са строили и купували къщи, хотели, коли. По бързата процедура. Каквото не могат да докажат - се отнема. И не се дава ухо на странни експертизи как доходите били от някакви вълшебни картофи, прасета или гъби. Всеки резултат да се огласява подробно в публичното пространство. Така да се постъпи с всеки ударно забогатял митничар, данъчен, магистрат, чиновник, политик...

Само така ще има ефект. В противен случай наистина ще се окаже, че мафията е на път да конфискува държавата.