Така и не разбрах колко души се бяха събрали на митинга срещу кабинета оня ден. По вестниците прочетох за 3000, в един сайт ги преброиха 10 000. Не успях да се насиля да отида лично да проверя. Не че съм политически неактивна. Просто разбирам политиката вече по друг начин. А като мен разсъждават повечето ми познати и според скромното ми мнение - мнозинството от хората в активна възраст и с активни занимания. Глупавото е, че



политическата логика на опозицията е на светлинни години от нас



Какви са последствията? От една страна, здравословно е да се самоорганизираш, вместо да чакаш автобуса на партийната организация да те дислоцира. От друга страна, чувала съм, че за демокрацията е кофти, ако се обезсмисли съществуването на партиите извън властта.

Аз например тутакси бих се вдигнала на митинг пред Народното събрание или Министерския съвет по следните въпроси: майчинските надбавки, нуждата от семейно подоходно облагане, екологията, застрояването на Черноморското крайбрежие, отношението на държавата към сиропиталищата, глупостите във фонда за лечение на деца в чужбина или липсата на политика по отношение на безплодните двойки. За тези неща се сещам само на първо четене. Сигурно има и още.

Освен това съм буквално на stand-by готовност да скандирам пред общината заради липсата на места в детските градини, хайките бездомни кучета, пикаещи в детските пясъчници, дупките, боклуците, икарусите по линия 88, които разбиват бъбречни камъни срещу 80 стотинки, и задръстванията по време на третодивизионни мачове.

Всички неща, които пряко ме касаят, вгорчават ежедневието ми и ме карат да се страхувам за детето си, възбуждат чувството ми за гражданска справедливост. Също и темите, които смятам, че са важни за бъдещето ни. Точно заради това много по-лесно биха ме навили да изляза на митинг в защита на тропическите гори или срещу безобразията на "Кремиковци", отколкото на организирано събиране срещу корупцията като феномен във вселената. (Ако някой от водачите на онзиденшния митинг беше отворил най-активния интернет форум в България - bg-mamma - щеше да научи, че броят на хората, които се вълнуват от признаването на Косово, е няколко пъти по-голям от този на интересуващите се от вота).

Вероятно има корупция. Каквато имаше и по времето, когато днешната опозиция беше на власт. Само че аз не чух никакъв фрапантен пример за това от говорителите на митинга, които така и не стигнаха до пленарната зала, за да обсъдят доводите си там. А само преди дни размахваха едни папки в сутрешните блокове на телевизиите, от които се предполагаше, че ще докарат политически инсулт на властта.

Но



"корупция" е гръмка фраза, която кънти на кухо,



когато нямаш плънка да я обясниш. А има толкова много примери за лоши законодателство и решения, които успешно могат да осмислят хаотичните старания на опозицията. Ала средновековието в домовете за изоставени деца трогва само свръхчувствителното BBC. Българската опозиция не се занимава с такива дребни теми, тя обича и мрази на едро, на нея й трябва идеологически бастун. Как иначе ще събере под чадъра си рамо до рамо Пламен Юруков, Иван Костов, Волен Сидеров и Бойко Борисов?

Уви, революционната поза излезе от мода още след изборите през 1997-а. Любителите й не се научиха, че модерната политика е локалната, конкретната, политиката на алтернативните решения. Само с "У-у-у, крадци!" вече не става. Днес времето е пари и малко са готови да го загубят в запълване на масовки. Манифестациите се изместиха по на изток. То затова и шествието на опозицията продължи едва час и половина. Дори при апатичния референдум в Бургас 10 пъти повече хора отидоха до урните, отколкото се събраха от цяла България пред парламента. Защото петролопроводът е нещо осезаемо, което ще минава току под прозорците им. Ако хората протестират, по-скоро ще го правят пред отговорните за техния въпрос. Това е стара практика по света.

В цялото представление от онзи ден има нещо, което заслужаваше повече внимание. Кравите. Те са истински проблем. Но нали миришат и дефекират, не ги пуснаха на площада. Току-виж станало дума за конкретни неща.