Аз се отнесох безкрайно сериозно към този дебат (за корупцията), понеже мисля, че той засяга всеки българин. На практика няма българин, който да не се е сблъсквал, от раждането до погребението, дотам са стигнали нещата. Но те не са изведени на държавно равнище и разбирате, че не може да сложим полицай до родилката или полицай до опелото, за да няма корупция. Това са лични ценностни проблеми и проблемът е страшен затова, че много често онзи, който дава, той иска да даде, иска да му вземат парите.
<...>
Аз забелязвам какво става с българина в последно време. Виждате, събужда се гняв. Принудил гинекологът да платят - но хората вече не мълчат. Агенция "Пътища" искат подкупи - хората вече не мълчат. Тоест мина времето на уплашения малък българин, който се явяваше пред рекетиращия го чиновник и плащаше рекета. Появява се един друг българин с друго самочувствие, който казва: "Чакай, твоята заплата са моите данъци. И не стига, че ти осигурявам заплатата, ти искаш да ти давам и пари на ръка. Значи, щом си такъв, ще работим за това да те сменят." Та в тази посока аз съм страшно доволен, че българинът излиза от досегашното си парализирано състояние и се превръща в личност, в човек се превръща, че най-после тоя човек...
<...>
Тука гледам интерпретациите, че съм се отдал на литературни занимания - това е преди всичко въпрос на културни, на човешки ценности на българина и си мисля, че в този дебат са важни не толкова политиците, а са важни хората, които създават нашите морални ценности, като почнете от възпитателката, от учителя, като минете през тези, които диктуват българската култура, най-големите имена, това са хората, които трябва да кажат: "Българино, крайно време е да си смениш ценностите!" Ако на най-различни нива има мерак да получаваш рушвети, значи нацията като цяло ще бъде болна от рушвети. И обратното, ако кажем не, няма да става така, не може да става така!