- Ало, мамо, чуваш ли ме?
- Здрасти, сине! Ей, най-после да се обадиш. И бездруго смятам да се откажа от телефон. Говоря за двайсе-трийсе стотинки, а плащам тринайсет лева месечна такса на БТК...
- Виж, мамо, нямам много време, звъня ти от сградата на ООН...
- Какво си направил, сине? Да не си убил някого?
- Не бе, мамо, след малко ще дам официална пресконференция, отвън журналистите напират, искат да снимат...
- Ще искат я, как няма да искат, аз на Петрова нива съм те раждала, под крушата. Там все хубави деца се раждат...
- Не бе, мамо, не разбираш. Искат да снимат, понеже обявих, че не съм българин...
- Как така не си българин?
- Ех, мамо, ти не знаеш...
- Е хубава работа, аз ли няма да знам? Нали българин съм те раждала, а не ингилизин!
- Така е, мамо, но ти не знаеш какво ми се случи. Изтече ми срока на визата и искаха да ме екстрадират. Тук миграционните служби душат като хрътки. Крих се, крих се, но накрая ме хванаха. И прас - черен печат в паспорта.
- И сега какво? Ще си идваш ли, синко?
- Да бе, да не съм луд! Отидох в полицията и казах, че съм от друга държава.
- Каква друга държава?
- Шопландия.
- Че каква е тая държава, не съм я чувала...
- Държава на шопите. Измислих я ей така, на майтап. Обаче ония се хванаха. И взеха всичко насериозно. Викна ме един конгресмен, после попълвах дълги формуляри. Колко шопи живеят в България, какви репресии са извършвани над тях от компактното население. Обяснявах как в България асимилират нашите шопски традиции и културните ценности, а накрая ме накараха да подпиша заявление за независимост. Както вървят нещата, до месец и половина ще ни признаят и аз, мамо, ще съм първият посланик на Шопландия в ООН. Веднага получихме международна подкрепа от Косово, Палестина, от индианците в Южна Дакота. Днес трябва да ушия знамето на Шоплука, но не знам какъв символ да измисля за герба. А без герб не може. Мисля да сложа едно магаре с корона отгоре. Трябва да посоча и коя ще е столицата на Шопландия. Какво ще кажеш за родното село на татко Горна Секирна.
- Ми то не е в Шоплука, а в Граово.
- Говорих с граовци. Засега няма да искат независимост. Правителството им е обещало един стар немски танк да орат компирарника. Повече се притеснявам за трънчани. Много са сърдити. Ще правят конфедерация с гораните, но войводите на Каракачанов искат и част от Македония, щото около Гергьовден агнетата там са два пъти по-евтини.
- Ти сине, не се притеснявай, агнето за Гергьовден ще е от мен! Знаеш ли какво искам само? Да ме направиш министър на здравеопазването на Шопландия.
- Мамо, та ти си обикновен фелдшер, нямаш нужния ценз...
- Моля, моля. И други фелдшери седят в министерски кресла. Искам Гайдарски, дето щял да продава 200 болници, да го накарам всеки ден да бъхти по шейсет километра до най-близката болница за едни нагревки. Да чака три месеца за преглед при специалист и накрая със 150 лева пенсия да плати 500 лева за операция!
- Мамо, трябва да затварям. След малко ще говоря пред Сената. До няколко дни американското външно министерство ще сключи дипломатически отношения с Шопландия. Само българското правителство не е обявило позицията си. Калфин е взел двумесечен отпуск, но Монката Паси вече ми прати поздравителна телеграма. Хайде, трябва да затварям. Идва бъдещият посланик на Гагаузия да връчи акредитивните си писма!
